Тодор Ялъмов: В България сега
(Dnevnik.bg) - 2008/6/17
Почти няма институция, в която висши държавници да не участват и в псевдонеправителствени организации, казва експертът от Център за изследване на демокрацията

В края на миналата седмица парламентът обсъди и прие на първо четене два законопроекта за конфликт на интереси - на депутата от ОДС Филип Димитров и на правителството, въпреки че вторият беше критикуван сериозно от депутатите. Основните забележки бяха срещу ниските санкции, забраната лекари, адвокати, писатели, актьори и музиканти да работят, докато са депутати, както и изискването за деклариране на интересите на роднини до четвърто коляно. За коментар потърсихме експерта от Центъра за изследване на демокрацията Тодор Ялъмов, който от години се занимава с темата.

Нормативната база в България, която засяга конфликта на интереси, достатъчна ли е за предотвратяването на тази практика и защо се налага да бъде създаван специален закон за това?
- В момента конфликтът на интереси е уреден основно в Закона за държавния служител, както и в някои специални закони. Той обаче в някои случаи не важи. Такъв пример е станалият публично известен казус с пътния фонд. В преходните и заключителните разпоредби на закона за създаването му специално е указано, че Законът за държавния служител не важи, а от това следва, че и уреждането на конфликти на интереси не важи.

Така че действително има някаква уредба за конфликта на интереси, но проблемът е, че има много изключения. При народните представители конфликтите на интереси са много бегло уредени в правилника за дейността им, но малцина са го декларирали, макар вероятно голяма част да са работили по закони в състояние на конфликт на интереси. Освен това и изискванията за несъвместимост на отделни длъжности са доста по-малки.

Дайте още примери за случаи, които сега ще бъдат обхванати от закона, а досега не са били регламентирани?
- Министър Тачева според мен трябва да бъде похвалена за включването на неправителствените организации в списъка за несъвместимост на длъжностите и в обхвата на конфликт на интереси. Проектът не пречи на депутати или на други висши държавници да са членове на неправителствени организации, но за определен кръг хора се забранява да са в изпълнителното ръководство. Това може би е пресилена реакция на реален проблем, но е абсолютно необходима. Формулировките трябва да се прецизират. Трябва да се направи изключение от това правило за професионалните асоциации, като тези на съдиите, прокурорите и следователите или на сдружения на общините, за които това правило очевидно не може да важи заради статута им. За всички обаче трябва да остане изискването за разкриване на конфликта на интереси.

За кой реален проблем говорите, че е провокирал текста на правителството?
- Според мен една от основните цели е да се покаже политическа решимост за справяне с проблема на множеството съществуващи организации с нестопанска цел, които се представят за неправителствени, а в тяхното ръководство участват предимно представители на държавната власт. В същото време дейността на тези организации е в пряка конкуренция и област, в която работят съответните държавни служители. Това се наблюдава при кметове, областни управи, министри, шефове на агенции, почти няма държавна институция, която да не е засегната. В момента това изглежда законно, но в доста случаи е най-малкото неморално. В някои случаи дори адресите на тези организации съвпадат с министерства, кметства и т.н. Има дори случаи на получаване на държавно финансиране.

Смятате ли, че санкциите в законопроекта са достатъчни за предотвратяване и превенция на конфликта на интереси?
- Много голяма част от критиките са именно по отношение на сериозността на санкциите. Аз съм оптимистично настроен, че този закон, дори и при по-ниски санкции, ще направи много важна крачка. Защото е далеч по-лесно след една година да увеличим само санкциите. Нека да проработи, защото в много случаи изследванията показват, че ако има твърде високи санкции, те също не работят, а създават условия за корупция.

Каква е практиката в други страни. Там въпросът в закон ли е уреден, какви са механизмите?
- Практиката е твърде различна. Най-разпространеният случай е регламентацията с етичен кодекс. Дори и при липсата на такива кодекси има някакъв общ морал, който става причина за оставка. Например ако детето на министър е започнало работа във фирма, получила договор, одобрена от същия министър, той просто си заминава. Разбира се, тези саморегулации работят в ситуация, в която обществото и политиците с годините са изградили нетърпимост към тези неща.

В България масовото мнение е: "Ами да оставя роднините без бизнес ли?" Когато човек заема публична длъжност, трябва да е наясно, че това носи както позитиви, така и негативи. Не може да се допускат случаи, в които министри и зам.-министри, регулирали дейността на някоя компания, след това отиват да работят в нея. Или идват от компания, с която след това сключват договор без обществена поръчка. Задължително е за изпълнителната власт да има изискване да не постъпват на работа във фирми, с които са работили по време на държавната си служба. Това не е по-голяма дискриминация от изискването на фирми към специалистите им да не работят за конкуренти няколко години след напускането.

Кое е основното предимство на приемането в България на закон за конфликт на интереси?
- Смятам, че политическият сигнал и ангажимент с приемането на закона е дори по-важен от правните му последствия. В момента в България политическите санкции са почти нулеви. Една от най-положителните страни на внасянето на този законопроект е, че след като дълги години Филип Димитров предлагаше подобен проект и му отказваха с аргумента, че от него няма нужда, сега управляващите дават послание, че е необходим такъв закон.

След него ще е политическо самоубийство, ако много от досегашните практики на работа в продължаващи конфликти на интереси не бъдат прекратени, дори и рационално да е по-добре да се плати ниската административна глоба. Премиерът няма да може да си позволи да не уволни или да възстанови дискредитирани зам.-министри например. А там, където става дума за много пари като обществени поръчки и ощетяване интереса на държавата за големи суми, и сега има процедури по Наказателния кодекс, стига да има политическа воля - в правителство и прокуратура - за това.

Достатъчно добре ли са разписани механизмите по деклариране, разкриване и предотвратяване на конфликта на интереси?
- Декларирането не би следвало да представлява проблем за длъжностните лица, освен ако не смятат, че има какво да крият. Аргументите против закона, че не можеш да знаеш интересите, които трябва да декларираш, са несъстоятелни и имат за цел да го саботират. Не може да се оправдават, че не знаят нещо, което знае цялото общество.

Не е ли точно това целта на закона - да противодейства на подобни практики и укриването им?
- Не съм убеден, че целта на закона е да предотврати всички конфликти на интереси. Това в краткосрочен план не е възможно. Законът трябва да убеди Брюксел, че сме решени да се борим с проблема, защото в момента оправданието е "така правят всички, защо не и аз". Декларациите за имотното състояние и интересите на висшите държавници ще са публични и могат да бъдат проверени както от институциите, така и от медиите и обществото. Дори само подаването на такива декларации има оздравителен ефект.

Достатъчно ясно ли е регламентирано какво е конфликт на интереси?
- За една толкова сложна материя ми се струва, че е добро уреждането. За най-масовите и потенциално вредните случаи тази дефиниция ще проработи. Добро начало е, след две години с практиката ще се прецизира.

Как ще коментирате критиките, че са прекалено големи ограниченията за депутатите да практикуват свободни професии? Лекарите например се оплакват, че ограничението да не практикуват, докато са в парламента, ще ги лиши от правоспособност.
- За тях просто може да се запише, че изискванията за практика не важи и няма да си загубят правоспособността. По-интересен е общият въпрос - какво искаме да позволим на депутатите да правят, докато са в парламента и от какво могат да печелят допълнително. Искаме ли да имаме депутати, които не участват в работата на парламента? По света има разнообразни практики, включително има страни, в които депутат може да излежава присъда, макар и минимална - в рамките на девет месеца, без да загуби мястото си в парламента. Според мен би било много ограничително да забраним всичко - защото депутатите са лоши, да стоят в парламента наказани. В същото време има много начини да се прикрият допълнителни доходи. За мен прозрачността при получаване на доходи и потреблението е ключовият въпрос и първата стъпка.

Тоест ако депутат, адвокат например, декларира на кого е давал юридическа помощ и какви средства е получил, това няма да е проблем при упражняването на неговата дейност като народен представител?
- Тези забрани отново идват като реакция на реален проблем, поне в общественото мнение - ролята на адвокатите в парламента. Ако висшите държавници се държат по-нормално, обществото няма да е толкова радикално в изискванията си към тях. И то не толкова заради парите, които ще получат допълнително. А заради възможната "търговия с влияние" и заради масово наложеното мнение, че в много закони предварително са заложени "вратички", които са известни само на депутатите, работили по тях.

Сега законът не обхваща органи, назначени от парламента, като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов надзор например. Трябва ли да бъдат включени?
- Категорично да.

Go back BG Online