Четири лоши и една добра новин
(Dnevnik.bg) - 2008/6/16
В първите дни на юни дребен, прошарен мъж около четиридесетте разсеяно разглежда изложението на луксозни яхти, подредени край варненския кей. Недалече от него, придружен от градските първенци, набързо минава и министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Възедър бодигард в сив костюм бавно се разтапя под обедното слънце. Добре, че е бризът.

Двойникът на Котоошу със слушалка в ухото не охранява Мутафчиев. Държи под око прошарения мъж и пет пари не дава за суетнята около министъра. Човекът, когото пази, се казва Марин Митев. В края на миналата седмица името му заедно с тези на Тихомир Митев и Иво Каменов, основни собственици на групата ТИМ, неочаквано се появиха в статията "На дивата граница на Европа. Как България се бори с организираната престъпност", излязла в петък във "Файненшъл таймс".

В текста се припомня, че тримата, смятани за най-богати хора в България, "са служили във военноморските части и влизат в бизнеса в началото на 90-те години, първоначално в охранителния и събирането на дългове". Четвъртото посочено име е на Васил Божков. "Коренът на проблемите е в трудния преход на България след комунизма - страната страдаше от особено репресивен комунистически режим, чиито спецслужби навлязоха в бизнеса", уточнява авторът на статията.

Публикацията във "Файненшъл таймс" излезе броени дни след интервюто на премиера Станишев за вестника, в което предупреди, че негативен доклад на Еврокомисията ще засили позициите на политическите екстремисти в България, и само ден преди президентът Първанов да го нападне открито с интервю във в. "Труд". Търсенето на пряка връзка между двете събития е в сферата на политическия мистицизъм. Индиректните аналогии обаче са съвсем друго нещо.

В "гранични общества" като българското, както го определя Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията, неофициалното публично свързване на факти от политическия ъндърграунд е всъщност размяна на криптирани послания, код за несанкционирано гражданско оповестяване. След това интервю президентският проспект става прозрачен и ясен. Обемът на отговорите му, посветени на "интересите в енергетиката" и АЕЦ "Белене", надхвърля критичния. А и дебатите за съвпадащите политически интереси на Първанов и Борисов вече текат открито в т.нар. публично пространство.

Сенките на "Човека от народа"

"Качествата на хората често зависят от тяхното минало, казва Бойко Борисов в интервю за френското списание "Политик ентернасионал" (Politique internationale), публикувано в началото на миналата седмица. Президентът Георги Първанов е израснал като мен - просто, на улицата. Докато министър-председателят Станишев е ходил на училище с мерцедес без регистрационни номера." "На футболни срещи, при които с Бойко Борисов сме били в един отбор, обикновено сме побеждавали.

Не знам кой иска насила да ни събере в политиката", отговаря Първанов от страниците на "Труд" два дни по-късно. Думите му са провокирани от изявленията на появилия се като спуснат с парашут в медиите анализатор Стефан Гамизов, който поставя Първанов в лагера на недемократите заедно със столичния кмет. Същинският смисъл на коментара на президента е в тона му и в путинеещата политическа арогантност, която досега той винаги е избягвал и в случая не случайно използва.

Тежките внушения, които бяха направени от него (Стефан Гамизов) в публичното пространство - за енергийната мафия, за връзките с политиката, трябва да станат предмет на разследване от страна на ДАНС, казва президентът и в следващия момент буквално повтаря въпроса, зададен от Борисов преди седмица с телефонно включване в предаването "На четири очи" по "Нова телевизия": защо медиите дават трибуна на Гамизов. Същественото допълнение в обаждането на Борисов бе: "Ще раздаваме шамари, когато дойдем на власт."

Власт на здравите сили

И без медийното оживление на изминалата седмица вече е ясно - очакваният юлски доклад на ЕК ще е тежък. Проектът на ЕС за България, макар и деликатно, все повече се доближава до идеята за някаква просветена форма на протекторат, при който икономиката, политиката и сигурността да бъдат вкарани в схема, гарантираща по-бърз напредък и необратимост на европеизирането.

Но подобен сценарий би объркал напълно сметките на "национални лидери " като и Първанов и Борисов, които "вече седем години са № 1 и 2" и няма основание да се смята, че биха се отказали от дългосрочните си и стратегически политически проекти. Затова президентът бърза. Атаката му към провинилия се очевидно с някакво непослушание Станишев показва, че войната ще е "отечествена", без опция за загуба и без милост към дезертьорите. "Клубът на богатите", очертан от статията във "Файненшъл таймс", също ще изпита дискомфорт в "интерната" на едно тотално европопечителство. Затова алтернативата вече се очертава като власт на здравите патриотични сили, а за нея най-добре е република като тази на Путин. И по възможност ипотекирана срещу монополна енергийна обезпеченост.

Четири стълба

Изглежда на ролята на България на троянски кон в ЕС се придава фундаментално значение. Без нея сегашните силни на деня губят пътя, перспективата. Затова може спешно да им потрябват криза и предсрочни избори - нужни са, за да бъдат сглобени гръбнаците на бъдещата парадемократична, супердвулична и свръхуправляема държава на воюващи помежду си автономизирани гранични общества.

Основният стълб, на който тази държава трябва да се опре, е добре охраняваният "национално отговорен капитал", който вече започна изграждането на политическата си идентичност чрез поникналите като гъби преди последните местни избори партии в почти всички по-големи градове в страната.

Вторият стълб в стратегията е псевдодемократизираният като православно-патриотичен социализъм на хората, израснали "просто на улицата". За тях нашамарването е педагогика на политическото превъзпитание. Масите го аплодират, защото подобна илюзия за бързо провораздаване не е затормозяваща интелекта за разлика от "високата разделителна способност", която изисква една реална демократична система.

Третият стълб са сдруженията на патриотични интелектуалци като Иван Гранитски, който продължава публично да се пита "Какво й е лошото на путинизацията", приканвайки ни да помислим върху печеливша аналогия от типа Първанов - Борисов като Путин - Медведев.

Четвъртият - медиите.

Добрата новина е, че два дни след президентското интервю в "Труд" Станишев все пак отлетя за Вашингтон, откъдето ще замине за Брюксел.


Автор: Спас Спасов

Go back BG Online