Руслан Стефанов: Сивата иконом
(Dnevnik.bg) - 2008/6/1
Оригиналната статия можете да намерите на http://knigi.dnevnik.bg/show/?storyid=504357

Реставрация на сивата икономика след влизането на България в ЕС регистрира Центърът за изследване на демокрацията, който от няколко години мери скритите обороти. За изводите от изследването, което беше представено миналата седмица, потърсихме Руслан Стефанов, координатор на икономическата програма в центъра.

За кого е най-вредна сивата икономика - за държавата, за бизнеса или за домакинствата?

- Не бих разделил тези области в никакъв случай. Сивата икономика е еднакво вредна за всички. Наистина първият непосредствен губещ е фискът, но чрез него губят и данъкоплатците, а от нелоялна конкуренция губят легалните фирми. Запазват се компании в сивия сектор, които не са ефективни и в които качествените кадри нямат възможност за кариерно развитие. Най-дългосрочното въздействие, което ясно се вижда, е недоверието в институциите и промяната на културата - създава се култура на безнаказаност и неспазване на правилата.

В кои държавни институции корупцията е проникнала най-много - в приходните или в разходните, тези, които възлагат обществени поръчки?

- Има една цялостна среда, не можем да очакваме да има разлика в това как работят приходните агенции и другите дирекции. Гледайки в позитивен план, реформата за подобряване на данъчната събираемост в Националната агенция за приходите (НАП) е пример, че нещо може да се свърши. Имаше големи проблеми, но вече имаме и представа какво означава да реформираш една малка част от цялостната контролна система. Услугите се подобряват непрекъснато, начините на плащане - също, и смятам, че за последните 5 години се извървя една трета от пътя.

А разходната част, обществените поръчки?

- Ако към обществените поръчки включим концесиите, публично-частните партньорства (ПЧП) и приватизацията, те са основен канал за съществуването на обръчи от фирми. Именно в тази област държавата има съществен ресурс да свие сивата икономика и да повлияе положително и на останалите сектори. Ако приемем, че 10% от потока на обществени средства отиват към обръчите от фирми, те не са изолирани - впоследствие тези средства се вливат в легалния бизнес, в други фирми и се пораждат последващи кръгове от сивота. Не може и не трябва да продължават замените, обществените поръчки и концесиите при един-единствен кандидат. Тази практика е порочна.

Наскоро правителството внесе промени, свързани с концесиите на черноморското крайбрежие, които са в ярък противовес на добрите практики. Притеснява ме предложеното увеличение на правомощията на администрацията да удължава и прекратява концесии без съответните указания, премахването на важни елементи от процеса като концесионния анализ. Не е правилно той да се пренася към подзаконови нормативни актове. По Закона за устройството на черноморското крайбрежие не е ясно кога и за кои обекти концесията ще е 20 години, кога - 5 години, и кога една година. Това създава несигурност, която не е в обществен интерес. Препоръката ни е да се подобри административният капацитет успоредно с нормативната база.

Необходими ли са промени в закона за обществените поръчки, които поиска вицепремиерът Меглена Плугчиева?

- Необходими са, но трябва да са част от един по-голям процес за цялостно регулиране на публично-частното партньорство. Разбира се, законът, а особено подзаконовите нормативни актове за малките обществени поръчки и за управлението на средства от ЕС може да се подобрят. Но не е достатъчно само един закон. Нужна е цялостна политика, набелязване на приоритетни сектори и контрол на тези процеси с правилния административен капацитет. Въвеждането на нови регулативни инструменти, без да си достатъчно подготвен, може да ти изиграе лоша шега.

В състояние ли е правителството да свърши нещо до края на мандата си?

- Задължително трябва да признаем стореното до момента - намаляването на данъчните и социално-осигурителните ставки, закриването на безмитната търговия. Това са примери за добра политика за ограничаване на сивата икономика, както и реформите в НАП. Те не може и не бива да се отричат или омаловажават.

Несъмнено има какво още много да се направи за намаляване на сивата икономика, за което сме дали препоръки към правителството, събрали сме и предложенията на бизнеса. Един елемент е намаляване на непреките данъци като ДДС, например. Основно вниманието обаче трябва да се насочи към реформа на контролните органи, на контролната система. Когато имате един проблем - да речем, е установена висока степен на сивота в строителството, може да насочите целия потенциал на една контролна агенция към масирани проверки. Но може да вземете всички контролни институции и да направите системен рисков анализ. След това всяка агенция координирано може да изпълни своя дял от работата. Тогава се получава ефектът на лоста. Няколко процента от всяка агенция в общ механизъм ще са по-полезни от механичния сбор на целия им некоординиран капацитет.

Третото ни предложение е свързано с подобряване на корпоративното управление и бизнес етиката. Компаниите сами трябва да създадат норми за саморегулиране. Необходимо е бизнесът и правителствените институции с помощта на неправителствените организации да обединят усилията си и да създадат публично-частна платформа за противодействие на сивата икономика. Тя ще е основа за неформален разговор между институциите и ще служи като гарант договореното да се изпълнява. Смятаме, че са нужни допълнителни елементи на комуникация извън Социално-икономическия съвет, Съвета за тристранно сътрудничество и другите официозни механизми. Това са официални органи, където може да се кажат едни неща, но в друг, по-гъвкав формат информацията може да тече по-ефективно.

В кои сектори е най-голям делът на сивата икономика?

- Строителството и услугите, там, където човешките отношения са неизбежни - посещение при лекар, уроци, почистване, гледане на деца. Това са традиционни и за Западна Европа сиви сектори. Акцизните стоки също са проблем като в цяла Европа. Но в България, както видяхме от последните развития около МВР, акцизните стоки са част от секторите с обръчи от фирми, където възможността за монополна печалба е огромна, ако се получи защитата на съответния държавен орган.

А горивата?

- Горивата са изключително динамичен отрасъл на пазара, особено сега, когато има голям ръст на цените. От една страна, смятаме, че със закриването на безмитните бензиностанции сивият сектор ще се свие, но, от друга страна, вдигането на акцизите е стимул за изработването на нови "сиви" схеми.

Сили или желание липсват на държавата да наложи правила?

- По малко и от двете. Липсва визия за реформи, но липсва и административен капацитет. Не можем да очакваме резултат, когато заплатите в администрацията са ниски и мотивираността на чиновниците също е ниска. Липсва мотивация сред служителите - когато те виждат, че срещу обществено известни личности и дела няма присъди, не са мотивирани да проверяват на ниско равнище. В България вече има недостиг на квалифицирани кадри и той ще се засилва. Администрацията не е имунизирана срещу изтичането на мозъци. Ако един творчески настроен човек, който иска да работи, а не да се изхранва от корупция, си търси работа, той няма мотивация да навлезе в държавната администрация. Там входните равнища са пряко сили 200 - 300 евро. Нужно е да има и други стимули, които да го привлекат.

Като заплащане, обвързано с резултатите?

- Разбира се, и то не в базовото заплащане, а чрез бонуси. Те трябва да са обвързани с количеството на работата и с нейния интензитет.

Настроени ли са чиновниците да искат подкупи, или те им се предлагат?

- Както двете страни носят еднаква отговорност по закон, така е и в отношенията. Когато има непрозрачни среди, с течение на времето чиновниците откриват вратички и започват да използват своите възможности. За съжаление има и устойчиво търсене на механизми за искане на подкупи.

Имате ли данни за обратна връзка между индекса на сивата икономика и инвестициите?

- Над 80% от инвестиционното решение се взимат на базата на три фактора - размера на пазара, устойчивостта на политическата система и активността и отношението на администрацията за привличане на инвеститори. Доказано е, че сивотата на пазара влияе върху решенията на инвеститорите. Големите компании не се притесняват - видяхте, че големи търговски вериги навлязоха и наложиха прозрачни модели на своите доставчици. За съжаление в Европа немалко големи компании се осмеляват да правят подкупи.

Иначе корупцията влияе най-много на средните предприятия. Големите контактуват директно с правителствата, но средните основно се оплакват, че нямат инструментариум да се борят с корупцията. Така се получава, че корупционната среда в България привлича в страната да навлизат компании с опит в работа при непрозрачна среда, които са свикнали да дават подкупи.


Go back BG Online