На прицел - сивият сектор
(Dnevnik.bg) - 2008/12/3
Заради кризата правителството обяви борбата със сивата икономика за приоритет през 2009 г., за да не допусне голям срив на приходите в бюджета. Причината е, че икономическата стагнация ще тласне бизнеса към укриване на обороти. Около този извод се обединиха представителите на правителството и анализатори на кръгла маса за сивата икономика, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Идва край на традицията "преизпълнение на данъци"
Правителството разделено за евроизацията

Най-сериозно ще бъде засегнат строителният отрасъл и там ще са първите фирми, които ще опитат да минат на тъмно, очаква Руслан Стефанов от ЦИД, автор на редовните изследвания на сивата икономика. Според макроикономиста малките компании подизпълнители с до 20 души персонал ще са първите, които биха укрили доход. Изпълнителният директор на строителната камара Иван Бойков съобщи, че вече са спрени проекти за близо 1.5 млрд. лв. Той допусна увеличение на сивия сектор в строителството, ако държавата започне да бави плащанията по обществените поръчки. Прогнозата му е съкращенията в бранша да стигнат между 10 хил. и 15 хил. души при близо 200 хил. заети в момента.

Друг рисков сектор според Стефанов е този на услугите. Сред кандидатите за посивяване той посочи и олигархичните структури, които разчитат в дейността си основно на поръчки от правителството.

Прогнозата беше направена при представянето на последното изследване на центъра, според което за първите осем месеца сивият сектор в България малко се е свил, след като се увеличи през първата европейска година. През 2007 г. индексът, който изчислява ЦИД, е бил 2.8 пункта, а през тази е намалял до 2.6. Намалението е във всички измервани проявления на сивата икономика - труд, обороти и данъци.

Изпълнителният директор на приходната агенция Мария Мургина отново предложи пакет от мерки срещу посивяването на фирмите, който беше подкрепен от финансовото и икономическото министерство. Идеите на НАП включват свързване на касовите апарати чрез GPRS с данъчната администрация, увеличаване на глобите за граждани, които не си искат фискалните бонове при пазаруване, и други. Тук влизат и декларирането на заеми от роднини или приятели над 5000 лв. и ограничаването на плащанията кеш до същия размер. Единствено предложението за данъчни проверки по презумпция срещна съпротива сред работодателите. Като цяло предприемаческите организации разбират необходимостта от проверки в компании от сектори, считани за рискови от приходната агенция, като строителство, търговия с употребявани автомобили, лекарски услуги и др.

Анастас Тодоров от Асоциацията на вносителите на автомобили отказа да прогнозира дали част от сектора ще се изтегли към сивата икономика. "Не очаквам сериозно отражение върху пазара на употребявани автомобили, по-скоро ще има сътресения при новите, тъй като са затегнати условията за лизинг", прогнозира Тодоров. Според предприемачи от сектора ударът от спада на оборотите догодина ще се усети първо от малките и средните фирми, които не могат да си позволят разсрочване на плащанията.

От браншовите съюзи на лекарите и зъболекарите коментираха, че данъчните отново са объркали къде да търсят корупцията, въпреки че не отрекоха необходимостта от контрол в системата на здравеопазването. "Обидно е да се проверява професор, който получава 700 лв. заплата, дали не е скрил 10 лв. от доходите си", каза председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов и изрази недоумение защо данъчните не проверяват обществените поръчки на здравното министерство и на касата, където е истинската корупция. "Зъболекарите не са спекуланти", заяви и председателят на браншовия съюз д-р Николай Шарков. Според него по време на криза българите не мислят за здравето си, затова прегледите ще намалеят, а оттам ще паднат и доходите на специалистите. "Стига са търсили врага там, където не е. Нека да насочат вниманието си към тези, които наистина съсипаха икономиката на страната", каза още Шарков.

КНСБ също иска мерки срещу сивата икономика

Намаляване на сивата икономика може да се постигне чрез спирането на дружества, свързани с носители на публични задължения, от участие в обществени поръчки, предложиха от КНСБ, предаде "Медиапул". Синдикалистите искат още забрана за извършване на сделки над 5000 лева с пари на ръка и задължително безкасовото изплащане на заплатите в компании с над 10 служители. Конфедерацията се обяви и за намаляване на бюджетния излишък до 0.5 процента от БВП като възможна мярка срещу последиците от кризата. Синдикатът подкрепи предложението на КРИБ за изплащане на временни помощи за лица, преминали от пълен работен ден на почасова заетост.

Кметът на София Бойко Борисов пък поиска предизборно споразумение между сериозните политически сили. То трябва да включва антикризисни мерки, които да бъдат осъществени без значение кои партии ще съставят следващото правителство. С подобно предложение миналата седмица
излезе и КРИБ.


Данъчен Биг брадър

Алтернативен план за справяне с последиците от световната финансова криза представи икономическият министър Петър Димитров. Той включва въвеждане на универсална данъчна карта, която гражданите и фирмите задължително да използват при покупките на дребно. Идеята на министъра е до всеки касов апарат, включително и в малките квартални магазини, да стои допълнително устройство, в което картите да се поставят. Транзакциите щели да се отчитат в данъчната администрация и така тя ще следи дали разходите на гражданите надхвърлят обявените доходи. Попитан съществува ли подобен вид надзор в други държави, Димитров отговори положително, но не посочи къде. Практиката не беше известна на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Мария Мургина, която каза, че ще пита министъра. Според експерти въвеждането на такъв надзор ще наложи деклариране или проследяване на всички трансфери от роднини в чужбина. Те посочиха още един пропуск в идеята - данъчният Биг брадър ще лови само покупките в страната, но не и тези зад граница.


Go back BG Online