Полезна реформа за кризата в М
(Dnevnik.bg) - 2008/1/16
Свидетели сме на тежка криза в управлението и професионалната дейност на МВР. Висши ръководители ежедневно пред медиите си разменят компромати и взаимно се обвиняват в некомпетентност и корупция. Същевременно в общественото пространство тече пълноводен поток от класифицирана информация. От нея става ясно, че в една областна дирекция се провежда строго засекретена оперативна комбинация. Комбинацията всъщност се оказва издаване на фалшив паспорт на международен престъпник наркотрафикант (т.е. престъпление по Наказателния кодекс, извършено от същите ръководители).

За истинските професионалисти в полицията този скандал не е изненада. Той е пряко следствие на непригодната за новите обществени условия организация на оперативно-издирвателната дейност (ОИД). У нас тя все още не е реформирана и се базира на

принципи, въведени от болшевишките ръководители Берия и Вишински

през 30-те години на миналия век в съветската репресивна машина. Основна нейна характеристика е тотален контрол върху гражданите чрез изграждане на широка мрежа от секретни сътрудници. Това предполага голям брой щатни оперативни работници, които имат пряка отговорност да привличат и ръководят този секретен апарат.

По данни на Центъра за изследване на демокрацията в края на 80-те години на XX век "народната милиция" и специалните служби имат агентурна мрежа от около 250 000 души при население на страната от 9 милиона. По брой на агенти на глава от населението (средно трима на 100 души) България е изпреварена единствено от ГДР и Румъния.

В днешни условия у нас е невъзможно и напълно безсмислено да се изгради и поддържа подобна численост от сътрудници. Същевременно броят на оперативните работници в полицията не е намален в сравнение с този на оперативните работници от милицията през 1989 г. Той дори значително е увеличен.

Недоумение за всички чужди специалисти, работили с българската полиция по предприсъединителните програми на Европейския съюз, предизвика и един друг феномен. В страните от ЕС, САЩ и др. развити демокрации броят на разследващите полицаи (police investigators) е значително по-голям от броя на разузнавачите (intelligence police). При нас е точно обратното, броят на оперативните работници е 4-5 пъти повече от този на дознателите.

Тук възниква логичен въпрос - какво всъщност правят тези хора?

Отговорът е - организират, провеждат и участват в "оперативни" мероприятия, полицейски операции и пр. В резултат на това се стъкмява една огромна статистика без особена обществена полезност, но сякаш създадена единствено за да оправдава непрозрачните действия на този огромен човешки ресурс. Най-често тази статистика се изразява в: брой извършени престъпления (коренно различен от реалния); процент на разкриваемост (нямащ нищо общо със статистиката на прокуратурата и съда за внесените обвинителни актове и издадени присъди); брой доброволни сътрудници; брой проведени срещи; брой разработки; брой предотвратени престъпления (неизвестно как изчислени); брой профилактирани лица и т.н.

Крайният резултат от тези бройки е: стотици неразкрити тежки престъпления (убийства, грабежи, крупни взломни кражби и пр.); стотици хиляди нерегистрирани по-леки престъпления (предимно домови кражби и кражби на вещи и части от автомобили); скандали в управленските нива на полицията; изтичане на класифицирана информация по посока на престъпните групировки; участие на полицаи в корупционни практики и чувство на несигурност в преобладаващата част на обществото.

Системата е устроена така, че да толерира статистиката, а не реалната професионална работа. Добра оценка получава оперативният работник, в района на който процентът на разкриваемост е по-висок. Това стимулира укриването на оплакванията на гражданите за извършени престъпления и регистриране на тези, на които извършителят е известен. Извършено проучване в МВР показа, че

над 50% от полицаите сами не вярват на собствената си статистика

Очевидно е необходима реформа на ОИД, но преди това трябва да се постави и разгледа един кардинален проблем. Той произхожда от обстоятелството, че в нашата полиция разкриването и разследването на престъпленията се разглеждат и отчитат по различен начин. Оперативните работници отговарят за разкриването, а дознателите - за разследването.

В страните на запад от нас не се прави такава разлика. Разкриването и разследването при тях се приема като единен процес. Разследващите полицаи са хора със средно образование. Те преминават през общо обучение и получават първоначално назначение за работа на улицата, като униформени полицаи. След няколкогодишен стаж най-добрите от тях получават възможност след допълнително обучение да бъдат преназначени в разследващите звена. В тях нито един служител не притежава висше юридическо образование, но това не пречи на работата, защото разследването се ръководи от прокуратурата.

У нас разследващи полицаи са дознателите. По волята на бившия главен прокурор, бившия вътрешен министър и някои политици законът установи задължително изискване дознателите да имат завършено висше юридическо образование. Какво се получи на практика:

- опитни служители от оперативния състав на полицията бяха лишени от възможността да разследват;

- цялата работа по разследването се стовари върху главите на крехката бройка от 2000 щатни дознатели, при това около 25% от тях до момента са вакантни;

- 80% от новоназначените дознатели юристи са млади хора без житейски и професионален опит, което ги изправя пред непреодолими трудности при сблъсъка им с престъпния свят;

- към горепосочените трудности за дознателите могат да се прибавят тежките материално-битови условия за работа в полицейските управления, на места недобрите отношения с оперативния състав и опитите за намеса в работата им от страна на началниците с цел подобряване на полицейската статистика.

Не случайно преобладаващият брой дознатели се стремят да си намерят работа извън полицията със заплащане и статут, съответен на юридическото им образование.

Реформата няма да бъде лесна, защото действащият в момента стил на работа и отчетност удовлетворява ръководния състав, а немалка част - и изпълнителските кадри. За сметка на това тя може да бъде проведена така, че да не струва много скъпо на данъкоплатците. Би могло да се извърши следното:

- Оперативно-издирвателната дейност да се регламентира заедно със специалните разузнавателни средства. Това ще бъде отделен закон, който ще се използва от полицията, ДА "Национална сигурност" и Националната разузнавателна служба под контрола на прокуратурата и съда;

- Промени в НПК по посока на разширяване кръга на лицата от полицейския състав с дознателски правомощия;

- Увеличаване на дознателските щатове за сметка на оперативните в рамките на утвърдения бюджет на МВР;

- В рамките на съществуващия щат създаване на малки мобилни звена в полицията, които да извършват само реална разузнавателна дейност, регламентирана със закон;

- Коренно преустройство на полицейската статистика, която да включва само реални обществено полезни критерии.

Посочените промени са възможни, но могат да бъдат извършени единствено от хора с воля и професионално мислене.

Автор: Бойко СЛАВЧЕВ

Go back BG Online