Тихомир БЕЗЛОВ: Свидетели сме на сблъсък между обръчите от фирми
(Dnevnik.bg) - 2007/5/6
Дори във външната търговия на страната най-голям дял имат държавите с високо ниво на корупция, казва главният експерт в Центъра за изследване на демокрацията

В навечерието на скандала, който тръгна от разследването на "Топлофикация" и за дни стигна до върховете на изпълнителната и съдебната власт, Центърът за изследване на демокрацията публикува годишния си доклад за нивото на корупция в България. За първи път в изследването българите посочват като най-голям проблем пред страната именно корупцията, а според един от изводите в доклада застрашително се е увеличила политическата корупция. Тихомир Безлов е един от основателите на Центъра за изследване на демокрацията, завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски", има аспирантура по политология.

Какво ви изненада в последното изследване на центъра за корупцията в страната?
- От 1998 г. насам 60-70% от хората поставяха на първо място като основен проблем пред страната безработицата. Това беше естествено, тъй като безработицата беше почти 20%. След това този проблем беше изместен като основен от ниските доходи. Това, което ни изненада сега, беше новата лидерска позиция на проблема с корупцията.

Според нашата интерпретация корупция означава за хората именно проблемът с политическата класа. Това човек го вижда много ясно, когато отиде някъде в страната. Независимо колко е голям градът, вие веднага научавате кои са "най-големите" хора и какво контролират. И се оказва, че ако не сте в добри отношения с определено семейство, вие нямате шанс да си намерите работа. Същото респективно се отнася за съответната кметска власт, когато се стигне до някакви поръчки и някакъв бизнес. Получава се така, че всичко е сплетено в някакъв херметичен тип класа.

Изненада ли е това трансформиране на корупцията около обществените поръчки в създаване на обръчи от фирми, каквито са изводите в доклада?
- Кръговете от фирми се превърнаха в метафора. Ако погледнем назад, създаването на тези отношения датира от края на голямата приватизация към 2000 г. Тогава се оформиха основните големи и влиятелни икономически структури на местно и национално ниво. От този момент някакви големи размествания в страната май няма.

Това, което ни учуди в доклада, беше, че като питаме на равнище бизнес за участие в корупционни сделки, се получава много малък процент. Първоначално помислихме, че това се дължи на еуфорията около присъединяването към Европейския съюз. На втори прочит видяхме, че фирмите, които са участвали в обществени поръчки, са намалели драстично. Появява се една пропорционална зависимост между намаляването на фирмите, които са дали подкуп, и намаляването на участието на компаниите в обществените поръчки. Това може да се интерпретира като херметизиране на тези, които получават поръчките. Те стават определена класа.

И какво следва от това?
- Така възникват олигархичните модели на обществата. Те са развити много в Латинска Америка и в Южна Европа.

Има опасения, че това ще се отрази негативно на усвояването на средствата от европейските фондове.
- Примерът с Гърция и Португалия е точно такъв - малки страни с много херметични елити, в които 5-6 семейства разпределят европейски субсидии. Естествено парите отиват основно за инфраструктура, където лесно се краде. Аз съм много скептичен относно дискусиите за големите европейски фондове, които ще дойдат в страната.

Ако анализираме това, което се случва при първите 10 новоприети държави, се вижда, че в тях все още не влизат някакви огромни външни средства. Освен това нивото на усвояване на средствата е ниско и обикновено става през някакви европейски посредници. В Европа това вече е бизнес. В този смисъл много е спорно какво точно влиза в самата страна.

Какво накара българинът да стане толкова чувствителен към корупцията?
- Според мен цялата дискусия около обръчите от фирми фокусира вниманието на българина. Всъщност, когато Ахмед Доган спомена за първи път за обръча, то вече беше известно на определен кръг от хора. Когато той го дефинира доста цинично, защото може да си го позволи, хората започнаха да го виждат.


В доклада на Центъра за изследване на демокрацията се посочва, че другият фактор за генериране на политическа корупция са продажбата и замяната на държавни и общински имоти.
- Най-занижените данни показват, че загубите от разпореждането с имоти са около 800 млн. лв. Прави ми впечатление обаче, че в последно време по законодателен път се прави опит да се ограничат тези загуби. Златният период на тези замени май отмина.

Но в същото време вие многократно споменавате термина легална корупция, т.е. законодателят сам създава възможност за облагодетелстване чрез вратички в законите.
- Известно е, че всеки закон има определена стойност. Това зависи от вида му. За алкохола е една, за хазарта е друга, за безмитните - трета. Зависи колко е голям пазарът. Политическата инвестиция, между другото, е нещо много сложно - трябва да намериш обект, да си сигурен, че ще има възвращаемост, да има диверсификация на инвестицията и т.н.

Какви са допирателните на скандала, който тресе държавата, към основните изводи от доклада ви?
- Според мен това, което очевидно се случва в момента, е сблъсък на хора, които са вътре в кръговете. Подобни събития непрекъснато се случват в цял свят. Много типични са азиатските модели, защото са точно клиентелни. В Япония, Корея и Тайван има огромни процеси в тази посока. Там, особено след кризата през 1997 г., нещата много се промениха. И в много отношения успяха да преодолеят тази криза, опитвайки се да се дистанцират от политическата корупция.

Очаквате ли сегашната криза да се задълбочи?
- Не смятам, че ще се задълбочи. Това, което ми направи впечатление, е, че ДПС се разграничи от директора на националното следствие Ангел Александров. Криза от типа на румънската няма да има или поне не в този момент.

Може ли случващото се да катализира някакъв процес на изчистване на политическата корупция?
- Според мен това няма как да стане. Единствените механизми, които ми се струват реалистични, е навлизането в България на големия мултинационален бизнес. Там обаче също има проблем. Той обикновено навлиза през нашите олигарси. Например военните поръчки - винаги се оказва, че при тях има някакъв известен олигарх консултант. Ето данните от изследването за корупцията и външната търговия на страната.

Най-некорумпираните страни са скандинавските, но те съответно имат най-малко участие в нашата външна търговия. И обратното - държавите, които имат голямо участие във външната търговия - 47%, са с много висок рейд на корупция спрямо останалите. Това са Гърция, Турция и Италия. Тук бихме могли да добавим и Китай, но тъй като има много неясна търговска статистика, официалните числа са много малки. Тоест търгуваме с тези, с които е нормално да имаш клиентелни отношения. И в този смисъл ние си внасяме този модел. Обратното, държави като Естония, Латвия и Литва поддържат много големи търговски отношения с държавите с най-светли икономики.


Автор: Панайот АНГАРЕВ

Go back BG Online