Кой какво (не) прави за имиджа на България
(Dnevnik.bg) - 2007/2/19
Когато БСП беше в опозиция, твърдеше, че престъпността е стигнала размерите на гангстерска война, но след като влезе в управлението, оценката й се промени коренно за по-малко от година. Такова поведение няма никакъв шанс да предизвика доверие - нито сред българската общественост, нито сред експертите в Брюксел.
"Двойните стандарти не трябва да бъдат толерирани. Не може да става дума за такива стандарти. Затова трябва да разработим сравнително измерване на корупцията. Общите стандарти са много добра мярка за ЕС." Думите са на министъра на вътрешните работи Румен Петков, изречени миналата седмица в Брюксел. По този начин, представяйки България, той изрази недоволство от наложения от Европейския съюз мониторинг за корупцията. Министърът не иска да приеме, че по този проблем Европейската комисия следи само двете нови членки - България и Румъния. Тезата му е, че България е много по-добре от някои други страни от ЕС и причината за лошото възприятие на България се крие в различните стандарти за измерване на корупцията. Българските представители дали за пример Южна Италия вероятно защото сме далеч от средните европейски норми, да не говорим за скандинавските страни, където летвата е вдигната почти необозримо високо за българското око. Та по тази причина министър Петков е предложил стандартите да се унифицират. От информацията за събитието в Брюксел стана ясно, че представителите на Европейката комисия не са се впечатлили от идеята. Всъщност, поставяйки така нещата за корупцията, вътрешният министър се опитва да измести основния въпрос -
какво ще отчете като постигнато България през март при първата проверка на следприсъединителния мониторинг.
В доклада си от есента на 2006 г. Европейската комисия поиска:
- независимо и безпристрастно разследване на корупцията по високите етажи на властта c реални и бързи наказания за изобличени в това деяние лица- обявяване на доходите и имотите на всички висши администратори- безкомпромисно разследване на сигнали- реални и бързи наказания за разобличените.Без никакво значение е дали на вътрешния министър му харесва или не, реалността е, че корупцията и организираната престъпност са два от основните показатели, които ЕС ще следи тази година под лупа. България
се е съгласила на това като условие за приемането й в съюза и не е в положение, което й позволява да преразглежда постфактум ангажиментите си, както се опитва да прави и със спрените блокове на АЕЦ.
Сигурно и самият Петков не вярва, че с подобни акции като тази в Брюксел ще промени външното възприемане на България като страна, в която корупцията е един от основните проблеми. Но този пропаганден стил се вписва в цялостното поведение на отговорните за постигането на реална промяна институции. А че по отношение на стандартите сме далеч от Европа, е показателен дори един-единствен факт - че при толкова корупционни скандали по най-високите етажи на властта през последните няколко години
нито един български политик не си подаде оставката
както това се случва доста често в останалите страни от съюза, при това за далеч по-скромни прояви. Има и други примери, по които страната ни има да догонва стандартите в ЕС. Например как постъпва министър, който публично обвини някого в злоупотреби за милиони, а впоследствие се окаже, че изобщо няма такива факти? Самият Петков изпадна в такъв казус с обвиненията си срещу председателя на БЧК Христо Григоров, за които с такава увереност говори дни наред в ефир и които впоследствие се оказаха без никакво покритие.
Напълно очаквана е обаче замяната на фактите с пропаганда. Когато БСП беше в опозиция, твърдеше, че престъпността е стигнала размерите на гангстерска война, но след като влезе в управлението, оценката й се промени коренно за по-малко от година. Такова поведение няма никакъв шанс да предизвика доверие - нито сред българската общественост, нито сред експертите в Брюксел. Затова, независимо че засипваме Еврокомисията с пълни със странни числа отчети, критиките към борбата с престъпността и корупцията си остават неизменна величина в мониторинговите доклади.
По ирония в същия ден, в който Румен Петков развиваше в белгийската столица тезата си за вината на ЕС името на България да се свързва с корупция, в София посланикът на САЩ Джон Байърли заяви в прав текст, че
българските министерства искат рушвети от чуждите инвеститори
и те се страхуват да влагат пари в страната заради корупционния климат. В допълнение ден по-късно австрийският вестник "Щандард" публикува информация, от която се разбра, че австрийски фирми се оплакват от корупцията у нас, а един бизнесмен заявява съвсем еднозначно: "Вече знаем колко струва подписът на екоминистъра." Ако се погледнат данните от изследването на "Трансперънси интернешънъл" за корупцията в световен мащаб за 2006 г. (индексът се определя на база на преки данни от бизнеса, Световната банка, Световния икономически форум, "Фрийдъм хаус" и други водещи световни организации), ще се види, че България заема едно от местата с индекс 4, който не се смята за трайно справяне с проблема. В изследване на Министерството на правосъдието, оповестено миналата година, също се съдържа изводът, че
голямата корупция остава безнаказана
Анализът показва, че за година корупционните сделки в България са над 100 000, но от делата за подкуп, завършили с присъди, най-често осъдените са "простосмъртни" данъчни, ревизори и лекари, а процентът на митничарите е нищожен.
Всичко това показва, че представените в Еврокомисията правителствени антикорупционни стратегии и програми не са дали съществен резултат. Така че не различните стандарти за измерване са проблемът. Вътрешният министър вероятно помни още, че беше избран и за председател на създадената от правителството преди година Комисия по превенция и противодействие на корупцията. Тя имаше за задача да изготвя отчет на всеки шест месеца и активно да взаимодейства с антикорупционните комисии на Народното събрание и Висшия съдебен съвет. Какво е сторено по тези направления и по цялостното изпълнение на правителствената "Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията" никой нито в България, нито в Брюксел е чул. Какво се прави по изпълнение на мерките от Плана за действие за 2007 г., произтичащи от членството на България в ЕС, също не се знае. А МВР е натоварено с изготвянето на няколко важни законови изменения, свързани с борбата с корупцията.
Иначе от лавината корупционни скандали, която се търкаля с нарастваща скорост от известно време насам без изглед за някакво отпушване, поне два ще се следят и отвън, защото отвън бяха и провокирани - източването на "Топлофикация София" и източването на САПАРД. Поне до този момент казусът с шефа на парното показва не особено желание за ефикасно разследване, ако по този път тръгне и случаят със САПАРД, имиджът на България, за който министърът е загрижен, ще се бетонира.
Автор: Христо Христов