Обществените поръчки остават в зоната на здрача
(Бизнес) - 2004/3/24
От години изследавaния на антикорупционните организации показват, че всяка втора фирма у нас печели обществени поръчки чрез подкуп. Не този факт обаче е причина за новите промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), които след месец ще бъдат приети окончателно от парламента. Поправките бяха поискани от Европейската комисия за затваряне на преговорна глава "Конкуренция". Страната ни единствена от Югоизточна Европа не е хармонизирала закона с европейските директиви. В момента Еврокомисията подготвя нови промени. Така че най-късно догодина българската нормативна уредба ще бъде "ремонтирана" отново.

Ремонтите

Оказва се, че всяка година депутатите отделят най-малко два-три месеца, за да променят ЗОП, а сегашните поправки бяха подготвяни над половин година. Заради преговорите бившият министър на икономиката Николай Василев писа "на коляно" проект, който по-късно трябваше да се пренаписва от заменилата го на поста Лидия Шулева. Целта беше да покажем на еврокомисарите още през есента на 2003 г., че работим по задачата. Имаше много забележки по законопроекта и до феврури т. г. той беше пренаписан от експерти на министерството и депутати. Спорно е доколко новите промени ще пресекат корупцията. Според различни източници държавните ведомства и общините харчат ежегодно между 1 и 2 млрд. лв. по ЗОП. Данните показват, че може да се говори за голям пазар на обществени поръчки, към който има голям интерес от бизнеса. Този пазар може да се сравни с приходите от туризъм, които за 2003 г. са около 1.4 млрд. долара. При това положение е повече от логично да се изработи нормативна уредба, която трябва да ограничи до минимум злоупотребите с държавни и общински пари.

Новостите

В новите промени обаче не беше взето предвид искането на работодателски организации да се съставят ясни критерии за т. нар. задания, с които се възлагат поръчките. Според експерти още на този етап изискванията към канидатите се пишат така, че на тях може да отговори само една, често избрана фирма. Беше отхвърлено и предложението да се атакуват обявите за възлагане на поръчки пред съда.
Праговете, над които държавните и общински администрации и компании са длъжни да обявяват поръчки по ЗОП, бяха вдигнати три пъти. Така например за строителството те станаха от 600 хил. лв. на 1.8 млн. лв., за доставки - от 50 хил. лв. на 150 хил. лв., а за услуги - от 30 хил. лв. на 90 хил. лв. За поръчки под тези граници действа специална наредба и те не трябва да се обнародват в Държавен вестник, а само в специалния регистър на обществените поръчки. Той вече ще се води от бъдещата агенция по общестевени поръчки, а не от Министерския съвет. Критиките са, че праговете са много високи и все по-рядко ще се провеждат процедури по закона. Сега често се използва "трикът" поръчка за голяма сума да се разбива на по-малки, за да се провежда по наредбата под прагове, а не по ЗОП. Има риск новата промяна в закона да увеличи тази порочна практика, коментират специалисти. Оправданието е, че увеличаването на праговете се иска от Еврокомисията.
Очаква се новите промени в закона да ограничат възлагането на поръчки през стоковите борси, защото такава е европейската практика. Сега този начин е често използван, за да се избере фирма фаворит. През борсите се продават всякакви нетипични стоки, дори и маркировки за уши на крави, разказват експерти от Министерския съвет. Така например в края на м. г. по този начин са възложени поръчки за 600 хил. лв. на месец. Депутатът от НДСВ Димитър Ламбовски много упорито отстояваше тезата, че трябва да се запази възможността за възлагане на поръчки през стоковите борси. Той подготви специално предложение в закона и дори поиска министърът по евроинтеграция Меглена Кунева да се запознае със случая. Въпросът ще подлежи на дискусия и в пленарна зала. В икономическата комисия депутатите приеха борсовата процедура да се използва единствено за възложители от секторите ВиК, транспорт, енергетика и пощенски услуги. Според опозицията тези области от икономиката ни не са раздържавени и има риск от корупция. Европейските директиви обаче позволявали по-либерален режим, отговориха от Министерството на икономиката.

Обжалването

Очаква се сериозна промяна в начина на обжалване на процедурите по ЗОП. Тя беше приета положително от юристи. Предвижда се поръчките да се атакуват пред районен съд по реда на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Обжалването на втора инстанция ще става пред окръжен съд, чието решение ще е окончателно. Сега поръчките на централни държавни органи (министерства, агенции) се атакуват само пред ВАС - 3- и 5-членен състав, а когато възложителят е община - пред окръжен съд. Обжалването по реда на ГПК дори и на две инстанции ще продължи най-много два месеца. В момента процедурите продължават и година. Съдът ще преценява дали да спре изпълнението на поръчката. В момента с атакуване на процедурата изпълнението на поръчката не се спира. Към районните съдилища обаче ще трябва да се назначат нови съдебни състави, подготвени да разрешават спорве по ЗОП. Не е ясно кога ще стане това предвид бавните темпове на съдебна реформа.
Депутатите приеха възможност за обжалване пред арбитражен съд. Това ще е възможно само ако възложителят и всички кандидати в конкурса са подписали преди подаване на офертите арбитражно споразумение. Процедурата ще става най-много за месец. Към нея ще се прибягва при по-малки поръчки. Предимство ще са и по-ниските такси в сравнение със съдебните. Взе се решение да се създаде и специализиран арбитраж. Той ще се структурира към бъдещата агенция по обществени поръчки, която ще е на подчинение на Министерството на икономиката. Остава спорен въпросът за нуждата от арбитраж към агенцията. У нас действат подобни съдилища към БТПП, БСК и други организации, които можеха да се използват безпроблемно.

Скандали

Последният скандал, който доказа, че ЗОП не работи, е обявена поръчка от Изпълнителна агенция за национална туристическа реклама и информация (ИАНТРИ). В началото на годината агенцията обяви открита процедура за избор на фирма, която да изгради и обслужва щанда на България на големите туристически борси в Берлин, Москва, Киев и Лондон. Чрез щанда се представяме като единна туристическа дестинация. Всяка година се избира изпълнител за изложенията през следващата година. Тази година порцедурата закъсня поне с 6 месеца. В надпреварата участваха шест фирми - "Абрис Дизайн център", "Международен панаир-Пловдив", "Б.С.Б. - Фокус", "Туристреклама", "MAG Advertising" и консорциум от фирмите "Арка" и "Оторам-90". В средата на февруари т. г. се реши процедурата да бъде прекратена, защото нито една от фирмите не отговаряла на предварителните условия и имала пропуски в документацията. Така например част от кандидатите не отговаряли на изискването за оборот от 2.5 млн. лв. за последните три години. В крайна сметка изпуснахме срока за участие на първото от световните изложения - това в Берлин, което започва на 12 март т. г. Организаторът на борсата обяви, че държавата ни все пак може да участва, но ще й бъде предоставен служебно щанд, който ще се прави от организатора. Не беше обявена цената, която ще платим. ИАНТРИ обяви нова поръчка за избор на фирма за изложенията в Киев и Москва. За Лондон ще се обяви още една поръчка в средата на тази година, защото изложението се провежда едва през ноември.
В края на 2003 г. Министерство на отбраната обяви поръчка за доставка на 84 автомобила за нуждите на ведомството и Генералния щаб през Софийската стокова борса. Тя е спечелена от "Индустриал комерс", вносител на южнокорейската компания "Хюндай". Военно министерство обаче отказва да си получи автомобилите, защото те не отговаряли на зададените условия в обявата. От вносителя обжалват процедурата с твърдение, че автомобилите им притежават описаните в заданието технически характеристики. Ведомството на Николай Свинаров обявява нова поръчка, но този път не през борсата. Тя е спечелена от "ТМ Ауто", вносител на "Тойота".

Статистиката

Всяка втора фирма в България предлага подкуп, за да получи обществена поръчка. Около 15 млн. лв. са отишли през 2002 г. за рушвети, показва годишният доклад за оценка на корупцията на Коалиция 2000. Около 120-130 хил. подкупа се дават у нас средно на месец. Корупционният имидж на съдебната система се влошава, сочи още проучването.



Автор: Весела Петрова

Go back BG Online