Експертът Теодора Върбанова:Специален държавен орган трябва да разследва корупцията в университетите
(Всеки ден) - 2004/10/26


Теодора Върбанова е ръководител на проекта "Национална студентска инициатива "Аз не корумпирам", осъществяван от НМОСИР, с подкрепата на Американската агенция за международно развитие и Коалиция 2000. Тя е дипломиран магистър-политолог от Софийски университет, а в момента завършва магистратура по "Стопанско управление", отново в СУ. От 2000 г. е медиен редактор във Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Работила е като сътрудник по проекти на Центъра за изследване на демокрацията, Центъра за развитие на медиите, Информационния център на Съвета на Европа, България Онлайн и др. Автор е на доклада "Медиите за корупцията в българското висше образование (Анализ на медийното отразяване 05 юни 1999 г. – 05 септември 2003 г.)". В процес на отпечатване е публикацията "Антикорупционна тетрадка"


Какви са резултатите от изследванията ви за корупцията във висшето образование?

По нашия проект "Национална студентска инициатива "Аз не корумпирам" бяха проведени анкети в три университета - Габровски, Пловдивски и Нов български университет, като се стремяхме да постигнем максималено покритие на типа университети, т.е. имаме представители на технически университет, хуманитарен университет и на частен университет и същевременно пък имаме от друга страна софийски университет, университет в Северна България и университет в Южна България. Като изключим това, че има голяма разлика в броя на студентите, попълнили анкетата, резултатите са много сходни.

Eдна голяма част от студентите категорично заявяват, че никога не биха дали пари за изпит, никога не биха дали подкуп. Същевременно обаче на конкретните въпроси "Какво бихте направили ако някой ви поиска подкуп?" отговорът е "Незнам, защото не ми се е случвало". Това потвърждава нашата първоначална изходна теза, която беше, че студентите са против корупционни практики, не биха участвали в такива практики и масово не са участвали.

Тогава откъде студентите черпят информация за това, че има корупция в университетите?

90% от попълнилите анкетата и в трите университета черпят информация от свои познати, приятели. Корупцията във висшето образование се предава "от уста на уста" като слухове, т.е. тя вирее в една среда на слухове, на догадки, дори и на изопачаване. Ще се отклоня да кажа нещо любопитно - когато аз започнах да уча в Софийски университет се разказваше една история за преподавател, на чийто изпит студент сложил в книжката си 300 лева. Преподавателят ги видял, взел ги от книжката, написал му отлична оценка и върнал книжката, после студентът си поискал парите. По-късно чух тази история, разказана в Търновския университет - едно към едно, за абсолютно същите 300 лева. Разказаха ми я мои познати от Свищовска академия. Ето как един виц може да обиколи цяла България със съответното конкретно име и в това да няма нищо вярно.

Другият източник, от който се черпи информация са медиите - много малък процент, около 8 - 9% четат в медиите за корупция във ВУЗ. Така че медиите не са чак толкова добре представени като формиращи някакво обществено мнение по отношение на корупцията във висшето образование. И последно - изключително нисък процент - около 1%, черпят информация от собствен опит.

Какви са предпоставките за корупция в университетите?

Основната предпоставка е, че образованието в масовото съзнание на българското семейство се схваща като една от най-важните ценности. Т.е. стремежът детето да бъде изучено, детето да получи образование. Нещо като "Учи мама, за да не работиш", да вземем добро образование. Същевременно обаче прагът за влизане в университета е много висок и донякъде и непосилен за повечето кандидат студенти предвид тежкото състояние, в което се намира средното образование, и така се търсят различни форми и начини да влезеш в университета. Тук засягам само един аспект от корупцията във висшето образование.

Друга предпоставка за корупцията това е липсата на държавен контрол върху дейността на университети. Аз категорично съм против намеса на държавата, има Закон за висшето образование, който дава автономия на висшите учебни заведения, но всяка свобода означава и да носиш отговорност за свободата, която ти е дадена. Ролята на държавата виждам в мониторинг дали се спазват тези за това, че си получил свободата си.

Какво представлява корупцията в университетите? Избройте ми случаи, практики

Тук искам да разделя корупцията на два вида. Единият вид са подкупите, като рушветчийството. Чистата корупция, която се схваща в масовото съзнание "Аз ти давам, за да ми направиш някаква услуга". Единият начин е разбира се плащането за изпити. За студентите основно с това се олицетворява корупцията във висшето образование. Да платиш, за да ти дадат някакъв изпит. В същото време тази практика е една от най-малко разпространените, тъй като е много рискова. Все пак много трудно е от един курс от 20 човека да вземеш от 10 пари. Същевременно тази практика е най-често разкриваната. В Шуменския университет е първото дело за преподавател, хванат с подкуп през 1999 г., във Варненския икономически университет също има уличен преподавател. Разкритията са резултат на сигнали, подадени от студенти.

Вторият тип, който пак е свързан с финансовия аспект на даването на пари от студенти е продаването на учебни материали. Знаем за подписани учебници, с които се ходи на изпити, закупуване на тестове, изобщо продажбата на учебни пособия, изработени от преподавателя, който задължава студзанта да си купи неговото помагало.

Друг аспект, отново свързан с пари, е при кандидатстването. Това са отново слухове, няма доказана случай, макар че през последните години в медиите много шумно се тръбеше за продадени теми, как се знаят предварително задачи, теми по литература, по история в големите университети. Основно механизмът тук действа на следния принцип - записва се кандидат студента на курс, в рамките на курса му се дават или конкретна тема, или до 5 теми, които да научи, и в самия ден на изпита се тегли от тези пет теми.

Има разбира се и други механизми. Голям проблем за София са студентските общежития. Не знам дали са правени изследвания за това колко "истински" студенти живеят в Студентски град и колко фиктивни студенти се водят под чуждо име. Но бих казала, че това е проблем по-скоро тук на София, тъй като проблемът със жилищата е най-сериозен поради големия марж в цените на наемите на свободния пазар.

Има и други практики разбира се. Те невинаги са парични. Могат да са под формата на услуги, а т.нар плащания "в натура".

По-интересен е вторият тип корупция. Аз го наричам злоупотребите на самите университети. Много популярни станаха т.нар. центрове за изнесено обучение на Велико Търновския университет. След публикации в медиите, след сезиране на комисията по корупция в Народното събрание от четирима депутати от четири различни политически сили, започна проверка във филиалите на Търновския университет и се взе решение университетът да спре да приема студенти в тези центрове. Схемата е следната - ВТУ разкрива свои центрове за обучение в София, Пловдив, Русе. Същевременно чрез посреднически фирми се набират студенти от Хасково, Кърджали, Ст.Загора, Казанлък. В тези центрове по официални данни учат 13 000 души, които плащат по 400 лв. годишно. Повечето обаче не внасят таксите по сметки на университета, а на частните фирми и сдружения, сключили договорни отношения с ректора. Според тези договори частните фирми прибират между 70 и 80 на сто от таксите, а в университета отиват едва 20-30%. Говореше се за милиони левове. Тече проверка. Няма още резултати от нея.

Същевременно софийският филиал на Търновския университет, който се е трансформирал в Балкански университет за дистанционно обучение, ако не ме лъже паметта, и има някакъв договор за набиране на студенти с University of South Africa, отново приема студенти и тази година, отново със същия преподавателски състав, в същата сграда.

Къде корупцията е по-голяма - в София или в провинцията?

Даването на пари е по-характерно за големите университети в столицата. Аз не мога да коментирам дали има основания да се определя кой университет е по-легитимен, по-престижен и кой по-малко, но в масовото съзнание столичните университети се водят по-реномирани, стремежът е и да влезеш в столичен университет. Другата причина е, че самата субсидия на университета зависи от студентите, които учат в университета и по-малките университети не могат да си позволят да изнудват студентите, защото като са малко студентите много лесно могат да си тръгнат от университета. Фактически всеки един студент определя субсидията, която ще получи университета, от която ще се издържа.

Злоупотребите обаче са по-характерни за условно наречените "провинциални" университети. Вече споменах за Търновски университет. Само преди две седмици в парламента беше поставен въпросът за изнесените центрове на Шуменския университет, особено центъра им в столичния кв. Враждебна.

Какви законодателни промени са необходими за ограничаване на корупцията в образованието?

Законът за висшето образование е много ясен, много конкретен и ако се спазва смятам, че корупционните практики до голяма степен ще изчезнат. Проблемът, който аз виждам, е автономията на висшите учебни заведения. Аз не съм против автономността на университетите, но когато ти е предоставена абсолютна автономия да действаш според интереса на студентите, трябва да си готов да защитиш тази своя автономия. Така че би трябвало да има държавен орган, който да следи за злоупотреби и дали се спазва закона. Проблемът при нас е, че имаме закони, които не се спазват. Това е както в образованието, така и в повечето области. Закони има, но няма кой да ги спазва и няма кой да санкционира за тяхното неспазване.

Едно от нещата, което задължително трябва да се промени е да се даде възможност на студентите да учат това, което искат. В момента какво се случва на входа ва ВУЗ? По-голямата част от кандидат студентите не успяват да запишат предпочитаната от тях специалност и учат каквото ги приемат. Т.е. искаш да учиш стоматология, майка ти и баща ти са стоматолози, ти ще наследиш бизнеса им и в същото време теб те спира един кандидатстудентски изпит в Медицинска академия. Би трябвало образованието да е отворено за всички и всеки да бъде приеман това, което смята че трябва да учи. А в последствие, ако прецени, че това не му е интересно или не му е призвание, да смени специалността. Съгласете се, че едно 18-годишно дете, едва ли може да вземе правилното решение и с това да предопредели живота си. Именно бариерата на входа на ВУЗ по отношение на предпочитани специалности е можен генератор на корупция - плащаш, за да научиш темата, която ще се падне (или пък да получиш теста), после пък "правиш дарения" за да се прехвърлиш в предпочитаната от теб специалност.

Т.е. вие сте за премахване на кандидатстудентските изпити.

Аз съм за прием на всеки, който иска да учи, каквото иска да учи. Искат да учат "Финанси" или "Право" 2000 човека, нека да учат. Аз съм забелязала от собствената си практика, че само след година или две ти виждаш, че тази спецалност не е толкова котирана и толкова търсена, каквато е била преди две години. Свободният достъп до университета означава, че поне на входа на университета ще бъдат премахнати корупционните практики.

Как реагират университетите на публичното говорене за корупция?

Корупцията във висшето образование не е феномен на последните две, три или пет години. Просто стана "модерно" да се преекспонира и да се говори публично за корупцията. Проблемът е, че университетите са много затворени към обсъждането на този проблем, много трудно се работи с университетските ръководства, всички се пазят от корупция. На ниво университет в България дебат няма. Почти не се коментира темата от ректори или от ръководства на университети, т.е. има една стена, издигната от ръководствата на университетите по отношение на говоренето за корупция. Работи се на принципа "Гузен негонен бяга".

Какви ще бъдат последиците от корупцията във висшето образование за страната ни например в следващите 20 години?

Когато съществуваш в една корупционна среда, ти наследяваш тази среда в бъдещото си поведение. Когато си влязъл чрез корупционни практики в университет, когато си завършил по този начин един университет ти пренасяш това си поведение и в бъдещата си дейност. Ефектът от корупцията в образованието се мултиплицира върху цялото общество, защото висшето образование дава кадри и за бизнеса, и за държавната администрация, и за управлението.
Колкото до това какви ще са последствията - аз съм оптимист по отношение на самоурегулирането на "пазара" на университетите, тъй като съвсем скоро - само след две години години, българските университети няма да се конкурират помежду си, а ще се конкурират с още хиляди в цяла Европа.

И като се конкурират какво ще стане?

Конкуренцията ще бъде катализатор за коренна промяна на системата. Пред дилемата да се промениш, или да останеш без студенти, логично е разумът да надделее.

Трябва ли да влезем в Европейския съюз, за да се справим с корупцията в образованието?

Европейският съюз тук се представя като една панацея за всички болести на обществото - това в никакъв случай не е вярно. Няма да реши и проблемите с корупцията в българското образование, но поне след присъединяването на държавата ни студентите ще получат реална представа колко струва тяхната диплома, съпоставена с дипломите на още хиляди университети и какво им дава тази диплома, и оттук насетне по какъв начин ще се реализират с дипломата си, независимо дали са от Софийски университет, УНСС или от Тракийски университе. Просто тогава ще има база за съпоставка: моята диплома колко струва на фона на дипломите на моите колеги връстници в европейските държави.


Go back BG Online