Скандалът с митничарите - война между вносителите за преразпределянето на пазара
(Всеки ден) - 2004/4/23
Скандалът с митничарите - война между вносителите за преразпределянето на пазара
Последните разкрития за контрабандния внос на стоки отново изведоха на преден план проблема с механизмите на преразпределение. По международни оценки, с почти пълната либерализация на външната търговия след 1991 г. границата започна да осигурява средно около 30-50% "конкурентно ценово предимство" за вносителите, нарушаващи законите, които регулират вноса и износа. При сумарен внос и износ между 8-10 млрд. долара годишно, селективното прилагане на закона е довело до преразпределянето на около 25-35 млрд. долара за последните 15 години. С други думи, по преразпределено богатство "границата" е сравнима и дори надминава цялата приватизация и реституция за същия период. Последните скандални разкрития, свързани с вноса на китайски стоки и уволнението на четирима митничари, участвали в схемите, изведоха на преден план започващата война между вносителите за преразпределението на този пазар. Основният "потърпевш" Николай Методиев – Пилето, е само част от няколкото алтернативни схеми и неговият арест бе израз най-вече на конкурентната борба между вносителите, водеща се и с нечестни средства, за да бъде изместен, "ликвидиран" от някои от тях. Трябва да се има предвид, че митата за различните артикули китайски стоки са от 7-8% до 25-40%. За контейнер с митническа стойност 100 000 лева, например, държавните вземания са над 40%. Така че спестяването им прави "сивия" вносител по-конкурентоспособен от останалите търговци.
Заловените първоначално 5 тира с китайска стока са използвали традиционната техника на митническа измама за избягване на плащането на митническите сборове – неточно описание на декларираните стоки. Във фалшивите фактури са написани строителни материали: фаянсови плочки, камъни и чували, което на практика води до избягване плащането на мита за китайските стоки.
В същото време другите вносители, за да бъдат конкурентоспособни, извършват митнически измами с количеството и митническата стойност. Това им се удава лесно, защото една от характерните особености на този внос е, че той е тип карго. Тоест в едно превозно средство пътува стока на различни фирми-получателки, а самият внос се осъществява от специализирани посредници, които уреждат и митническите формалности. Превозните средства са плътно натъпкани. Понякога в едно от тях има над 200 различни артикула, което прави трудно прецизното им обмитяване /детайлната им проверка може да отнеме и цяло денонощие/ и затова обмитяването става "на око", т.е. "на килограм". Затова е лесно вносителите да прокарат по-малки количества и по-ниски цени за обмитяваните стоки, постигайки по-ниска продажна цена.
Улесняването на митническите измами от този тип е свързано с "нерегламентираните плащания" на митническите пунктове. Митническите служители вземат подкупи както при извършването на еднократни "услуги", така и при дългосрочно взаимодействие с определени търговски или други структури, които участват във вносно-износните операции. Получавайки подкуп, митническият служител на практика знае колко "икономисва" на лицата извършващи контрабанда или митническа измама, и получава процент от тази сума в зависимост от риска, на който подлага себе си, или необходимостта да съгласува своите действия с други длъжностни лица от системата на митниците. Обикновено размерът на подкупа възлиза на около 30% от спестените мита и държавни вземания. Освен получаването на подкуп във вид на пари, част от митническите служители получават определени стоки на ниски цени, получават заеми за дълги периоди от време или безплатно биват обслужвани в ресторанти или на други подобни места.
Поради своя характер контрабандните операции обикновено се характеризират с висока степен на организираност. Особено що се отнася до т.нар. "рискови" стоки в контрабандните мрежи участват митнически служители, бизнес-структури /фирми/, престъпни групировки, МВР служители, служители от други държавни структури, осъществяващи контрол на границата и във вътрешността на страната и др. Така създадената сложна контрабандна мрежа превърта огромен финансов ресурс, който в крайна сметка става основание да се стигне и до крайната мярка – убийство, ако някой от участниците в мрежата стане неудобен. Експертните оценки на анализатори от Центъра за изследване на демокрацията и Коалиция 2000 /съзнателно занижени/ показват, че само за десетте основни "рискови" групи стоки /цигари, алкохол, петролни продукти, бяла техника, плодове и зеленчуци и пр./ в ръцете на контрабандистите остават около 150 млн. лева. Нещо повече, обикновено размерът на подкупа за митническите и други държавни служители възлиза средно на около 30% от спестените мита и други държавни вземания и се равнява на приблизително 40-50 млн. лева. Тоест само за тези основни групи стоки нелегалните пари превъртяни през чисто контрабандните схеми надхвърлят 200 млн. лева. Ако прибавим и полулегалните схеми, вкл. и т.нар. паралелен внос, сумата набъбва от 2 до 3 пъти. На практика поради динамиката на корупционните практики е трудно да се даде сумарната годишна загуба от корупцията в митническата система. През 2001 г. някои висши администратори от митницата споменаваха колосални суми от порядъка на 1 млрд. лева. Други мнения и оценки година по-късно варират около 100-150 млн. лева, без да се отчитат загубите от влошения инвестиционен климат и затрудненията за нормално развитие на пазарната икономика, т.е. т.нар. косвени загуби за стопанството.
Трябва обаче да се има предвид, че през последните години митническите стойности, по които влизат китайските стоки, например, са увеличени 4-5 пъти спрямо заварените от новото ръководство на митниците по 20-30 хил. лева на 40-футов контейнер. Още през лятото на 2002 г. същият 40-футов контейнер с микс от китайски стоки се декларира вече по около 100-120 хил. лева. Завишените 5-6 пъти облагаеми митнически стойности естествено водят до повишаване на продажните цени на тези стоки, което в редица случаи ги прави неконкурентоспособни на други вносители, използващи различни от тези схеми. С други думи Николай Методиев е бил с едни гърди напред пред своите конкуренти и основанията да бъде "натопен" са били налице.
Автор: Петкан Илиев