Докъде нагоре? Идват избори!
(Всеки ден) - 2004/8/2




Миналия месец се промъкна идеята за вдигане на осигурителните прагове със 7-8 на сто, което означава, че работодатели и работници ще трябва да плащат по-високи осигуровки. Положението се усложнява и от факта, че осигурителната тежест от следващата година вече ще се преразпределя между работник и работодател 30:70 при сегашните 25:75.
В същото време според изследване за скритата икономика на Центъра за изследване на демокрацията малкият и средният бизнес определено намират за най-тежки осигуровките, докато на големите данъкоплатци най-много тежат задълженията по ДДС.

Проблемът с високата осигурителна тежест не би имал толкова голямо значение за данъкоплатците, ако набираните ресурси се връщаха ефективно при данъкоплатците. Българинът обаче не само е крайно недоволен от това, което получава срещу изплатените данъци, но и не очаква нещо по-добро от държавата. Според МБМД (2003) около 2/3 от интервюираните предпочитат по-ниски данъци, макар и с цената на по-малко средства за услуги. Това се обяснява с личния опит на повечето българи, че независимо от това какви данъци плащат, те не могат да получат качествено обслужване, без допълнително нерегламентирано заплащане на лекари, преподаватели, администрация, правоохранителни и правораздавателни органи. При това тези, които плащат повече данъци, по-често са обект (защото, разбира се, могат да си го позволят) и на нерегламентирани плащания.

Таблица 1
Оценка за качеството на обществените услуги /скала от 1 (лошо) до 10 (добро)
Граждани Еднолични търговци Юридически лица Големи данъко-платци
Комплексна оценка 3.81 3.31 3.48 3.50
Образование 4.71 4.19 4.58 4.44
Здравно осигуряване 3.51 2.96 3.09 3.09
Пенсионно осигуряване 3.51 3.40 3.27 3.23
Социални помощи
и обезщетения 3.62 3.49 3.59 3.50
Чистота 3.37 2.75 3.09 3.17
Състояние на
пътищата 2.62 2.00 2.29 2.28
Поддържане на
реда и сигурността 4.48 3.99 4.07 4.17
Административно
обслужване 4.68 3.72 3.87 4.09


Източник: МБМД (2003)

В стойностно изражение най-големи са нереализираните приходи от ДДС и осигуровки. При тях събираемостта е около 75%. Укриването на осигуровки, освен че е най-голямо по стойност, е и най-масово, тъй като засяга най-много хора. Според представително проучване на Витоша Рисърч сред работодателите средният дял на наетите без трудов договор в края на 2002 г. е около 25%, а делът на получаващите по-висока заплата от официално декларираната е около 34%.
Близки са и резултатите от анкетното проучване на МБМД (2003), където 73% от големите данъкоплатци, 61% от фирмите и ЕТ и 53% от гражданите считат, че при повече от половината от наетите се укриват данъци и осигуровки. Въпреки че укриването на осигуровки има като последица укриването и на ДОД поради общото ниско ниво на заплатите и прогресивната скала на облагане, събираемостта при ДОД по трудови договори е доста по-висока - около 82%.

Укриването на разходите за труд има своето обяснение както от страната на търсенето, така и от страната на предлагането. От гледна точка на бизнеса тежестта на задължителните осигуровки за сметка на работодателя е по-голяма от тежестта на данъчното задължение по данъка върху печалбата. Ето защо работодателят е по-склонен да пести от осигуровки като крие разходи за труд, дори и с това да завишава изкуствено приходите. Дори и при равни тежести, работодателят вероятно пак би предпочел да не отчита разходите за труд, тъй като има повече възможности да компенсира с други разходи. Отделно трудовото законодателство ограничава свободата на работодателя да оптимизира работната сила чрез уволнения или срочни договори. Тези регулативни бариери, които по тежест се класират веднага след данъчната система, са също важен стимул за наемане без договор.

Спецификата на предлагането на работна сила също обуславя такова решение. Плащането на ДОД и осигуровки не е решение на работника, а на работодателя. Работникът прави своя избор за спазването на законите главно чрез избора на работодателя си. В условията на българския преход на свръхпредлагане и ниската мобилност на пазара на труда този избор е минимален. Ниските доходи не позволяват на търсещия работа да мисли в средно- и дългосрочна перспектива. Той е склонен да приеме липсата на пенсия утре в замяна на някакви доходи днес, плюс "бонуса" от невнесените ДОД и осигуровки за сметка на осигуреното лице. Оформя се своеобразен обществен договор на гърба на бюджета и общественото осигуряване, в който работодателят пести от осигуровки, а работникът от ДОД и от осигуровки. Настоящият риск и отговорност е изцяло за работодателя, а бъдещата тежка цена на липсата на социална защита и пенсия остава изцяло за работника.

При това положение правителството правилно фокусира своите усилия върху ДДС и осигуровките. При тях, дори наполовина да се ограничи изтичането на средства в скритата икономика, ефектът би бил равен на целия приход от данък печалба и би позволил значително да се облекчи и опрости облагането на дохода. Инструментите, на които се заложи - въвеждане на задължителна ДДС сметка, снижаване на прага по ДДС, въвеждане на задължителни осигурителни прагове, въвеждане на задължителна регистрация на трудови договори и т.н. гравитират повече към административната принуда, отколкото към създаването на условия за доброволно спазване.

Обратно на това в редица държави с преходни икономики въпреки трудностите в осигурителните системи се отива към намаляване на социалните данъци с цел стимулиране на бизнеса и домакинствата. В Русия например, където вече трета година се събира подоходен данък по плоска скала в размер на 13%, бе приет наскоро закон за намаляване на единния социален данък от досегашните 35,6% на 26%. Експертите считат, че същественото намаляване на данъчното бреме ще позволи освободените ресурси да се насочат, от една страна, към увеличаване на работните заплати и респективно на потреблението, а от друга – към разширяване и модернизиране на производството, което ще направи руската икономика по-конкурентоспособна. Очакваният ефект се оценява на около 450 млрд. рубли. Нещо повече, оценките сочат, че намаляването на единния социален данък ще доведе до извеждане на светло на "сивите заплати" в размер на 30 млрд. рубли.

У нас подобна мярка засега не може да се очаква, имайки предвид състоянието на пенсионно-осигурителната система, освен ако предизборното надлъгване не провокира подобни обещания и действия от страна на управляващите. По-скоро ще се върви към увеличаване на събираемостта чрез засилване на административно-репресивния апарат. Така например в разпоредбите на новия Данъчноосигурителен процесуален кодекс е записано създаването на мегаагенцията НАП (Национална агенция по приходите), в която всяко физическо и юридическо лице ще има данъчноосигурителна сметка, където ще се отразява размерът на дължимите данъци и осигурителни вноски, както и лихвите върху тях. Но когато идват избори, възможността от разхлабване на данъноосигурителната примка нараства и данъкоплатецът може да "намаже" от това.



Автор: Петкан Илиев

Go back BG Online