Скритата икономика
(Всеки ден) - 2004/5/10
Скритата икономика
Изследванията на скритата икономика придобиха особена популярност през последните двадесет години особено във връзка с трансформационните процеси, протичащи в страните от Централна и Източна Европа и Средна Азия. Установени са и съществени различията между отделни групи страни по отношение на обхвата и структурата на скритата икономика – развитите индустриални държави, страните с бърз и успешен пазарен преход и тези със забавени социално-икономически реформи, където се създаде твърде благоприятна среда за нейното разрастване. Последното изследване на Центъра за изследване на демокрацията и Агенция "Витоша Рисърч" за различните проявления на скритата икономика показва една доста интересна картина на сивия сектор.
Относителният дял на продукта (доходи и печалби) в скритата икономика, според редица оценки за света като цяло, възлиза на около 10-12% от световния БВП. В страните от "третия свят" обаче тя надхвърля средно една трета, а в икономиките в преход се колебае на ниво над една четвърт от БВП. Провежданите икономически анализи стигат до извода, че при надхвърляне на дела на скрития сектор над определени критични нива (около 50% от БВП) неговото влияние върху стопанския живот го превръща в първостепенен икономически феномен, регулиращ по своите правила процесите на производство и размяна на създадения национален продукт. Ето защо решаването на социално-икономическите проблеми, произтичащи от явлението "скрита икономика", се определят като едни от най-важните за успеха на пазарния преход.
Оценките на скритата икономика чрез пазара на труда са получени чрез представителни анкетни проучвания на Агенция "Витоша Рисърч", анализиращи мненията на населението и представители на бизнеса.
По данни на Националния статистически институт за 2002 г. средногодишният брой на официално наетите на работа лица е 1,9 млн., докато броят на всички заети лица е около 3 млн. души. Според анкетното изследване на Витоша Рисърч от декември 2002 г. 23.5% от интервюираните предприемачи смятат, че работещите без договор са между 26% и 50%, а според изследването от март техният дял е намалял до 16.8%. Тенденцията продължава да бъде към намаляване и през месец ноември 2003 г. – 9.9% (като основна причина за това са въведените мерки от Министерството на труда и социалната политика за задължителна регистрация на договорите; не е учудващо обаче, че в същото време делът на трудовите договори със скрити клаузи нараства – през март 32.9% никога не биха приели работата на договор със скрити клаузи, а през ноември те са намалели повече от два пъти - 74.5%). 19.8% от бизнесмените твърдят, че скритата заетост е между 50% и 75%. Като се усреднят отговорите на всички предприемачи, се получава около 25% наети лица без договор в икономиката. Най-голям е установеният дял в строителството (29,1%) и в услугите (25.3%), докато в промишлеността относителният дял на неформалната заетост е 19%. Изследването от март 2003 г. показва значително по-ниски резултати, като усреднената стойност за цялото изследване показва 16.7% дял на наетите без договор.
Данните от изследването на населението дава сравнително по-устойчиви резултати. И през ноември 2002 г., и през януари 2003 г. делът на лицата (без самонаетите, собствениците и лицата със свободни професии), които са били наети без трудов договор, е бил около 6%-6.5%. Прави впечатление, че представителите на бизнеса оценяват дела на тези работещи като значително по-голям, отколкото е получена оценката от населението, декларирало работни места без формален договор. Вероятно немалка част от респондентите, работещи без трудов договор, се въздържат да посочат действителния статус на своята заетост.
Скриването на част от реално изплащаните работни заплати е много по-разпространен начин за укриване на доходите, отколкото работата без сключен договор. Според изследването на бизнеса предприемачите са считали, че около една четвърт до една трета (33.3% м.декември 2002 г., 22.6% м. март 2003 г.) от работещите на трудов договор получават по-висока от декларираната работна заплата. Както и в случая с дела на заетите без договор, населението оценява по-ниско от предприемачите честотата на случаите (около 10-12%), когато работниците получават по-високи от обявените възнаграждения.
Абсолютният размер на допълнително изплатената работна заплата не представлява голяма сума (средно около 4% от трудовото възнаграждение, декларирано от всички анкетирани). В същото време обаче недекларираните трудови възнаграждения са значително допълнение към работната заплата, ако се вземат пред вид заплатите само на тези лица, които са декларирали, че техните работодатели укриват по този начин разходите си за труд. Извлечена само за тази група лица, оценката на недекларираният доход възлиза на средно 50% от официално обявения размер на трудовото възнаграждение. Трябва да се има предвид, че в повечето случаи неотчетени възнаграждения се дават на лица, чиято официална работна заплата е близка до минималната или я надвишава не повече от два пъти. Стремежът е да се декларират възможно най-ниските заплати, които да са и възможно най-ниската основа за начисляване на данъчни и осигурителни плащания.
Анкетното проучване сред бизнеса от март 2003 г. получава директна оценка за дела на работните заплати, които се плащат "от черна каса", като е поискано мнението за обичайните му нива в отрасъла на фирмата. Според бизнесмените около 18% от реално изплащаните работни заплати се укриват. В малките фирми, където е зает само интервюирания (предполага се, че той е и собственик) се укрива около 29% от реалния доход от труд. Във фирми със заетост между 2 и 10 души делът на укритите работни заплати е 21,1%, а във фирми със заетост между 11 и 50 души – 18,8%. В най-големите фирми (със заетост над 500 души) работните заплати, плащани от "черна каса" са само 6,7% от официално обявяваните. Така ако средната работна заплата на наетите на трудов договор в страната през м. март 2003 г. (по данни на Националния статистически институт) е 280 лв., то според оценката на бизнеса нейното истинско равнище достига до около 331 лв.
Оценката на скрития доход от работна заплата по данни от изследването на "Витоша Рисърч" сред населението отчита отговорите на въпросите за (1) работещите без договор, и (2) за получаващи трудово възнаграждение по-високо от официалното. И в двете проучвания (от м.ноември 2002 г. и м.януари 2003 г.) оценката за дела на даваните "под масата" работни заплати е много близка, съответно 3.9% и 4.3%. Ако се приеме, че работната заплата на "скритите заети" е била близка до средната за страната, то укритият доход от работни заплати би бил 15,9% през м.ноември 2002 г. и 14,3% през м. януари 2003 г.
Едно от най-характерните проявления на скритата икономика е избягване плащането на социално-осигурителни вноски в обществените осигурителни фондове. Като се съпоставят данните на Националния статистически институт за заетостта с данните от персоналния регистър на Националния осигурителен институт към м. септември 2003 г. се установява, че само 83.9% от заетите в икономиката се появяват като осигурени лица в Националния осигурителен институт. При това положение, ако допуснем известно "избягване" на осигурителните вноски за нормално (около 10% в световен мащаб), то във Фонд "Пенсии" на ДОО за 2003 г. например не постъпват месечно около 1.2% от дължимите осигурителни вноски поради заетост в сектора на скритата икономика.
Като основателна причина за намалението на дела на наетите без договор могат да се считат предприетите мерки на Министерството на труда и социалната политика от началото на 2003 г. за задължителна регистрация на трудовите договори. По данни на Националния осигурителен институт за първите четири месеца (към месец май 2003 г.) са регистрирани над 2,7 млн. трудови договора, от които над 2,2 млн. са вече активни, а 450 хил. са нови договори.
Едва ли може да се приеме, че всички нови трудови договори са за работници от фирми, обявили официално реалната си трудова заетост. Естествено е всеки месец да се прекратяват и сключват нови трудови договори, като част от заетите лица излизат от пазара на труда поради пенсиониране. Освен това, около 85 хил. нови трудови договори са на безработни лица, включени в различни програми за заетост. От общия брой на новорегистрираните трудови договори около 162,5 хил. са на лица, които не са били осигурявани през 2002 г. и за които може да се счита, че са излезли от сектора на скритата икономика.
По данни на Националния осигурителен институт, от общия брой на осигурените от работодател лица през 2002 г. 19,4% са били осигурявани до една МРЗ, а през 2003 г. делът им е намалял на 12.7%. Анкетното проучване на Агенция "Витоша Рисърч" през м. март 2003 г. получава аналогични резултати – респондентите са посочили, че 18,8% се осигуряват на база една МРЗ. Общият брой на осигурените лица с осигурителен доход до 50 лв месечно (½ от МРЗ) за 2002 г. е близо 100 хил. души, което е 4,7% от общия брой осигурени лица. От новорегистрираните трудови договори за 2003 г. 34% са на нискоквалифицирани работници и 22% на персонал зает с услуги, чието декларирано основно трудово възнаграждение е около една МРЗ.
Анализът на данните за осигурените лица и техния осигурителен доход за първите месеци на 2003 г. показва, че около 9% от осигурените лица са наети на непълен работен ден (това обикновено е в отраслите "Търговия, ремонт и техническо обслужване" и "Хотели и ресторанти" и то за персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия). Всички самоосигуряващи се лица (предприемачи, свободни професии) се осигуряват на ниво близко до минималния осигурителен доход (въведен от 2003 г.), като почти 50% от самонаетите лица не се осигуряват в държавната осигурителна система.
Само 24% от общо заетите в селското стопанство се осигуряват към м.септември 2002 г., и то предимно работещи в държавния аграрен сектор. Вследствие на задължителната регистрация на трудовите договори около 103 хил. са лицата, обявени като наети в селското и горското стопанство, като остават необхванати около 190 хил., главно частни земеделски производители. Въпреки това обаче през 2002 г. са платени осигурителни вноски само от около 4 хил. земеделски производители.
Безспорен е фактът, че мащабът на скритата икономика влияе негативно върху функционирането и развитието на легалния сектор, който се стреми да работи по правилата и нормите на закона. Определянето на обхвата и размера на "сивия" сектор, както и изясняване на причините за неговото съществуване, е крайно необходимо за подпомагане на държавната политика в тази насока. Задълбоченият анализ и подробните резултати от него могат да бъдат особено полезен изходен пункт за набелязване на конкретни мерки, които могат да съдействат за ограничаване разпространението на скритата икономика и влиянието й върху икономическото развитие на страната.
Автор: Петкан Илиев