Обществените поръчки – голямата лапаница продължава!
(Всеки ден) - 2004/3/30
Обществените поръчки – голямата лапаница продължава!
Обществените поръчки, големите инвестиционни проекти и концесиите са основни канали за насочване на държавни средства и ресурси към частния сектор. Поради големия размер на прехвърляните средства и административния контрол върху процесите, последните се явяват едни от основните потенциални източници на корупция.
Замислен бе и бе реализиран поредният “нов” Закон за обществените поръчки (ЗОП), чието ударение е върху вдигането на прага в пъти, с аргумента, че в ЕС поръчките били 10 пъти по-високи. Наистина България е задължена да създаде ЗОП при пълно отчитане на правилата на директивите на ЕС 92/50, 93/36, 93/37 и 93/38, според които страните-кандидатки за членство в Общността трябва да приведат националните си законодателства в съответствие с европейските норми в областта на обществените поръчки.
Този довод е меко казано “хвърляне прах в очите на обществеността”, тъй като размерът на родната икономика е колкото на средноголям европейски град. Нещо повече, нерегламентираните плащания просто ще се прехвърлят към по-елементарните офертни процедури на конкурса, които дават още по-големи възможности за вмъкване на “наши” фирми. По този начин депутатите свалиха ценовия праг пред корупцията. Досега 6 от 10 обществени поръчки се печелеха с нерегламентирани плащания, а с новите правила този показател може да стане и 10 на 10.
Обществена поръчка за строителство, например, ще се възлага при стойност над 1,8 млн. лева без ДДС, досега прагът беше 3 пъти по-нисък – 600 000 лева. Когато поръчката се изпълнява извън страната, прагът ще е над 5 млн. лева. За да се възложи обществена поръчка за доставки, стойността й трябва да бъде над 150 000 лева /50 000 лева досега/ без ДДС, а ако поръчката е извън страната – над 250 000 лева. Обществена поръчка за услуги ще се възлага при стойност над 90 000 лева без ДДС /досега прагът бе 30 000 лева/, а когато се изпълнява зад граница – при над 250 000 лева.
За първи път обществените поръчки са уредени у нас в Закона за държавните и обществените поръчки, публикуван в бр. 9/1997 г. на “Държавен вестник”. През 1999 г. този закон бе отменен и приет нов Закон за обществените поръчки /ЗОП/. Той бе основно променен чрез влезлия в сила от средата на април 2002 г. Закон за изменение и допълнение на ЗОП. На практика от 1999 г. досега законът се обновява за четвърти път
Според оценки на експерти от Коалиция 2000 всяка година под формата на обществени поръчки в България се разпределят над 1 млрд. лева от бюджета. Според други изчисления общата стойност на обществените поръчки в България съставлява около 1% от БВП. За сравнение, в ЕС общата стойност на обществените поръчки се оценява на около 15% от БВП, или около 30% от държавните разходи, което означава милиарди евро. Но независимо от това в крайна сметка се касае за разпределението на един значителен ресурс, който е апетитна хапка за всеки частен бизнес. Нещо повече според допитвания до бизнеса процедурите по получаване на обществени поръчки са сред основните източници на корупция и генерират значителни нерегламентирани плащания към държавната администрация (по консервативни изчисления около 15 млн. лв. за 2002 г.). При това корупцията е системна – над половината от участвалите в търгове фирми използват подкупи за получаването на всяка втора поръчка.
Едно от условията за членство в ЕС е установяването на ефективни и прозрачни системи за обществени поръчки, които да стимулират лоялната конкуренция и международната търговия, да привлекат национални и чуждестранни инвестиции. На практика обаче сега съществуващият закон и направените промени дават възможност да се заобикалят разпоредбите му чрез различни прийоми:
На първо място, това е определянето на някои проекти като свързани с националната сигурност, като преценката за това се прави от самия възложител.
На второ място, заобикалянето на ЗОП става чрез представянето на непарични вноски. В този случай необходимото оборудване, например, се внася като непарична вноска в капитала на дружеството, което има нужда от него. Типичен пример за това бе покупката на оборудването за изграждането на мрежата на “Глобул” у нас. Това стана преди от обхвата на ЗОП да бъдат изключени мобилните оператори в България преди две години.
На трето място, често срещан прийом за заобикаляне на ЗОП е оформянето на зле подготвени задания. В закона е посочено, че документацията за участие в откритата процедура трябва да съдържа всички необходими данни, указания и изисквания за подготовка на предложението. Тогава, когато има клаузи, които облагодетелстват определени кандидати, тъй като те отговарят на предложените критерии е ясно, че става въпрос за “заобикаляне” на процедурата. Типичен пример е конкурсът за маршрутките в столицата, където около старите/нови конкурси “мирише” на чиновническа (общинска) намеса. В тръжната документация има залегнали условия за “богоизбрани”: по-голям бонус имат превозвачите, които имат опит в тази дейност; брой на пътниците (билетите) превозени до момента; възраст на возилата и пр. критерии.
Неслучайно Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ потвърди тези факти за непрозрачност на процедурата, при разглеждането на жалбата, подадена от Сдружението на маршрутните превозвачи. Допълнително въведеното изискване при оценката на офертите да се отчита броят на продадените билети на практика облагодетелства тези кандидати, които возят по най-натоварените маршрутни линии в столицата.
Друг пример за “нарушение в рамките на закона” при обществените поръчки е използването на практиката “спешен ремонт”. През последните години спешните ремонти без търг се превърнаха в нормална практика за някои общини, като “спешният ремонт” се възлага неправомерно на общински фирми, т.е. на близки до управляващите местната власт.
На четвърто място, новите промени в ЗОП, според които обществените поръчки могат да не се обявяват, ако сделката се прави на стоковата борса, също дават възможност за заобикаляне на прозрачните процедури. Според новите норми, обществените поръчки ще могат да се възлагат чрез договаряне, а не чрез търг или конкурс (три са законните начини за обществени поръчки – с публично обявление, договаряне без обявление и конкурс). Мотивите от една страна за прозрачност на сделките, а от друга - че стоковите борси са основен инструмент на пазарната икономика и пр., от страна на вносителите на промените са по-скоро замазване очите на широката публика, отколкото “загриженост” за борба с корупцията.
Сега с новите поправки на ЗОП се заобикаля процедурата на обществените поръчки чрез сделки на стоковата борса. По този начин се вкарва още един инструмент в арсенала на “законовите вратички” независимо от призивите за прозрачност. Просто стоковата борса е място за търгуване на борсови стоки, но не и кинкалерия – продажба на всякакви стокови артикули: от дъвки до самолети. Освен това там комисионните са регламентирани за борсовия посредник и остава само “спечелването” на обществената поръчка чрез системата на директния продавач.
Според експерти, комисионната, която взема брокер за сделка на борсата е минимум 1,5%. При оборот от около 312 млн. лева за миналата година това означава, че най-малко 4,7 млн. лева са отишли за комисионни. А на практика, това може да се окаже, че е “регламентиран законово определен рушвет”. Досегашната практика показва, че около 600 сделки по ЗОП са сключени на борсата през миналата година. За около 10 млн. лева - това е 5% от всички такива сделки - са сключените сделки за нетипични борсови стоки.
На пето място, правителството внесе текст, с който може да бъде отворена още една вратичка, според която държавните институции и фирми ще могат да купуват стоки и услуги без обществена поръчка, ако “за кратък период от време възникнат цени по-ниски от пазарните”. Кой и как ще определя “пазарната цена” си остава въпрос с много неизвестни.
Като прибавим към всичко това и факта, че критериите за оценка на предложенията направени от кандидатите за изпълнители на обществената поръчка са два: най-ниско предложена цена и
икономически най-изгодното предложение, става ясно, че обикновено печели “най-изгодното” за комисията или за част от комисията предложение.