Тодор Ялъмов: В парламента има представители на легалната корупция
(НОВИНАР) - 2007/5/10
Парите от престъпления отиват в политическите партии, твърди експертът
- На фона на доклада за корупцията как изглеждат скандалите, които стават в момента между изпълнителната и съдебната власт?
- От гледната точка на обикновените граждани скандалите са безпрецедентни и обидни. На мен лично ми приличат на някои от най- известните скандални мачове, в които всичко е позволено и никой не играе по правилата. Последните скандали демонстрират един от фокусите на доклада, че всъщност корупцията такава, каквато я познавахме през 90-те години, предимно кешова, в която имаше корупционни приватизационни сделки и за конкретно нещо се плащаше определена сума, си е отишла. Сега корупцията, от една страна, е затворена в политически кръгове, обръчи и всякакви метафори от този тип. От друга страна, става дума за легална корупция, понятие, което въведоха международните изследователи на явлението. От гледна точка на юридическото съсловие това сигурно напомня на оксиморон, но става дума за такива действия, които на пръв поглед изглеждат законни или поне по начина, по който работи правоохранителната система, не могат да се съберат достатъчно доказателства, за да бъде осъден някой. Но в същото време обаче по всички признаци това, което става, изглежда като чиста корупция.
- Така наречената от вас "легална корупция" ли е най-перфидният образ на това явление?
- Перфектната корупция е тази, за която никой не знае. Всички сме гледали филми за скандалите от аферата "Уотъргейт" до филма "Фирмата". Нашите корупционери има на какво да се научат. Мисля, че за България легалната корупция е най-вредната, защото тя демонстрира на хората, че има абсолютна безнаказаност и законите в много случаи фаворизират определени икономически интереси, като по този начин обезкуражават хората и бизнеса да вярват в справедливостта на правосъдната система.
- Бихте ли дали конкретни примери за легална корупция освен с последния скандал?
- И в предишното правителство, и в това имаше многократно случаи, в които министри, шефове на агенции или зам.-министри, хора от високите етажи на властта, подписват договори с предприятия, с които те са в пряк конфликт на интереси, но според нашето законодателство те нямат конфликт на интереси, защото, за да има наличие на такъв конфликт, трябва той да е налице в закона.
Скандалите, които наблюдаваме в момента, доказват системен проблем в управлението на страната, като се започне от законите и се стигне до взимането на всекидневни политически решения. Много е трудно да се покаже коя част от обществото е най-виновна за корупцията. Със сигурност има множество вратички в законодателството, които няма начин как да не са направени със знание. Може да не е нарочно, тоест всички депутати да са взели предвид съответните интереси, когато са гласували законите, но със сигурност лобистите, които са ги предлагали, няма начин да не знаят за тези вратички. Когато стане ясно къде какво куца в правната рамка, тя трябва бързо да бъде променяна. Ще дам пример с поправката на поправката "Ванко 1".
- Казахте нещо много важно. Значи в парламента съществуват официални представители на корупцията.
- Не съм казал точно това.
- Не сте казал точно това, но тези хора са легитимирани чрез вота на избирателите?
- Да. Има основателни съмнения за това, че като се започне от организираната престъпност в черната икономика и се мине през по- неорганизираната престъпност, те са много тясно интегрирани с определени политически лобита. Понякога става дума за лобита, които работят с всички партии, понякога става дума за конфигуриращи се лобита, които се появяват на повърхността само тогава, когато има ясен интерес. Ако се проследи внимателно, особено в предишните парламенти, защото този парламент все още не е изкарал пълния си мандат...
- А ще го изкара ли?
- Това вече е територия на други анализатори. Това, което мога да кажа, е, че парламентарният и правителственият живот у нас не отговарят на нормалното мислене и на нормалните модели в другите държави, така че всичко е възможно. Може да си изкара мандата, а може и след месец и половина да падне управлението. За съжаление нашият политически живот не е достатъчно прозрачен и актьорите в него не са откити. Това пречи да се правят правдоподобни прогнози.
- - Казвате, че не са ясни политическите играчи, често те са дълбоко прикрити и анонимни. Тази ли е причината бившият шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров, който сега е обвиняем, да остане да управлява дружеството толкова дълго?
- Вероятно това трябва да научим от компетентните разследващи органи, до какъв размер Вальо Топлото е интегриран с политическия елит, управлявал общината и държавата. Очевидно отговорните хора не са упражнили ефективно своите правомощия.
- Защо?
- Има комбинация от фактори защо много министри и много кметове не са успели да контролират достатъчно добре хората по веригата. На първо място може да се изведе общата неподготвеност. Много малко хора бяха подготвени да бъдат управленци от висок калибър в началото на прехода.Тези пък, които бяха подготвени, се оказа, че имаме дълбоки съмнения дали точно те трябва да ни управляват и сега. Това е първият проблем. На второ място поставям институционалната рамка за управление, която е много сложна. В много случаи кметът няма тези правомощия, които изглежда в обществото, че има. Сега, покрай скандала с Топлото, това също пролича. Това означава, че цялата ни система е била така измислена, че тя да фаворизира политическото договаряне, кабинетно, а не прозрачно и открито да се взимат решенията и да се носи политическата отговорност за тях. Решенията за оставане на поста на Топлото са били прикрити в отговорността на общинския съвет. Изключително важно е да се отбежи, че всичките тези пари, които излязоха като разкритие, не изглежда да са били присвоявани за чисто частни цели. Например един човек да си направи хотел, да пътува в чужбина и т.н. Големите пари у нас, които са корупционни, под една или друга форма финансират политическите партии. Механизмите за финансирането на партиите не са достатъчно прозрачни и предоставят множество условия за нечестни коалиции. Политици, които говорят срещу престъпността или против определно нечестно бизнес-поведение, нямат нищо против да бъдат финансирани от кръгове, близки до сенчестата икономика. По-светнатите политици вече се опитват да използват едно много модерно право в съвременността, правото да не знаеш. Свидетели сме и на скандалите във Великобритания. Винаги е по-безопасно, ако наистина не знаеш в детайл някои сфери, за които се предполага, че има нередности.
Тодор Ялъмов е икономист, експерт по корпоративно управление, неформална икономика, чужди инвестиции и системна динамика в Центъра за изследване на демокрацията. Той участва в изготвянето на последния доклад за оценка на корупцията у нас, който бе публикуван наскоро. Според изследването на центъра политиците са по-корумпирани от лекарите и полицаите. Ялъмов е преподавател по управленски дисциплини в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Автор: Интервю на Фани Чоджумова