Станишев: Реализираме разбиранията си за сигурност в рамките на евроатлантическите приоритети
(Фокус) - 2005/11/19
Слово на министър-председателя Сергей Станишев при откриването на Международната конференция "Рисковете за сигурността и трансформацията- евроантлантически и регионални перспективи"
Уважаеми дами и господа,

Позволете ми преди всичко да благодаря на нашите домакини от Центъра за изследване на демокрацията за това, че вече трета поредна година организират подобна международна конференция, която създава форум, среда за полезни и интересни предизвикателни дискусии между представители на държавната власт, политици, независими експерти по въпросите както на евроатлантическата, така и на регионалната сигурност.

За мен е чест и удоволствие да приветствам с добре дошли на този авторитетен форум толкова много представители на различни държави. Убеден съм, че вашият потенциал ще бъде изключително полезен за дискусията и за възможността да покажем нашата обща способност да работим заедно и да решаваме проблемите, предизвикателствата, с които се сблъскват нашите държави.

Особено ми е приятно да приветствам сред нас ген. Джеймс Джоунс – върховен главнокомандващ на Силите на НАТО и САЩ в Европа.

Сигурността през ХХІ век, както вече каза господин Шентов в неговото експозе, действително е интелектуално и концептуално предизвикателство, защото ние живеем в свят, който изключително динамично се променя и се променя по начин, който е трудно предсказуем.

Ситуацията около въпросите на сигурността коренно се различава от тази през 80-те години на миналия век, когато международните отношения, въпросите на сигурността бяха доминирани от наличието на два военнополитически блока, които бяха противоположни, които се сдържаха взаимно, но бяха и много по-предсказуеми.

Изминалият век ни накара да мислим как да осигуряваме сигурност предимно със силов ресурс. Както всички си спомняме, цената на това беше десетилетия на конфликти, пропуснати възможности и страх сред обществата.

В началото на ХХІ век ние се намираме в коренно различни ситуации. Светът действително става много по-малък. Дори наскоро четох книга – "Светът е плосък". Глобализацията, Интернет, новите технологии, изключително сближават държавите. Това, което става на хиляди и десетки хиляди километри от София или от някой друг град на Европа или Америка, пряко засяга сигурността и на нас, живеещите тук.

Има много положителни промени, които настъпиха в Централна и Източна Европа през 90-те години. Има много силен интеграционен процес на включването на страните от Централна и Източна Европа в НАТО и в Европейския съюз. Това дава много повече и военна, и политическа, и икономическа сигурност. Наред с това ние знаем болезнено за новата много сериозна опасност от тероризъм, организираната престъпност, разпространението на оръжията за масово унищожение, недостатъчното и неравномерното развитие между различни държави и вътре в различните държави, които пораждат социално напрежение, недоволство, дори гняв и създават предпоставки за много от явленията, с които се сблъскваме.

Поводът да сме заедно днес е именно стремежът и усилието да продължим съвместно да търсим отговор на въпросите, които ни вълнуват през новия век, как да създадем повече сигурност в глобалния свят на нашето ежедневие и то сигурност не само военнополитическа, но и сигурност на ежедневието на хората, възможност за нормално и стабилно икономическо развитие.

До съвсем скоро като че ли виждахме контурите на възникващ консенсус относно пътя напред. Обаче ние можем да кажем в резултат на развитията през последните години, че има и много напрежения, и все още недостатъчно избистрена концепция за това как да се постигне консенсус и взаимодействие, единодействие по отношение на новите рискове и предизвикателства.

Струва ми се, че тук е уместно да дискутираме много по-активно и социалните измерения на сигурността. Само преди седмици видяхме какво напрежение възникна в една от най-развитите и икономически, и политически, и от демократична гледна точка страна - Франция. От подобни ситуации не е застрахована нито една държава. Това именно е резултат на вътрешна фрактура на обществата в глобалния свят.

Разбира се социалното измерение може да бъде разположено единствено в създаването на една нова конфигурация от концепции, ресурси и институции на сигурността, които съвместно да създадат общите гаранции.

Новите заплахи, които са взаимно свързани, понякога пораждат една друга. Има опасност и от гледна точка на възможността на тяхното акумулиране.

Всички ние виждаме огромния деструктивен потенциал, свързан със заплахите на организираната престъпност, тероризма, корупцията, радикалния фундаментализъм. В тази ситуация се разпадат класическите условни деления и противопоставяни в известен смисъл, с които са свикнали и военните експерти, и политическите експерти, между военно и невоенно, между вътрешен ред и външна среда, между външнополитическо и вътрешнополитическо. Това, което се опитваме да създадем сега, е една наистина различна култура и начин на мислене за създаване на хоризонтални и институционални пространства, в които трябва да се търсят решения, и пространства, които дават възможност за гъвкавост, за мобилност, за изпреварващи решения там, където анализът сочи, че може да възникне конфликт или риск. Много по-ефективно и много по-силно е, отколкото реактивното действие, в т.ч. и с военни средства.

Разбира се, изложената по-горе оценка поставя много въпроси, които са свързани с нашите усилия за отговор на тези заплахи. Някои от тях са политически, създаване на стабилни демократични институции, правова държава и законност. Защото без това трудно може да се говори за стабилност в какъвто и да е план – външнополитически, икономически или социален. Други са свързани със създаването на нови връзки между военен и цивилен сектор, които традиционно са разделени и живеят сами за себе си в различни светове, а също така и интегриране на службите за управление на кризи във всяка една държава в цялостна мрежа. Всеки един ,който се е занимавал с държавно управление във всяка една държава знае за вътрешноведомствените конфликти, съперничество, липса на размяна на информация, което е много сериозен практически проблем. И това трябва да се преодолява с необходимата воля.

Същото важи впрочем и за международното сътрудничество. Нито една демократична държава не може да се справи самостоятелно с новите асиметрични глобални заплахи.

Важни последствия за сигурността все повече ще имат и въпроси като качеството на интеграция на различните малцинствени групи в обществата, степента и характерът на това, което е важно за всеки един от нас – икономическото развитие, силата на социалните връзки и сплотеност в едно общество и преодоляване на една, според мен, опасна тенденция – всеки да се спасява сам за себе си, да търси решението на своите лични проблеми, което той не е способен да направи.

В по-отчетливо външнополитически план Република България реализира своите разбирания за сигурността в рамките на своето членство в НАТО и предстоящото членство в Европейския съюз. Затова могат да се дадат много примери и илюстрации. Ние сме една страна, която активно участва в много от операциите на НАТО на Европейския съюз, в различни региони на страна с наши военни контингенти, активно участваме и в политическия процес на тези две водещи организации.

Има и други не по-малко важни измерения. Република България води активна регионална политика на добросъседство, сътрудничество и подкрепа за реформите в страните от Западните Балкани и Черноморския регион.

Политиката на интеграция и сближаване с Европейския съюз и НАТО вече се превърна сама по себе си в политика за изграждане на сигурност, защото перспективата за членство в тези две организации във всяка една държава от региона помага и на демократичните процеси, и на икономическия растеж, и на сигурността и решаването на минали или потенциални конфликти и рискове.

По един специфичен начин именно в нашия регион се вижда в много голяма степен заплахата от новите източници на несигурност. Цената на неуспеха в Западните Балкани и в Черноморския регион би била твърде висока и затова България ще продължи да бъде много активен участник в процеса на подкрепа на процеса на реформи и европейската и евроатлантическа интеграция на нашите съседи от Западните Балкани и Черноморския регион като цяло.

Основно предизвикателство за усилията на международната общност да превърне тази част на света в зона на мир и стабилно демократично и икономическо развитие е проблемът с Косово, който в много голяма степен е пречка за икономическото развитие, политическата стабилизация и за реалната интеграция в региона. Ние оценяваме като положително обстоятелството, че косовският въпрос навлезе в нова фаза след препоръката за започване на преговори за статута на областта, дадена от генералния секретар на ООН. Възможно е разбира се да си представим различни сценарии за бъдещето на Косово. Независимо от неговия конкретен бъдещ статут смятам, че трябва да бъдат изпълнени условията, стандартите, свързани с икономическата ефективност, с демокрацията и правата на човека, с изграждането на гражданското общество. И това е пряко свързано с европейската перспектива както на Косово, така и на целия регион.

Ясно сме заявили намеренията на България да участва активно в политическия процес за определяне на бъдещия статут на Косово. Тази българска позиция беше изложена наскоро и по време на посещението на заместник-министъра на външните работи господин Любомир Кючуков в Прищина и в Белград. Тя бе приета и подкрепа от двете страни. Смятам, че България може да бъде полезна при утвърждаването на европейската перспектива в целия регион и в частност в Косово в няколко области:
- изграждане на административен капацитет и подготовка на кадри;
- контакти между организации на гражданското общество;
- комуникационна стратегия за Европейския съюз и изобщо за цялостния процес на подготовка за бъдещото членство.

Започването на преговори за бъдещия статут на Косово дава възможност за активна работа в различни органи на Европейския съюз и запознаване на нашите европейски партньори с българската експертиза в региона, както и с възникващи виждания и предложения за конкретни инициативи, съгласувани с Европейския съюз и осъществени съвместно със страните-членки както в НАТО, така и в Европейския съюз.

Вярвам, че нашите партньори в НАТО и в Европейския съюз ще продължат да играят нарастваща стабилизираща роля и в Косово, и в целия регион от гледна точка – първо, на сигурността като основна предпоставка, второ, като активни участници в политическия процес, и трето – в цялостния процес на реформи.

България ще се включи активно, както е правила и досега в този процес. Ние ще продължим консултациите с Белград и Прищина на всички подходящи равнища, включително и на високо политическо равнище. Нашите партньори могат да разчитат на нашата експертиза, и на нашия сериозен принос.

Уважаеми дами и господа, често политическото ежедневие, проблемите, с които се сблъскваме, не ни позволяват да усетим с пълна яснота факта, че се намираме наистина в нова среда. Както всички разбираме, сигурността вече не е функция на броя бойни единици или броя военни служители. Все повече тя ще бъде функция на способността ни да изграждаме работещи национални и международни механизми за сътрудничество, които позволяват бързо да реагираме и да предотвратяваме нетрадиционни заплахи.

Сигурен съм, че чрез международните ни съвместни усилия ще трябва заедно да попречим на появата на провалили се държави, да подпомагаме трудния процес на изграждане на демокрация, отворени общества и работещи икономики. Вътре в нашите държави ще трябва да работим за създаване на нова среда за осигуряване на сигурност, в която институциите работят заедно и заделените средства се изразходват разумно в условията на прозрачност, диалог и използване на целия капацитет на гражданското общество. Държавата не изчерпва страната. Тя не изчерпва обществото. Тя не може да се справи сама с всички предизвикателства. Задачите не са леки без съмнение. Но днешната дискусия, убеден съм, ще бъде важна и полезна в обсъждането на новите предизвикателства и в намирането на пътищата за тяхното преодоляване.

Сигурен съм, че и предстоящата среща на високо равнище на страните-членки на НАТО през 2006 г. в резултат на общия интелектуален потенциал, на много подобни конференции, на обсъждания във всяка една страна-членка ще позволи на Североатлантическия съюз да намери много по-ефективни нови гъвкави механизми за отговор на новите асиметрични предизвикателства, рискове и заплахи.

Искам да пожелая успех и вдъхновение на всички вас, участващи в тази конференция, и повече конкретни идеи и продукти. Българското правителство, неговите представители, които са тук, ще се включат активно в дискусията. И се надяваме да използваме нейните резултати в наша и в наша обща полза.

Благодаря ви.

Go back BG Online