Тихомир Безлов: В икономика като нашата винаги ще има екстремални решения като показните убийства
(Фокус) - 2006/11/23
Фокус: Г-н Безлов, депутати от опозицията допускат, че самоубийството на Божидар Дойчев, ако въобще е самоубийство, има връзка с предстоящото гледане на Закона за разсекретяване на досиетата. Какви са вашите впечатления по принцип за зачестилите напоследък самоубийства в системата на МВР?
Тихомир Безлов: Трудно е да се прецени дали самоубийствата са зачестили. Трябва да се погледне статистиката. Подобна информация не е била публична, не се е коментирала дори през последните 15 - 16 години. Струва ми се, че поради специалния "фокус" върху МВР, някак правят впечатление подобни инциденти. Част от проблема, според мене, е че от МВР избягват да обясняват какво се е случило. Това са човешки трагедии, а се премълчава какъв е поводът, каква е причината. Последиците са, че започва да изглежда като някаква конспирация.
Фокус: Да ви разбирам ли, че преди също е имало такъв брой самоубийства в системата на МВР, но те просто не са достигали до обществеността?
Тихомир Безлов: При разговори с полицаи, които имат цялостен поглед върху системата, е ставало дума, че такива самоубийства не са някакво изключение. Мнението им беше, че тогава никой не им е обръщал внимание и се е приемало като част от професията. Според психолози, работещи в МВР, изследванията показват, че почти половината от личния състав, работещ днес в по-рискови, след над 10-12 години работа не издържат входните тестове за МВР. Това е показателно за амортизацията, на която са подложени хората там. Проблемът е, че никой не се интересува от това. Между другото, не бива да се пренебрегва спецификата на сегашната ситуация. В МВР сега действително има напрежения поради натиска от европейското внимание и неясните структурни промени. Иначе винаги е имало пенсионирания, и напрежения, несигурност, най-вече, при по-възрастните служители на МВР.
Фокус: Това ли според вас са причините за такъв брой самоубийства? Депутати от опозицията заговориха за напрежение в системата на МВР. Според вас има ли такова напрежение?
Тихомир Безлов: Да, според мене има напрежение. Има безспорно сериозни структурни промени, които в момента се извършват в МВР. И има определена несигурност у някои офицери, особено у такива, заемащи високи позиции. А имайте предвид, че самоубийството е модел за напускане на този свят, който става популярен за следване при кризисни обстоятелства. Ако погледнем българската статистика за самоубийствата, ще видим, че по време на кризисните години 1996 - 1997 г. имаше рекорден брой такива случаи. Най-масово се случваше да се самоубиват възрастни хора, които оставяха писма, че не искат да тежат на своите семейства. Ако има такива примери и човек, който има тежко мъчително заболяване или губи работата си и попада в унизителна позиция, той просто следва модела. Има много изследвания по света за такива епидемии от самоубийства в правоохранителните органи.
Фокус: А последният случай с ръководител на отдел "Архив" в Националната разузнавателна служба - съгласен ли сте с твърденията на представители на опозицията, че това самоубийство е свързано по някакъв начин с разсекретяването на досиетата?
Тихомир Безлов: Точно това е проблемът, че има много малко информация. Много съвпадения и много малко информация. Първо, имаше забавяне във времето. След това - противоречиви отговори на отговорни представители на ключови институции. Например, самият ръководител на службата премина в "нелегалност". Българските медии научиха от Лондон, че ръководителят на архива на Разузнавателната служба се самоубил, а ръководните служители в МВР научиха от медиите. А както е известно Националната разузнавателна служба е наследник точно на най-голямото и влиятелно Управление в Държавна сигурност - Първо главно управление.
Фокус: Вашата позиция за разсекретяването на досиетата каква е? Трябва ли всички досиета да бъдат разсекретени и има ли някой, който се притеснява от това нещо и държи не всичко да излезе наяве?
Тихомир Безлов: Аз лично мисля, че опитът с президентската кампания показа, че обществото почти не се интересуват вече от досиетата. Видяхте, случая с президента, темата "Гоце" – например опозицията мислеше, че това е свръх шанс оказа се, че малцина се впечатлиха. Така че мисля, че тази тема беше ефективна първите няколко години, на прехода и то за една група политици, които правеха синя кариера. Сега просто няма никакво практическо политическо и икономическо значение.
Фокус: Освен честите самоубийства, за които вече се съобщава, на служители на МВР, за съжаление показните убийства в България не спират. Преди месец имахме такъв показен разстрел…
Тихомир Безлов: Бих казал, че беше преди месец и половина. Говорите за убийството на Бобъра. Аз мисля, че в сравнение с предишните четири-пет години тази година е със сравнително по-малък брой такива убийства.
Фокус: Какви са причините според вас за тези показни убийства? И една препратка към зачестилите напоследък прояви на детска агресия…. Може би това също има някакво отражение?
Тихомир Безлов: Мисля, че е абсурдно да свързваме две толкова много различни неща. Показните убийства си имат корени в 15-те години преход – да го наречем при разпределението на националните богатства, възникването на огромен криминален контингент, за мащабите на страната, организиран силни структури, т.е. възникване на "организирана престъпност" нещо, което не го имало в най-новата история на България. Повечето от показните убийства обикновено са свързани с този криминален контингент, с авторитетите и лидерите на този криминален контингент. Обикновено там няма друго решение, няма търсене на справедливост в съда или на арбитраж. Там, когато не си изпълнил задължението си или си конкурент, това е начинът на отстраняване. И резултатът е това, което се случи от 2000 – 2001 година, просто - взаимно генериращи се процеси на разчистване на сметки и завземане на нови позиции. Обаче, мисля, че може да се каже, че тази вълна отминава. Ние можем да видим, че вероятно пикът е бил някъде 2003, след това има спад на броя на случаите и обратното. В смисъл, че започва през 2001 и нараства до 2003. Според мене в страна като нашата с много голяма сива икономика и устойчиви черни пазари е нормално да има висок брой поръчкови убийства. Т.е. поръчкови убийства, които често са извършвани по показен начин. Мисля, че тези рекорди, които имахме в 2003 - 2004, в рамките на една година имаме от около 30 убийства, няма повече да се повторят. Предполагам, че спадът ще се запази и през следващата година. Ако направим за тази година някаква сметка, тази година на един-два месеца има по едно убийство. Миналата (бел. ред. - година) имаше месеци с по три убийства.
Фокус: Какво мислите за разкриваемостта на извършителите на тези показни убийства?
Тихомир Безлов: Според мене в полицията, в специалните служби, с години не е изграждан капацитет, за да има хора, които действително да могат да разкрият едно такова сложно престъпление, където имате поръчка, плащане, посредници и т.н. И това е част от проблема, че хората, които трябва да го правят, не са специално селектирани, не са им осигурени ресурси, не са развивани, няма традиция и т.н. Както знаете, по света тези отдели "Убийства" имат изключителни ресурси. За съжаление, в България не е така и не е правен опит да се развиват.
Фокус: Вие казахте, че тенденцията е да намаляват и постепенно да прекъснат тези показни убийства.
Тихомир Безлов: Те няма да прекъснат, а, според мене, винаги ще има някакъв процент. В една такава среда като нашата не е възможно да няма някакви такива крайни, екстремални решения, но те трябва да са в рамките на някаква норма, а не да са рекордно високи на глава от населението в сравнение с останалите източно европейски страни.
Фокус: А очакванията ви за организираната престъпност в страната след 1 януари 2007 г.? Това е една от сферите, в които Европейската комисия ни критикува най-често.
Тихомир Безлов: Аз мисля, че ще има някои зони, в които ще има възможност да се правят ефективно повече пари от черната икономика. Просто има редица празноти в европейската правозащитна система. Но едно от нещата, за които често става дума в обсъждания с европейски криминолози, политици и журналисти е, че ако се погледне реално организираната престъпност то лидерите на организираната престъпност отдавна са в Западна Европа, много преди средният българин да можеше да работи на черно или на бяло.
Фокус: И да се върнем към детската агресия. Това, което се случва, трябва ли да притеснява обществото? Насилието деца срещу деца и насилието върху самите деца.
Тихомир Безлов: Аз си мисля, че това някак си е естествено, което се случва, това е поколението, което в момента става на 16 години е поколението родено през 1990 г. и това е началото на цялата криза, през която преминава обществото. Естествено, всички институции, които се грижеха за някакво нормално образование, някакво социализиране на децата, са в криза. При различни изследвания в някои училища имаме 50% отсъстващи деца - значи, тези деца са на улицата. Още по-голям е проблема, че има 50% отсъстващи учители. Масовият случай в някои по-обикновени училища е - половината от часовете да не се провеждат. Последицата от това е, че, когато същевременно имаш някакви огромни социални различия, когато действително има деца, които не могат да се хранят нормално през този период, и обратното - деца, които имат свръхвисоко потребление, естествено, че ще има социална завист. Имаше периоди, когато моделът на децата бяха борците - борчетата, те се идентифицираха с групировките, кой от кого е. Имаше периоди, в които едното дете ще каже "моят баща ще доведе СИК", другото ще каже "моят - ВИС" и това всичко се е случвало. Няма как да нямаме такива инциденти като момичета, които удушават други момичета, момчета, които нарязват съученика си и го слагат в хладилника.
Фокус: Тъй като през последните дни широко се коментира тази тема и се търсят евентуални решения на този проблем, според вас в каква посока трябва да се търсят тези решения за преодоляване на тази детска агресия.
Тихомир Безлов: За мене действително е много сложно. Действително нямам ясен отговор. Смятам, че проблем номер едно е дисциплината в училищата. В момента, в който учителите започнат да ходят на училище, децата започнат да ходят на училище, вероятно ще се решат поне една трета от проблемите. Все пак, поне така си мисля, обществото се стабилизира икономически - т.е. целият този проблем на 20%-ната безработица вече го няма.
Продължава системният проблем, дори в елитните училища няма последици за деца нарушаващи дисциплината. В по-периферните, за да се запазят паралелките и учителските места практически убийство не може да доведе до изключване на ученик. При сегашната ситуация на практика резултатите от средното образование няма никакво значение за постъпване във висше училище. Последицата е, че децата нямат никакъв мотив да полагат и минимални усилия в средното училище.
Другото нещо, което като че ли се случва е, че има някакъв опит да се осигурят по-високи бюджети за образование, което вярвам, че започва да се превръща в приоритет. Прави ми впечатление, че дори някои егоистичната политическа класа разбира, че е по-добре да инвестираш в образование, отколкото в пътища.

Автор: Маргарита КОЛЕВА

Go back BG Online