Бойко Ноев: На Българската арм
(Фокус) - 2007/12/12
Отрази ли се първата година от членството на България в Европейския съюз в областта на отбраната и националната сигурност? Агенция "Фокус" потърси за отговор на този и други въпроси Бойко Ноев, бивш министър на отбраната.
"Фокус": Г-н Ноев, как според вас се отрази тази първата година от членство на България в Европейския съюз върху армията и националната сигурност?
Бойко Ноев: Членството на България в Европейския съюз (ЕС) няма такова пряко отношение към отбраната както други области на обществено-икономическия живот като транспорта, селското стопанство и другите сектори на икономиката, защото все още държавите членки на ЕС не са съгласни да отдадат функциите на външната политика и отбраната на наднационални органи за управление. И тъй като това не се очаква да стане в обозримо бъдеще, съответно и действията на ЕС по създаването на европейски отбранителни сили ще бъдат до голяма степен пожелателни. Затова и главният съюзен инструмент за отбрана на държавите в Европа ще продължи да бъде НАТО. Но всъщност, не съм сигурен дали това е важният въпрос, който трябва да разглеждат хората, които се занимават с отбрана в България в момента или по-скоро да вникнат в проблемите, които съществуват за Българската армия.
"Фокус": Процесите на професионализация на армията навременни ли са – закъсняхме или подранихме с тях?
Бойко Ноев: Под похлупака на безпрецедентна секретност се скриват няколко дълбоки структурни проблеми, с които Българската армия не се е сблъсквала от своето създаване след Освобождението до сега. На първо място, това е, бих я нарекъл – безидейност. Безидейността, която се е възцарила на върха на отбранителната пирамида. Това, което на експертен език се нарича оценка на рисковете и заплахите от една страна, и от друга страна начините и средствата за тяхното неутрализиране. На второ място, това е деморализацията на въоръжените сили – липсата на мотивация у хората, които, постъпвайки в армията, са очаквали перспективи за личностна и професионална реализация, а всъщност виждат, че това е било напразно. Затова сега способните командири или мислят как да напуснат, или напускат армията и няма войници. Тук опираме до въпроса за професонализацията, тъй като политическото решение за премахване на наборната служба беше прието само по себе си без да се впише в един стратегически план. А Българската армия в непосредствена и средносрочна перспектива ще се сблъсква с изключително тежък проблем за обезлюдяване на армията. Все повече професионални войници ще напускат армията и все по-малко качествени хора ще желаят да служат в нея. Не трето място, дълбок структурен проблем е липсата на граждански и политически контрол като най-важното средство за осигуряване на адекватност на военния ресурс спрямо потребностите на отбраната и възможностите на страната. Всички виждат, че парламентът практически не се интересува от проблемите на отбраната. За управляващото мнозинство и, разбира се, правителството – това е донякъде обяснимо. Необяснимо обаче е поведението на парламентарно представената опозиция. Аз специално не съм чул нито един глас, който да изкаже някакво безпокойство в дълбоката криза, в която е изпаднала войската. Не чухме дебат и по време на гласуването на Закона за бюджета. Така, ако гражданството и медиите имат възможност да вникнат в този бюджет, те ще видят в него сред многото диспропорции и много големи разходи, които се харчат за протоколни нужди, например, тогава когато липсват елементарни средства за функционирането на войските. За съжаление, малцина са народните представители, които действително със сърце и душа се опитват нещо да направят. Но все пак това не са достатъчно.
"Фокус": Проблемът в бюджета за армията в неговия размер ли е или по-скоро в това как той е разпределен?
Бойко Ноев: И двете са проблем, но разпределението на бюджета е основният проблем. Относно размера, проблемното е това, че парите за отбрана са от цялостната кошница на държавата и той не може да бъде увеличен без от това да пострадат пенсионерите, образователната система и здравеопазването. Тоест, България и занапред ще продължи да има едни сравнително ограничени разходи за отбрана, възможности за разходи за отбрана, поради това, че БВП на страната има някакви абсолютни цифри и те не могат да бъдат променени с магическа пръчка. Така че, и занапред българският отбранителен бюджет ще варира около 1-1,5 млрд. лв. и тези пари ще бъдат сравнително малко за издържането на това, което в момента изглежда българската войска. Затова, това трябва да бъде променено, за да се отчетат и възможностите на страната. Но проблемът не е чисто финансов. Във всички случаи, винаги ще трябва да се направи компромис между пълното задоволяване на потребностите на сегашната войска от една страна, и от друга страна, невъзможността това да се прави.
Затова искам да се спра на четвърти структурен проблем на войската в момента и това е криворазбраната модернизация на армията. Политическото ръководство при последните две правителства допусна да се наложи разбирането, че основен проблем на армията е липсата на нови системи оръжия. Според мен това е дълбоко погрешно и струва на данъкоплатците стотици милиони левове. Аз не искам да кажа, че на армията не й трябват съвременни средства, но най-напред трябваше да се каже каква армия като задачи, структура и функции са необходими и чак след това, и то много пестеливо, да се употребят бюджетните ресурси. Искам дебело да подчертая, че според мен на Българската армия в момента е необходима на първо място, модернизация на човешкия фактор – от висшето военно ръководство до обикновения войник. Това е, което трябва на армията. Това трябваше да направи новият стратегически план за организационно изграждане на армията след План-2004. А Стратегическият преглед, който беше приет, известен още като План-2015, тотално се провали. Как иначе да се обясни това, че само две-три години след неговото приемане – говорим за стратегически документ – той бе изцяло обречен и сега се прави нов. Но на базата на приетия тогава План-2015 се купиха прекалено скъпи нови оръжейни системи, които не създават бойни способности. Хеликоптерите например, които се купуват, не създават никакви бойни способности.
"Фокус": Това дължи ли се на липсата на модернизацията на човешкия фактор, както казахте?
Бойко Ноев: Това се дължи и на липсата на модернизация на човешкия фактор, гледано най-общо, принципно. За изключително скъпи оръжейни системи, които не създават бойни способности, се намират пари, а не се намират 10 или 20 млн. лв. за бронирани машини, които са крайно необходими за бойците на бойното поле в Ирак, Афганистан, а тези бойци ежедневно излагат живота си на опасност. Вижте къде в приоритетите на Министерство на отбраната и Генералния щаб сред програмите за модернизация е така нареченото "лагерно-походно оборудване". Тук не става дума за пионерски или скаутски лагери, а за най-необходимото за оцеляването на войника на бойното поле. Този проблем, ако се върнем и в Камбоджа, беше породен от същото това неразбиране и на това какво е необходимо за войската. Или по-точно, не неразбиране, а просто някои хора не ги интересува състоянието на войника. Аз съм сигурен, че на така поставения проблем от моя страна, реакцията би била: "Нали знаете, така решиха политиците". Само че, зад тези неоправдани харчове пряко отговорност носят и онези висши военни дейци, които се съгласяват с тях, с тези диспропорции. Защото няма министър, който еднолично да наложи на военните с какви пушки да стрелят, какви самолети, кораби и танкове да използват. И бъдете сигурни, че под всички решения за закупуване на техника, наред с подписа на министъра стои и подписът на началника на Генералния щаб. Така че, въпросът за отговорността, когато говорим за дълбоките диспропорции и проблеми в армията в момента, е в това, че тя е споделена. Мисля, че би било много полезно да се сложат в рамка и непрекъснато да се четат заветите на легендарния български командир полковник Дрангов, особено що се отнася до отношението към обикновения войник. Но Дрангов- това е отношението на бойния командир, а не на чиновника. За съжаление, според мен днес гласът на българските бойни командири е приглушен и не се чува. Всъщност, къде са те, командирите и бойците от истинските бойни мисии на българската армия от последните години. България е може би единствената страна в света, където с тържествени церемонии се разформироват бойни единици, участвали в истинска война.
В интерес на истината, не познавам в детайли днешната работа на Министерството на отбраната и на Генралния щаб, която би трябвало да е насочена към излизане от тази безпрецедентна криза. Това, което българските граждани чуват чрез медиите с гласа на висшето военно ръководство е, че се обсъжда ушиването на седем вида нови униформи за генералите и адмиралите, в т.ч. фракове и папийонки. Защото така било в страните от НАТО. Да, но военните на другите държави от НАТО, с които си мерим фраковете, са решили въпросите на бойното облекло, на обувките, на храната и средствата за водене на бойни действия и оцеляване на обикновения войник.
Връщайки се на структурните проблеми на войската, не бих пропуснал накрая да подчертая и проблема с лидерството и особено ролята на върховния главнокомандващ – президента на страната. Напоследък, негови бивши съпартийци казват, че той нещо се е умълчал. Аз мога да си позволя да бъда и по-категоричен. Ако за някои обществено-икономически проблеми президентът има, образно казано, "съвещателен глас", то по Конституция президентът носи пряка отговорност за състоянието на сектора за сигурност и в частност на армията. Той носи пряка отговорност, когато загиват български войници, защото са изпратени на бойното поле с недостатъчно добра подготовка, знания и средства за водене на бойни действия, както беше в Ирак. Затова България беше държавата, която даде най-много жертви в относителен размер. Всяко година през месец декември, към края на годината, президентът на Република българи слага подписа си под цялостния план за функциониране на отбраната на страната. Това е един много секретен план. Този план е висшата еманация на това какво българските граждани отделят от залъка си, за да бъде страната сигурна и добре защитена, в широкия смисъл на думата. Това е стратегическото управление на отбраната на страната. В по-тесния смисъл на думата, това е войсковото ежедневие, всичките особености до храната и обувките на войниците. Така че, президентът носи една много тежка отговорност, която в момента аз не мога да кажа, че е поета в пълен обем. Президентът има неограничени правомощия в областта на отбраната. Но ако продължава да приема безкритично оценките и съветите, които му се дават като базата, на които той взима своите решения, проблемите в армията няма да бъдат решени. Според мен, президентът продължава да следва инерцията на съветите, които му се дават. Помните, когато в недалечното минало по паради и официални поводи той заявяваше, че 45-хилядна армия е санитарният минимум за България. Тази погрешна постановка, изречена публично, до голяма степен спря плановете за преструктуриране и трансформация на армията. Той или е стигнал сам до това заключение, или просто безкритично е приел подобно съждение и това не е единственото. Моето очакване, и не само моето, е при продължаващата неспособност на изпълнителната власт, на тези, които пряко се занимават с ежедневното управление на отбраната, за да оправят проблемите, президентът трябва да поеме по-активна роля. Той има богат инструментариум. Той има пряк контакт с Генералния щаб, той има и политически и консултативен орган – Консултативен съвет за национална сигурност, където се събират политическите лидери и от опозицията, и управляващите и там се обсъждат сериозните проблеми на страната. Такъв Съвет за национална сигурност по въпросите на армията, а между другото и по други проблеми, аз не съм чувал да се е свиквал за години. Погледнете какво става с другите елементи на сектора за сигурност – така дискутираната до момента Агенция за национална сигурност. Този проблем изглежда, че изцяло е хвърлен на премиера Станишев, който при цялата му добронамереност и желание да направи това ново нещо, което като цяло е позитивно за страната, е длъжен да се съобразява с формулата 3-5-8, а това е формулата на най-малкия общ знаменател.
"Фокус": Според вас и тук трябва да се чуе гласът на президента...
Бойко Ноев: Категорично. Че чий глас да се чуе? Секторът за сигурност не е само секторът за отбрана и когато се дискутират проблемите, най-малкият проблем е дали президентът ще разписва указ за назначаване на един или друг генерал или шеф на агенция за национална сигурност. Отговорността на президента не бива де се свежда само до одобряване на личността. Той трябва да има отношение към това какво става в тези важни органи на държавата. Ето това не се дискутира за съжаление и това е проблем.
"Фокус": До каква степен политиката относно Българската армия е хармонизирана с европейската политика за сигурност и отбрана?
Бойко Ноев: Последна грижа в момента на България би трябвало да бъде хармонизирането с принципите на европейската отбрана и сигурност, тъй като самата европейска отбрана и сигурност все още не е хармонизирана е не е известно каква ще бъде. Години наред се водят само разговори и нищо реално няма да се случи докато не бъде решен въпросът тези важни елементи на държавността да преминат на наднационално управление. Това ще продължат да бъдат само някакви разговори и създаване на съвместни части за единични операции, но няма да се гледа стратегически и структурно отбраната на Европа. А и едва ли това е необходимо чак толкова, защото държавите в Европа, в края на краищата са членки и на НАТО – повечето от тях. Така че, инструмент за отбрана съществува и не там е проблемът. Проблемът е, как България подготвя своята отбрана, как България изразходва своите ресурси, за да може нейният принос към коалиционните сили, било то в НАТО или в ЕС да бъде най-адекватен. В България се чува: "НАТО ни казва това" или "ЕС не казва друго". Това е абсолютно погрешно. Помните, че така беше и когато се купуваше скъпа техника. Не е вярно, че това е било искано от НАТО. Това е мит, който продължава да не бъде развенчан. НАТО и ЕС не налагат на държавите членки една или друга организация на нейната отбрана или купуването на една или друга оръжейна система. НАТО иска държавите членки да дават своя принос пропорционално на своите възможности и сили.

Автор: Юлиан ХРИСТОВ

Go back BG Online