Разговорът с родител е най-силният превантивен фактор срещу посегателството над деца в интернет
(Фокус) - 2017/7/9
Разговорът с родител е и най-силния превантивен фактор срещу посегателството срещу деца в интернет. Това каза в интервю за Агенция "Фокус" Георги Апостолов, координатор в Национален център за безопасен интернет. "Всеки родител, независимо колко добре познава интернет и колко често го ползва може да води разговор с детето си с елементарни въпроси като например - днес видя ли нещо интересно в интернет? Оттам детето да им покаже и това да стане тема за разговор", коментира той. "Във всички случаи, когато между родител и дете е имало разговори и те са общували спокойно на темата интернет и живота онлайн и срещу детето има опит за посегателство в интернет, то се чувства спокойно да сподели", обясни Георги Апостолов. "Тогава сигналът пристига при нас и се предотвратява най-лошото - реалната сексуална злоупотреба. Когато няма такъв контакт и доверие между родител и дете, тогава детето се чувства виновно, че срещу него има посегателство. То се опитва да скрие, самò да се оправи, което почти винаги завършва с отрицателен резултат", допълни той. Според него разговорът на родителите с детето на тема интернет е полезно за безопасността за живота и здравето на детето, както и физическото и емоционалното му състояние. "Ако очаквате рецепта например, че до 4-годишна възраст детето трябва да бъде 30 минути в интернет, между 4 и 8- 45 минути, такава няма", коментира Георги Апостолов. "Имаше подробни насоки от американската педиатрична асоциация с индикатори за екранно време за различните възрасти, но се отказаха. Ако отидете да видите новите насоки, които асоциацията дава, те са свързани с това, че детето трябва да използва интернет първо с възрастен и да се разговаря с него", посочи той. "Най-важното е то да бъде насочвано към позитивна и конструктивна употреба на интернет и на приложенията, без никакви конкретни ограничения за часовете", каза още Георги Апостолов.
Фокус: Децата са във ваканция през летния сезон и имат повече свободно време за използване на интернет. Колко време средно децата прекарват в интернет? Какви са основните им занимания в мрежата?
Георги Апостолов: Това зависи много от възрастта. Едно изследване, което правихме в края на 2016 година и беше първото след 2010 година, което ни позволи да видим настъпилите промени, показа, че вече имаме почти 100% покритие на децата с интернет. 97% използват интернет, преди 6 години този процент беше под 90. Ежедневното използване на интернет е навик на близо 90% от тях. Начините на ползване и времето варират с възрастта, която доста падна. За 6 години първото влизане в интернет се измести с 3 години надолу. 2010 година на най-голяма част от децата се позволяваше да влизат в интернет на 10 години, сега възрастта е 7 години. Използването на интернет започва от 4-5 годишна възраст, към 11-годишните вече имаме използващи интернет деца. Можем да кажем, че към 12-годишна възраст имаме покритие на всички деца като активни потребители на интернет. Проблемът е, че до 11-12 годишна възраст 74% от децата имат вече и профили в социалните мрежи, въпреки че по принцип те не са за ползване от деца под 13-годишна възраст.
Фокус: Кои са най-популярните за децата игри, приложения и социални мрежи в интернет?
Георги Апостолов: Имаме несъразмерно използване на нещата, които са подходящи за възрастта и тези, които не са. На първо място по ползване, във възраст от 9 до 17 години, е гледането на видеоклипове. Това се оказва най-масовото забавление. След това са игрите, социалните мрежи. Използването на интернет с цел образование и учене излиза чак на 12-то място от дейностите, с които децата се занимават. Въпреки че на въпроса кои според тях са най-полезните неща в интернет те слагат на второ място образованието и обучението. Това обаче по никакъв начин не влияе на начина, по който го използват. Това, с което започнахме, че през лятото децата са ваканция и имат повече време за използване на интернет, се оказва, че не е вярно. То важи за неучебните дни, съботите и неделите, където има повишаване на времето за използване на интернет с 1 до 2 часа. През летния период тяхната активност спада. Това е период, в който родителите взимат отпуска и се ходи на ваканция. Тогава има повече възможности децата да общуват с връстниците си на организирани от училищата забавления или в навън в квартала, където прекарват повече време. Реално имаме спад на прекараните часове в интернет през летния период. Изключение са тези деца, които няма къде да излязат и са изолирани от своите връстници. При тях съответно има по-високо потребление на интернет, но с негативен резултат. В тези случаи трябва спешно да се говори с децата на тази тема. Ако се установи, че детето вече е в депресивно състояние - да се потърси и съдействие на специалист. Тези неща не бива да се подценяват, това че детето си стои вкъщи, 6 часа пред компютъра не трябва по никакъв начин да успокоява родителя, който знае, че то не се вижда с приятели и не излиза никъде. Това означава, че детето се уврежда още повече и трябва да се потърси съвет.
Фокус: За какво трябва да внимават децата в социалните мрежи? Кои са основните опасности?
Георги Апостолов: Рисковете са основно от това, че децата използват интернет нецеленасочено. Близо 50% от децата директно си признават, че не могат да отличат в интернет вярна от невярна информация. Това касае всичко и подозрителните сайтове, фалшивите новини, търсенето на информация. Всичко се дължи на нещо, което наричаме медийно-дигитална грамотност. То е базирано върху медийната грамотност, което означава да можеш, когато видиш и получиш някаква информация, да прецениш кой я изпраща, с каква цел, до колко е достоверна и да знаеш как да прецениш дали е достоверна. Това е изоставено от образователната система, родителите почти не се намесват в тази област. Със спадането на възрастта на използване на интернет на практика родителите по-рано абдикират от ролята си на съветник или надзорник при употребата на онлайн приложения от децата, което е тревожно. Дневното ползване на интернет варира между 3 и 6 часа в зависимост от периода - дали е учебен или почивен ден. Интересното е, че няма никаква разлика спрямо населените места. Нашето предложение, когато подготвихме изследването, беше, че е по-вероятно децата в големите градове да използват повече интернет, поради това че там са по-малки възможностите за игра навън и родителите се безпокоят да пускат повече децата сами. На практика начините на използване, това какво ползват и часовете на ползване си отговарят, както в големи градове, така и в малки и в села. Това би могло да бъде добро ако се използва по правилния начин.
Фокус: Кой трябва да се занимава с обучението на децата да използват интернет безопасно - родителите или учителите? Идеята за безопасен интернет достатъчно дискутирана ли е в училище?
Георги Апостолов: Нашата образователна система трябва да се обърне с лице към този изключително богат, но неизползван ресурс, какъвто е интернет. За да може от ранна възраст да започне работата с децата, те да могат да филтрират сами съдържанието, което виждат в интернет. Те търсят интересните и полезни за тях неща, да знаят как да проверяват опасните сайтове, които могат да разпространяват вируси и неверни новини, както и реклами, които са подвеждащи. Това са изключително важни умения в дигиталната епоха, които по никакъв начин не развиваме. Някак си нашата образователна система смята, че часовете по информационни технологии и информатика, които са 99% насочени към технологичната част на проблема. Това не е така, защото интернетът е медийна, социална и комуникационна среда. Технологията, която седи отдолу вече все по-малко има значение. Технологиите за създаване на съдържание, видеоклипове, презентации, собствени страници станаха изключително лесни. Всеки може да ги използва, няма нужда от някакво обучение. Трябва обучение за ориентация в целия поток от информация, което отсъства. Заложено е като някаква пожелателна компетентност в държавните образователни стандарти. Фигурират някъде като компетенции, които децата трябва да придобият след 4-ти или 7-ми клас, но никъде в програмите и в учебното съдържание не се вижда как се работи с тях по тази тема. Истината е, че не се работи никак. Най-много да се говори за рисковете и опасностите в интернет от гледна точка на педофилски посегателства, порнография и игри с насилие. В нашата образователна система много педагози и психолози смятат, че игрите с насилие пораждат насилие в реалния живот, когато всички изследвания показват, че е точно обратното. Игрите, в които има насилие на практика освобождават стреса, който децата натрупват. Агресията се излива срещу екран, а не срещу жив човек. Има много неща, към които трябва да се обърнем всички ние възрастните. Много са важни и медиите, защото е интересно, когато някои пореден психолог каже, че интернетът е развалил съвременните поколения, стават все по-глупави, не развиват социални умения, развиват агресия, защото играят игри с насилие. Това до такава степен стана шаблон, че вече част от медиите не се замислят, когато някой го говори. Те го препредават абсолютно безкритично. Биха могли да влязат в интернет и да прочетат, дори на нашия сайт, това ни е работата от 12 години. Събираме информация и правим изследвания, анализираме и всички изследвания, които излизат в света. Когато говорим с децата по тези теми трябва да сме подготвени. Това е проблемът с така нареченото дигитално родителство. Всички родители се безпокоят за децата си, знаят, че крие някакви рискове, но в един момент се отказват да говорят по тази тема с децата си, защото се чувстват неподготвени и се срамуват. Към 9-10 годишна възраст на детето родителят казва, че детето вече се оправя в интернет много по-добре от него. Общуването с доверен възрастен, разговорите по теми, които децата мяркат в интернет с възрастен човек, който има социален и житейски опит, биха били много полезни. Биха насочили децата към по-критично отношение към цялата медийна и информационна среда. Това липсва и самите деца при изследванията казват, че биха искали да могат да получават повече информация за реалните рискове в интернет. Под това те не разбират шаблонните неща, а тези, за които никой не говори с тях. Вече трета година правим поредица от обучения, създаваме мрежа от киберскаути в страната. Това са деца от 5-ти клас, в различни градове, които обучаваме за справяне и предотвратяване на реалните рискове в интернет. Включваме критично мислене, дигитална грамотност, разпознаване на намеренията на човека отсреща, на непознатия онлайн, който може да се окаже интересен нов приятел, но и човек, с който не трябва да си имаш работа. Това са нещата, на които децата трябва да бъдат обучавани от момента на първото влизане в интернет. Особено важен е началният курс на образование, когато се полагат основите и започва развитието на критичното мислене, което е особено важно за оцеляването на човека. Винаги е било важно, но сега е двойно по-важно, защото съвременните млади поколения трябва да оцеляват едновременно в две среди- във физическата и във виртуалната. И в двете среди се крият достатъчно много рискове, но някак си се къса паралелът между двете. В едната получават прекалено много изисквания, а за другата с тях не се говори, те са оставени да се оправят сами.
Фокус: Прекарването на много време в социални мрежи може ли да окаже негативно влияние върху социализацията и общуването на децата с останалите им връстници? Какви съвети бихте дали на родителите за справянето с този проблем?
Георги Апостолов: Използването на социални мрежи, прекаленото увличане по компютърни игри и сърфирането в интернет много време могат да бъдат, както позитивно, така и негативно. 75% от децата от 9 до 17-годишна възраст казват, че всяка седмица най-малко веднъж научават нещо ново от интернет. Много подценяваме богатството на информацията, която децата виждат в интернет и научават. В нашето обучение използваме интерактивна методика, което не означава използване на устройствата, а точно обратното. Разговаряме и дискутираме с тях. Учудваме се, че деца 5-ти клас, знаят всичко, което се случва по света. Не подозираме, че петокласниците ни са в течение на световните събития. Говорим за горещите теми в медиите, които те не пропускат, а ние не говорим с тях на тези теми. Доколко е полезно или вредно използването на интернет е специфично спрямо всяко дете. То е така и за възрастните. Ако вземем социалните мрежи, достатъчно негативни последствия бяха изведени с различни психологически изследвания. Когато говорим за хора, които по принцип са недоволни от живота си и са фрустрирани, стресирани и се чувстват отблъснати от обществото, нямат социални контакти, постоянното посещение в социални мрежи може да окаже много лош и стресиращ ефект. Активните създатели на съдържание използват социалните мрежи до голяма степен, за да се представят на другите. Това за тях е сцена, където искат да бъдат харесани. Това, което хората пускат за себе си в социалните мрежи са приятни изживявания, събития, пътувания, празненства и красиви природни снимки. Човекът, който се чувства фрустриран от обществото това само задълбочава депресията. Той се чувства още по-депресиран като вижда един хубав живот, но това не е неговият живот. Това важи и за децата. Негативно въздействие има върху деца, които са емоционално уязвими и по някакъв начин са игнорирани и отблъснати от своите връстници. Традиционно това са деца, които са подлагани в по-лека или по-тежка форма на тормоз от съучениците си. Те ги игнорират, не ги канят на купоните, не общуват с тях, не влизат в нито една от групичките, които децата създават. За тези деца гледането на това, което връстниците им правят, снимки от купона, на който не са били поканени увеличават фрустрацията, която те изпитват. Депресията им е поради това, че са отхвърлени. Виждаме, че тук причината не е интернет. Онлайн тормозът, който е най-разпространеното негативно явление във "Фейсбук", като под това разбираме тормоз между връстници, през фалшиви страници, публикуване на деформирани или унизителни снимки, лоши коментари, в голямата част от случаите се прави с цел забавление. Голям процент от децата го възприемат по този начин, че това е опит за шега, къде удачна, къде неудачна. Има една част от децата, емоционално уязвимите, за които говорим, и когато към тях се подобно нещо може да окаже силно травмиращо въздействие. Това "посипва сол в раната" на това дете, което се чувства изолирано. И наши, и чужди изследвания показват, че най-активни в социалните мрежи са тийнейджърите и малките деца, които и в социалния живот са най-социално активни. Ако някой е неформалният лидер на класа, който е в дъното на всеки купон, със сигурност той е и най-активният във "Фейсбук". Той и там иска да изпъкне и да се изтъкне. Нещата са специфични и свързани с живота на всеки отделен потребител.
Фокус: Как трябва да подходят родителите, когато децата им започнат да използват интернет и социалните мрежи?
Георги Апостолов: Всеки родител познава детето си и знае какъв тип характер е. Ако детето има активен живот с връстниците си, ходи да играе футбол, канят го на купони, негови приятели идват у дома, проблем няма. Ако детето е от изолирания тип е много добре родителят да се опита да го измъква от социалните мрежи, защото със сигурност те му влияят негативно и задълбочават травмата, която изпитва от това, че е изолирано, но не със забрани. Прочутата зависимост от интернет и компютър е псевдозависимост. Когато говорим за зависимост имаме предвид зависимост, свързана с наркотици например, която по някакъв начин влияе на биологично и физиологично ниво, по един или друг начин пристрастява. При компютрите и интернет няма такъв тип пристрастяване, което да влияе на ниво биология и физиология и това е доказано с изследвания. По-скоро това е укритие за хора, които са емоционално уязвими. За деца, които са по някакъв начин уязвими и по този начин или бягат от реалния си живот, който не им харесва, защото са в унизителна за тях позиция, или имат проблем, с който не могат да се справят. Те всъщност се крият в часове компютърни игри, които изчистват създанието, което е заето само в играта и забравят за проблема, който ги травмира и тревожи. Това е типично явление за семейства, където има проблеми. Семейства с разведени родители или където има конфликти между родителите. Ако дете, което е тормозено в училище, започне да играе прекалено много на игри значи тормозът е стигнал до граница, в която вече с това дете трябва да се работи по психотерапевтичен начин. Много е важно да познаваме детето и да говорим с него, не само от родителите, но и от близките му възрастни. Имаме 280 хил. деца, които живеят без родители, защото те са на работа в чужбина, и са оставени под надзора на по-възрастни роднини. Децата трябва да имат възрастен доверен човек, който искрено да се интересува от неговия онлайн живот- какво му е интересно и на каква игра играе. Този вид общуване започва да свързва в главата на детето реалния и виртуалния свят, то започва да се чувства "удобно" на двете места. Усеща, че интернет е социална среда и че и извън интернет може да говори за него. Това е залегнало в цялата методика на всички обучения, които правим. Говорим за интернет с деца и тийнейджъри без устройства. Искаме да разберат, че социалните умения, работата в екип, уважението и толерантността се възпитават в човека, независимо дали е онлайн или офлайн. Уменията ни са едни и същи, за да живеем нормален личен и социален живот. Всеки родител, независимо колко добре познава интернет и колко често го ползва може да води разговор с детето си с елементарни въпроси като например- днес видя ли нещо интересно в интернет? Оттам детето да им покаже и това да стане тема за разговор. Това е и най-силния превантивен фактор срещу посегателството срещу деца. Във всички случаи, когато между родител и дете е имало разговори и те общували спокойно на темата интернет и живота онлайн и срещу детето има опит за посегателство в интернет, то се чувства спокойно да сподели с родител. Тогава сигналът пристига при нас и се предотвратява най-лошото- реалната сексуална злоупотреба. Когато няма такъв контакт и доверие между родител и дете тогава детето се чувства виновно, че срещу него има посегателство. То се опитва да скрие, само да се оправи, което почти винаги завършва с отрицателен резултат. Педофилът постига своето, в повечето случаи събират сексуален материал от децата, но не се отказват да направят опит и за реална сексуална злоупотреба. Разговорът с детето на тема интернет е полезно в много посоки- безопасност за живота и здравето на детето, физическото и емоционалното му състояние. Ако очаквате рецепта например, че до 4-годишна възраст детето трябва да бъде 30 минути в интернет, между 4 и 8- 45 минути, такава няма. Имаше подробни насоки от американската педиатрична асоциация с индикатори за екранно време за различните възрасти, но се отказаха. Ако отидете да видите новите насоки, които асоциацията дава те са свързани с това, че детето трябва да използва интернет първо с възрастен и да се разговаря с него. Най-важното е то да бъде насочвано към позитивна и конструктивна употреба на интернет и на приложенията, без никакви конкретни ограничения за часовете.
Автор: Биляна ИВАНОВА