Секторите на стоките за дълготрайна употреба ще се възстановят най-бързо от общия икономически спад
(Фокус) - 2009/8/30
Руслан Стефанов – икономист от Центъра за изследване на демокрацията в интервю за Агенция "Фокус".
Фокус: Г-н Стефанов, по данни на Националния статистически институт общият показател на бизнес климата в страната за този месец бележи понижение с 1.3 пункта. Какви мерки трябва да се предприемат за подобряването на бизнес климата у нас?
Руслан Стефанов: Тук говорим за конюнктура – до колко има бизнес и до колко се възприема средата като подобряваща се от гледна точка на продажбите. Това, което често се споменава, е за необходимостта на институционалната среда, която определя дългосрочните възможности за развитие на бизнеса, да бъде подобрена. Това, което несъмнено трябва да бъде приоритет номер едно и се подчертава в много международни изследвания е, че трябва да има едно подобряване на правоприлагането. Т.е. подобряване на работата на контролните органи и на регулаторните органи в посока осигуряване на равен старт за всички. Това, което се наблюдаваше и което нашите изследвания показваха по отношение на сивата икономика, която е основен показател за това колко е добър институционалния или бизнес климатът в една страна, показва, че мерките, които са насочени към стимулиране на бизнеса, а именно намаляване на осигуровките, намаляване на данъчните ставки, премахване на режими и т.н. по-скоро имат по-малък ефект, отколкото мерките, които са насочени към по-доброто прилагане на правилата. България страда от едно хронично неприлагане на правилата или липса на правила. А най-големият враг на бизнеса или на пазара е липсата на правила, на предвидимост и яснота какви са намеренията на останалите участници на пазара, какви са намеренията на държавата. Нашите изследвания на сивата икономика показват, че ефектът трябва да се търси по-скоро в подобряване на институциите за функциониране на пазара. Става дума за подобряване на работата на Национална агенция по приходите (НАП) на Агенция "Митници", на Дирекция национален и строителен контрол, на Главна инспекция по труда – тези органи, които трябва да осигуряват равен старт на всички. Към момента фокусът е съсредоточен върху НАП и Агенция "Митници", а огромен брой контролни агенции – включително и тези по опазване на общественото здраве, по отношение на издаването на разрешителни за опазване на околната среда – за тях най-общо може да се каже, че не функционират. Те не функционират по нормален начин, който да гарантира равни права и един нормално функциониращ пазар. Това са нещата, които се очакват и се търси да се подобрят. Това нещо не може да се случи без подобряване на работата на съдебната система и на правоохранителните органи. Когато работи контролната система, последният ешелон, който трябва да отсъди, е съдебната система. В момента неработенето на съдебната система не означава, че контролната система не би могла да свърши по-добра работа. Към момента и контролната система на страната, която се определя от изпълнителната власт на страната, и съдебната система са на едно и също равнище на недобро функциониране. Говорим за ненаказване на големите нарушители, строго наказване на по-малките нарушители, на редовните данъкоплатци. Това предствалява един обърнат рисков профил на контролната и съдебната система.
Фокус: Според вас през последната една година намалели ли са фирмите, които причисляват дейността си към сивата икономика?
Руслан Стефанов: Ние подготвяме едно изследване, което предстои да излезе средата на ноември или началото на декември. Нашата идея е да видим как се движи сивата икономика през последната кризисна година. Имайки предвид изборния период и по-слабия натиск отвън към нашата страна за подобряване на работата на институциите, очакванията ни са, че по-скоро ще има едно покачване на дела на фирмите или на сделките на фирмите, които се опитват да скрият. Вероятно като общ обем и сивата икономика също се свива, защото когато официалната икономика се свива, това става и със сивата. Като относителен дял от общата икономика, сивата нараства. Това са очаквания, които ние в Центъра за изследване на демокрацията ще проверим с индекса на сивата икономика.
Фокус: Как предприятията да запазят целостта си и да не се стига до фалити в несигурната икономическа среда?
Руслан Стефанов: Няма нищо лошо в това да има фалити стига те да отсяват онези предприятия, които нямат възможност да функционират. Ако едни активи са недобре използвани в една фирма, по-добре те да бъдат освободени и да бъдат пренасочени към нещо друго. Това е нормално състояние за бизнеса. Не бива да възприемаме несъстоятелността като нещо, което е крайно, а като нещо, което е преобразуване за по-ефективно използване на едни ресурси, които са били заети до момента. Например "Кремиковци" – той беше поддържан толкова дълго и не фалира. Хората бяха заровени в такова производство, което е непрудоктивно и няма бъдеще в Европа и по-специално в България. За последните 10 години, когато икономиката беше в подем, тези хора можеха да се преквалифицират, да се пренасочат. Дори само загубите на държавата, ако се сметнат всички налети там пари, може да се види, че на всички тези хора заплатите можеха да се плащат, те да се преквалифицират и сега да са заети в други сфери. Това не се случи – тези активи останаха незаети и съответно, когато идва криза, те се оказват в много по-неизгодна ситуация, отколкото ако това се беше случило преди. Когато има общоикономически спад това, което трябва да се търси, е гъвкавост и иновативност. Съсредоточаване върху новите неща – къде е новият бизнес, откъде могат да потекат нови доходи. В тази насока първото нещо, което се прави, е съкращаване на разходите, но трябва да се внимава точно кои разходи се съкращават. Обикновено трябва това да бъдат текущи разходи, които не са важни за дългосрочното оцеляване на фирмата. От друга страна трябва да се търсят нови пазари. Ако предприятието е запазило малка част от способността си да инвестира, то трябва да инвестира в някакъв нов продукт, ново производство, нещо, което да го позиционира след излизането от кризата.
Ако погледнем реално движението на кризата до момента, ще забележим, че този кризисен период е от 18 месеца. 18 месеца не са никак малко, но не са и толкова много. Трябва да има преструктуриране на задълженията – нещо, което повечето от фирмите направиха. Търсенето на нови ниши е част от стъпките, които една фирма може да направи, за да потърси изход от кризата. Може да се потърсят нови сфери на растеж, каквито са зелената икономика, където правителствата заместват намалелите инвестиции от частния сектор и където са съсредоточени огромни ресурси не само от националното правителство, но и на европейското правителство. Трябва да се търсят тези нови източници на растеж и възможностите да се пренасочи към тях.
Фокус: Кои сектори на икономиката се очаква най-бързо да започнат да се възстановяват след регистрирания спада от кризата?
Руслан Стефанов: Моето очакване е, че това ще бъдат секторите със стоки за дълготрайна употреба. Търговията с бяла и черна техника, с автомобили. Причината това да е така е, че когато наближи криза, това са секторите, в които хората задържат своите дългосрочни инвестиции в очакване на по-добри времена. Несъмнено секторите, които са свързани с ежедневното потребление, с бързооборотните стоки, с петрол, горива, веднага ще усетят ефекта от излизането от кризата, тъй като хората веднага ще възвърнат своите равнища на потребление от преди кризата. По отношение на индустриалните сектори, там вероятно ще трябва малко повече време, докато се получи едно възстановяване на продажбите. В сектори, които са важни за България – например енергетика, също ще има едно по-бавно възстановяване, тъй като много от предприятията в условията на криза са търсили начин да съкратят своите разходи и може би са решили да инвестират в по-голяма ефективност. В строителството ще има по-забавен темп, тъй като там се е натупало значително количество непродадени или нереализирани площи както в търговското, така и в жилищното строителство. Гледайки към туризма, където също има много свободен капацитет, възстановяването в България ще бъде по-плавно, по-бавно. У нас е по-малка рецесията в сравнение с балтийските страни, но излизането от рецесията ще бъде вследствие на излизането на Европа, но със забавяне.
Автор: Грета ПЕТРОВА