Център за изследване на демокрацията: Сексуалните престъпления - факти и въпросителни
(Фокус) - 2009/6/26
Агенция "Фoкус" публикува поредица анализи в областта на правосъдието и вътрешния ред, базирани на Националното изследване на престъпността на Центъра за изследване на демокрацията и на най-добрите европейски практики в изследването на конвенционалната престъпност.


Особеното при този тип престъпления, е че получените данни не позволяват да се извърши статистически надежден анализ – главно поради все още високите нива на дискретност на жертвите, както и поради разликата в квалифицирането на нападенията. Все пак, безспорно делът на регистрираните жертви на сексуални престъпления като цяло е нисък, но устойчив.
Следните цифри показват точните измерения на този тип престъпност, като дял от всички извършени престъпления: 2001 г. – 0,9%; 2003 г. – 1%; 2004 г. – 0,3%; 2006 г. – 0,6%; 2007 г. – 0,5% и 2008 г. – 0,6%):
Най-важната цифра тук е общият брой на жертвите на сексуални нападения, който през 2008 г. достига 39 хиляди. Трябва да се има предвид, че този брой се изчислява на основата на броя на населението в страната на възраст 15 и повече години. В процентно отношение този вид престъпност е достигнала 0,6 пункта.
Изследването разсейва битуващото мнение, че жертвите са само и единствено жените – от сексуално насилие над себе си са се оплакали и мъже, като съотношението жени-мъже е няколкократно по-малко за последните. Обяснима е констатацията, че повечето жертви са млади жени – на възраст между 15 и 29 г., като по-заможните сред тях (над 1000 лв. месечен доход) са и по-често обект на престъпни намерения и действия.
Що се отнася до характера на тези сексуални нападения, показателен е фактът, че в повечето случаи жертвите им ги определят единствено като "агресивно поведение" (50%), а едва в 7,1% от случаите говорят за изнасилване. За сравнение, случаите на блудство са двойно повече от изнасилванията.
Най-често извършителят на подобен тип престъпления е един (78,6%), но в 1/5 от случаите извършителите са двама.
Друга характерна черта на тази престъпност е че в повечето случаи извършителят/извършителите са непознати (57,2%), а едва в 28,6% жертвата ги познава по име.
Оръжието най-често отсъства при сексуалните нападения, тъй като извършителят разчита на физическо превъзходство над жертвата, която, както видяхме, най-често е млада жена.
Готовността за заявяване от жертвата за извършеното срещу нея престъпление се влияе от по-различни подбуди – страх, неудобство, недоверие и т.н. Въпреки това обаче, положителното е, че през последните няколко години се наблюдава увеличаване на дела на заявилите пред полицията за сексуално нападение - от 25% през 2001 г. на 37,5% през 2008 г.
Но при запазващото се третиране от близо една трета от самите жертви на подобно престъпление като "не много сериозно" (28,6%), не може да учудва и по-ниската степен на ефективност на полицията, а оттук и по-големият дял на неудовлетворените (50% срещу 33%) от действията й. И тук отново се цитират обичайните аргументи за това – липсата на резултати, неучтивото отношение, забавените действия и т.н.


Д-р Емил Ценков, анализатор в Центъра за изследване на демокрацията
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд

Go back BG Online