"Глобалното село" умножава своите жители
(Иконом. живот) - 2005/12/7

Началото на новото хилядолетие направи Интернет и съвременните форми на комуникация неотменна част от всекидневието на съвременния българин. Ако преди няколко години на компютъра се гледаше като на поредната скъпа играчка и отделните негови приложения като лукс за отбрани, то днес малко трудно бихме си представили която и да е сфера на съвременното общество без него. "Глобалното село" все повече започна да се разраства и днес вече неколкократно надхвърли представите за това понятие. Тези и други сфери в ИКТ технологиите бяха в центъра на вниманието на група експерти от фондация за "Приложни изследвания и комуникации" (ПИК). В края на м. юли фондацията представи поредния доклад "е-България" 2005, който за втора поредна година представя развитието на ИКТ технологиите в страната.
Според доклада все по-силно повишаващия се интерес към интернет се дължи на разнообразието от предлагани онлайн услуги. Възможностите на гражданите да вършат всекидневните си дейности удобно, модерно, по-евтино и понякога дори без дори да стават от удобния си стол, направиха от интернет онази магическа форма на комуникация, която преди време присъстваше само в научнофантастичните книги и филми. Днес хората вече пазаруват онлайн, поръчват пица вкъщи, плащат сметки, без да се редят на досадните опашки, проверяват административна информация, без да се сблъскват с намусени служители, подават данъчни декларации, плащат данъци и т.н.
Най-често Интернет се използва веднъж дневно. През май месец тази година гражданите споделили, че няма ден, в който да не посетят поне веднъж интернет са 5,7 %, а тези, които влизат във виртуалното пространство поне веднъж седмично са 8,1% През първите пет месеца на годината този дял е варирал в границите от 4,1 до 6,0%.
Най-честото приложение на интернет, си остава както и преди в областта на "масовите комуникации". Популярността на "чата" като по-евтин, бърз и модерен начин да си "полафиш" с приятели, дори по време на работа, бързо му спечели почитатели, а 16,3 % от населението над 15 години в страната използва интернет за получаване и изпращане на електронна поща (и-мейл). Разбира се отношение към това имат и онези, които живеят, работят или учат в чужбина. За тях една от най-популярните форми за връзка с родната страна остават електронните писма.
Същевременно два пъти по-малък е броя на хората (8,1%), които гледат по-сериозно на интернет и считат, че чрез него биха могли да открият допълнителна информация за предлагани стоки и услуги. Този показател също може да се използва като определящ за повишеното ниво на пазаруване по мрежата. Уеб-пространството спестява време на потребителите от обиколки по магазините. Цените на стоките не са по- високи от тези в нормалните магазини, а в определени случаи дори са и по-ниски. Разходите за доставки варират от 0,50 стотинки до няколко лева за цялата страна, а при по-големи покупки те са безплатни. Виртуалният пазар обаче не се ограничава само до определени стоки и услуги, а предлага възможности и за доста по сериозни покупки като на коли и апартаменти. 0,9 процента е делът от населението, който се възползва от онлайн пазаруването, а спрямо гражданите, които използват интернет той достига до 4 процента.
Въпреки тези високи показатели и отчетения ръст, все още е голям делът на гражданите, които споделят, че не използват интернет, защото просто не знаят как се работи с него (56,4%), а за 29,8 % от запитаните интернет не представлява интерес. Същевременно най-очакваната причина – "високата цена", се изтъква едва на четвърто място от 21,3 % от не използващите интернет. Интересен е и факта, че сред причините, да не се използва интернет е "страхът и притеснението от технологиите" (5,5%). Подобен отговор изразява недоверието на гражданите към нововъведенията в съвременното общество. Това може спокойно да бъде определено като останки от консервативното мислене на миналия век. Гражданите дали подобен отговор могат да бъдат определени като хора свикнали всичко да се случва пред очите им, а не във физически несъществуващо виртуално пространство. Най-общо казано тези граждани биха стояли с дни на опашка, за да си платят сметките, от колкото да извършат това за секунди по интернет.
Несъмнено работата с компютър и интернет оказват най-силно влияние върху съвременния пазар на труда. Процентът на компютъризация на малките и средни предприятия достигна през тази година до 86 на сто, а тенденциите са за в бъдеще тази цифра да се покачи още. Делът на предприятията използващи интернет за своята работа е 61,1 процента, а броят на служителите използващи компютри свързани с интернет в процеса на изпълнение на служебните си задължения е 8 процента. Това налага съставянето на нови критерии от страна на работодателя към своите подчинени. Компютърните умения вече са станали неделима част от изискванията на предприятията към своите новопостъпващи служители.
Свързаността с интернет в предприятията от Европейския съюз вече достига до 88 на сто. В българските условия този показател се равнява на 75 процента от предприятията, което говори за едно много високо и по нищо не отстъпващо на европейското, ниво на развитие. Един от основните изводи в доклада на фондация ПИК е, че българските предприятия са достигнали сравнително добро равнище на ИКТ оборудване спрямо средното равнище на предприятията от ЕС, но го използват слабо и не ефективно. Това може да се приеме като една от най-силните предпоставки за повишено търсене на компютърно грамотна работна сила. На пазара на труда осезаемо се откроява потребността от млади кадри, тъй като основният дял от използващите компютри и интернет е съсредоточен във възрастовата група 15 - 30 години.
Очакванията за бъдещите периоди са високите темпове, с които интернет разширява своите поддръжници да се запазят и дори да отбележат своеобразен пик през следващата година. В подкрепа на подобно твърдение може да се използва това, че в началото на тази година близо един на всеки десет души плануват да закупят персонален компютър за дома. Употребата на компютри и интернет вече става задължителна за всеки, който иска да бъде конкурентно способен на пазара на труда не само в развитите страни, но и в България. Развитието на ИКТ технологиите в страната предопределя нейният напредък по отношение на нововъведенията и налагането й в съвременното общество.



Автор: Христо Христов, изследовател, Витоша Рисърч

Go back BG Online