Международната конкурентоспособност на България 2007 е стабилна тройка по шестобалната система
(Netinfo) - 2007/5/10
С участието на Центъра за изследване на демокрацията тази година България за втори път е включена в най-старата ежегодна класация на конкурентоспособността на икономиките – IMD World Competitiveness Yearbook 2006: Годишникът на световната конкурентоспособност 2006 на IMD (International Institute for Management Development).

Тя се прповежда от 26 години, уточни Константин Пашев, главен експерт в Икономическата програма на Центъра, предаде репортер на БГНЕС. Ако може да направим оценка по шестобалната система, ние сме сред стабилните тройкаджии, пошегува се икономисътът.
Конкурентоспособността на България е оценена в сравнителен план сред 55 водещи световни икономики. През 2007 г. България заема 41 място в тази авторитетна класация пред страни като Италия, Румъния, Украйна, Турция, Полша и Хърватия.
Класацията оценява международната конкурентност на България по това как работи икономиката (макроикономическа оценка на конкурентоспособността); как работи правителството; как работи бизнесът; и с каква инфраструктура разполага (като тук освен базовата инфраструктура се включва и технологичната и иновативна инфраструктура, здравеопазването и образованието).
Основните предизвикателства пред конкурентоспособността на страната през 2006 г. бяха тежките бюрократични и регулаторни пречки пред бизнеса, нелоялната конкуренция (институционална недостатъчност, сива икономика и корупция), инфраструктурата и човешките ресурси, напомни Пашев. Той направи сравнение между представянето на страната в класацията за 2006 и 2007 г. Тази година България има най-висок резултат в първата група от фактори – ефективността на икономиката (31-во място), за разлика от миналата година, когато може би изненадващо най-добри резултати показа ефективността на правителството (спад от 37 на 38-мо място през 2007 г.). Ефективността на бизнеса е оценена на 54-то място (с голяма разлика от по-доброто 42-ро място миналата година), а по отношение на инфраструктурата страната е класирана на 41-во място сред участниците тази година. Икономистът подчерта, че оценявайки се българският бизнес е много критичен към себе си и песимистично настроен, за разлика от правителството. Това влиза в особено противоречие със статистическите данни, защото оценките на бизнеса са на базата на социологически данни.
За разлика от други подобни класации, в Годишника на световната конкурентоспособност на IMD България се сравнява с избрани икономики. Самото включване на страната в класацията е вече признание за мястото, което заема в световната икономика и за наличието на достоверни международно-сравними количествени индикатори. Сравнителните предимства на българската икономика са в:стабилната макроикономическа среда; ниските корпоративни данъци; ръста на износа на стоки; ръста на заетостта; намаляването на държавния дълг; бюджетния излишек и други.
Продължава да се отчитат областите, които нанасят най-голяма вреда на конкурентоспособността на страната: инфлацията, безработицата и дефицита по текущата сметка; регулациите по отношение на продуктите и услугите и на пазара на труда; сивата икономика и нелоялната конкуренция; работата на митническата администрация; производителността и ефективността на бизнеса (както на големите корпорации, така и на МСП); ръстът на производителността на един зает е отрицателен;
ниското предлагане на квалифицирани специалисти, висши мениджъри, финансисти, ниската мотивация на служителите. Списъкът е дълът, но особено тревожна е констатацията за адекватността на образователната система, подчерта Константин Пашев. В България продължава да се счита, че когато студентите излезат от университетите са вече готови да се справят. Бизнесът не инвестира в образование и квалификация на кадрите. В крайна сметка конкурентноспособноста се измерва сериозно в инвестирането на човешки ресурси. Това все още сериозно се подценява в страната ни подчерта икономистът, което е и университетски преподавател.
След поредната оценка за международната конкуретноспособност на стараната ни като най-големи предизвикателства в краткосрочен план се очертават подобрението на бизнес средата - намаляване на административната дискреция, бюрокрацията и корупцията, по-ефективна защита на личността и собствеността, инвестиции в инфраструктурата и енергийна ефективност, насърчаване на иновациите, развитие на човешкия капитал. В известна степен това е ангажимент на държавата. Предизвикателствата към бизнеса са по отношение на корпоративното управление - бизнес етика и практики, спазване на правилата и договорите, отношението към инвестициите в технологии и иновации и разходите за обучение на персонала, маркетинга, внимание към възможностите на фондовата борса за финансиране на инвестициите. Това са изводите, които се налагат след доклада, заключи Константин Пашев. Той се публикува едновременно в всички 55 страни, включени в годишника.

Go back BG Online