Корупцията, този черен хайвер на властта
(Тема) - 2003/2/3
Ще се докаже ли за пореден път аксиомата, че най-лесният начин да увековечиш едно явление е да създадеш комисия за борба, с него?
Един министър от кабинета „Сакскобургготски" се закле, че години след излизането си от властта няма да хапне черен хайвер. И не защото не обича изтънчения вкус на дребните зрънца или защото като еколог трябва да се грижи и за популацията на редките дунавски видове, а защото внезапно установи, че именно този хайвер нагарча. При това не с оня царствено „нежно горчив вкус", а делнично, отровно и скандално. Едва ли министър Долорес Арсенова щеше да стигне до философските прозрения за хайвера и вкуса му, ако сините депутатки Евдокия Манева и Мария Стоянова не бяха пуснали сигнал в парламентарната комисия за борба с корупцията, в която я обвиняват, че толерира едни фирми за сметка на други при разпределянето на квотите за черен хайвер. „Държавата не може да бъде арбитър в споровете между частни субекти", категорична е Арсенова. Според нея работата на парламентарната комисия за борба с корупцията не е да събира като пощенска кутия сигнали, а да създава антикорупционни текстове в законите и да затваря създадените вратички в действащите нормативни актове за облагодетелстване на чиновници. Вместо това родената през септември м. г., пак след бурни парламентарни скандали, постоянна комисия посреща изнурени от бюрокрацията граждани и чете опозиционни доноси. Изненадващ беше и изборът на председател на тази комисия, след като за мястото, не само заради екстрите - допълнителната добавка от 300 лева, персонална секретарка и автомобил, но и заради влиянието се надпреварваха мнозина. Премиерът Сакскобургготски избра неизвестния до този момент икономист от Сливен, депутата от НДСВ Коста Костов, за когото съпартийците му твърдят, че е честен и почтен, а той с охота добавя и хобитата си - туризъм и пчеларство.
Безспорна заслуга на членовете на комисията е, че все още не са направили заседанията си закрити, не са започнали да се спотайват, да връщат вносители на сигнали и да искат от репортерите писмени въпроси. Не е изключено след натрупване на „горчив" опит и критики и „Антимафия 2" да се затвори в „тайните си", подобно на първообраза си „Антимафия 1". Всъщност комисията на нововремците се явява продължител на безславната комисия, председателствана в предишния парламент от Йордан Соколов. Тя беше създадена на 19 септември 1997 г. след среща на експредседателя с италиански депутати. Скоро след това парламентът гласува право на достъп на комисията до държавните тайни. Това обаче остана привилегия само за нейния шеф. Той определяше и по кои теми ще се работи. Няколко месеца след създаването й комисията беше засипана със сигнали за корупция от цяла България (над 1000 на брой), които потънаха. Всъщност достатъчно показателен за безсмислието на тази комисия беше членският й състав. Христо Бисеров, Евгений Бакърджиев, Йордан Цонев, Стефан Личев и Екатерина Михайлова бяха сред хората, определени да водят битка срещу мафията, което за някои звучеше почти като виц. Предшественикът на „Антимафия" пък беше една друга временна комисия, оглавявана от Екатерина Михайлова по време, когато нейният брат получаваше най-апетитните държавни поръчки за застрахователната компания, която оглавяваше. Така никой не бе изненадан, когато в крайна сметка се оказа, че и „Антимафия" като че ли е създадена с цел да брани властимащите от сигналите, които касаят техни съмишленици.
За правителствената комисия, която трябва да координира работата по борбата срещу корупцията, също не се знае много. В състава й са включени 11 висши чиновници, а председателството е поверено на правосьдния министър Антон Станков. Досега няма отчет за свършеното от междуведомствената структура. Едва преди десетина дни заместник-председателят, министър Димитър Калчев, сподели, че в правителствената служба са постъпили над 100 сигнала, от които 70% са „незначителни и на местно ниво" - „В повечето случаи става въпрос за проблеми между личности" - и едва 30 на сто от жалбите имало смисъл да се прехвърлят за доразглеждане в специализираните служби.
Странно изглежда чиновник №1 в страната да чака някой да го сезира отвън по болния си частен проблем, когато е знайно, че корупцията е най-голяма там, където властовите позиции са най-силни. Та нали още през октомври м.г. по време на семинар в „Бояна" не друг, а правосъдният министър Антон Станков призна, че у нас има политическа корупция, изразяваща се в назначения на хора в държавното управление, дипломацията и на отговорни постове в съдебната система. До този момент няма уволнен за корупция държавен чиновник, а етичните кодекси и конкурсите за назначения още не са на дневен ред.
Първата крачка за разрешаването на даден проблем е назоваването му.
МВР е единственото ведомство, което си позволява да говори открито за корупцията. Там дори бе създадено специално звено, което да разследва сигналите. Миналата година то успя да излови в крачка над 120 служители, злоупотребили със служебното си положение. Част от тях бяха уволнени, а събраните за тях материали бяха предадени на Военна прокуратура. Това обаче е капка в морето от подкупи, които се раздават на всички нива в тази система. Повечето от прегрешилите полицаи са заловени с дребни суми. Разкриваемостта по високите етажи е нулева. Изключение прави присъдата на бившия шеф на направление „Икономическа полиция" в СДВР Михаил Димитров, заловен при получаване на рушвет от покойния шеф на фирма „Унисон" Емил Димитров - Макарона. По времето, в което той работеше в дирекцията, обаче се смяташе за „нормално" някои шефове на възлови направления да получават между 2000 и 3000 долара месечно над заплатата, за да не си гледат съвестно задълженията или да се намесват в работата на свои колеги в същата сграда.
Въпреки всичко МВР непрекъснато доказва, че има воля да се справи със своите корумпирани служители. Най-пресният пример от седмицата е заповедта на вътрешния министър Георги Петканов за уволнение на началника на сектор „Пътен контрол" в РПУ - Лом, поискал 2000 лв., за да фалшифицира акта на подпийнал шофьор. Нормално за такова „съдействие" се плащат между 800 и 1000 лв., твърдят потърпевши. От КАТ са на мнение, че по-голямата вина в случая имат гражданите, които в повечето случаи сами предлагат рушвет на пътните полицаи.
Няколко са направленията в МВР, които би трябвало да противодействат не само на вътрешноведомствената корупция. Най-компрометираното звено преди години беше в НСБОП, където се назначаваха предимно хора с „минало", фаворитизирането на НСС по време на второто „подобрено" издание на кабинета на Иван Костов измести корупционния център в тази посока. След идването на НДСВ на власт оттам бяха изгонени няколко служители, чийто ресор бяха митниците. Сигналите, че са вземали пари, за да си затварят очите за ширещата се контрабанда в отделни митнически бюра, така и не стигнаха до прокуратурата. Има съмнения, че много от разработките са били задържани нарочно, за да не им се дава ход. Това е част от проверката, която предшестваше разформироването на две от най-компрометираните направления в службата.
За разлика от вътрешното ведомство митническата администрация изостава
силно в „почистването на къщичката си", както обича да се изразява главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Проблемите произтичат от това, че Агенция „Митници" все още не е успяла да измисли механизъм, по който да се освобождава от компрометираните служители. Страхът, че съдът може да възстанови уволнените по сигнали за корупция служители, обаче не е оправдание. „Най-лесното нещо е да уволня 4000 души и да взема на тяхно място хора, чисти като сълза от сърна. Но няма да го направя" - каза малко след като пое ръководството на Агенция „Митници" бившият ревизор Емил Димитров. Тогава той обясни, че всеки човек имал право на втори шанс. По негово време редица компрометирани кадри наистина го получиха. Тази тенденция продължава и в момента, въпреки опитите на британската консултантска компания „Краун Ейджънтс" да въведе някакъв ред.
По странен начин и прокуратурата демонстрира волята си за справяне с корупцията. Неотдавна магистратът от Софийската окръжна прокуратура Спартак Дочев обяви, че създава нов съюз за борба с корупцията - „Законност". Зад идеята стояли около 500 души. Алтернативното прокурорско сдружение се оглавява от Васил Миков, който е в основата на повечето атаки срещу главния прокурор Никола Филчев. Зам.-председатели на Национално сдружение на българските прокурори са Анна Банкова от Върховната административна прокуратура и Валери Първанов от Върховната касационна прокуратура. Двете сдружения за момента са ангажирани повече в битката по-между си. В близките месеци се очакват сензации и от двете посоки, които няма да доведат до нищо, тъй като никой не приема насериозно компроматите, които прокурорите разгласяват един за друг. Причината за това е, че обвинителите не подкрепят твърденията си с никакви доказателства.
Общо 1089 престъпления по служба и 34 подкупа в държавната администрация са разкрити миналата година. Статистиката звучи обнадеждаващо, но не и ако бъде сравнена с тази на осъдените лица за корупционни престъпления. По данни на Върховната касационна прокуратура през последните 3 - 4 години са били осъдени едва 910 души за такива провинения. На семинар за ролята на съдебната система в борбата с корупцията бе обяснено, че в тази бройка се включват не само хора, уличени във вземане на подкупи, но и такива, превишили служебните си права. За последните две и половина години са били разследвани общо 11 бивши министри, като срещу 6 от тях и срещу 7 бивши зам.-министри са били внесени обвинителни актове.
Неправителствената организация „Коалиция 2000" има още непубликуван доклад за оценка на корупцията през 2002 година, който съдържа над 100 страници. Координаторът доц. Живка Дамянова твърди, че все още парламентарните и държавните ни институции не противодействат активно на корупцията чрез законодателството, а натрупването на нерешени въпроси в противодействието на корупцията се дължи не само на неубедителните действия на изпълнителната власт, но и на засилващата се конфронтация в политическото пространство. „България продължава да бъде една от малкото европейски страни без институция от типа на омбудсмана. Въпреки някои предприети мерки Народното събрание все още е твърде далеч от представата за институция, която действа като образец за антикорупционна ефективност" е посочено в доклада на „Коалиция 2000 . „Корупцията е във властта и не може да се очаква структури, които са създадени от една или друга власт, от една или друга институция, да се борят ефективно". Така президентът Георги Първанов мотивира неотдавна идеята си за създаване на Национална служба за борба с корупцията.
Премиерът Симеон Сакскобургготски каза, че „всяко предложение, което ще помогне на държавата да се справи с тази тема, е добре дошло", защото корупцията „навреждава" на страната ни.
За какво стигат 6 800 000 долара?
На толкова възлиза помощта за правителството ни, дадена от правителството на САЩ още през април по двустранна спогодба за противодействие на корупцията. Засега все още не е избрана държавната структура, която ще получи „американски" транш.
Най-разпространените корупционни практики
- освобождаване от служба в армията
- получаване на повече грижи за себе си или за близък човек медицинско заведение
- получаване на положителни атестации при отсъствие или недостиг на професионални знания и умения
- по-внимателно или снизходително отношение на учителя към детето
- постъпване в престижно държавно висше учреждение
- освобождаване от наказание за престъпление или смекчаването му
- освобождаване от отговорност за правонарушение
- получаване на извънредни облаги, свързано със заобикалянето на даден закон
Автор: Павлина Живкова, Кристи Петрова