С наложен платеж
(Тема) - 2006/2/6
Правилото "покрай сухото и суровото" е на път да се върне в системата за облагане с ДДС. След едногодишно затишие правителството и парламентът са принудени да се заемат отново с измамите с данъчен кредит, щетите от които вече се изчисляват на 1 млрд. лв. годишно.
До един месец съвместна работна група с представители на Министерството на финансите, МВР, правосъдното министерство, следствието и прокуратурата ще предложи законодателни промени за "ограничаване на процеса на източване на ДДС". Това бе официалното решение, съобщено след заседание на Съвета по сигурността към правителството на 27 януари.
Проблемът бе обсъждан предния ден в комисията по корупция и още тогава стана ясно, че има и идеи за твърде сурови мерки. Лошата новина за бизнеса е, че вече не става дума само за дискусии. Две от мерките срещу ДДС измамите - и то точно тези, които може би са най-спорни, намериха място и в правителствената програма за борба с корупцията, публикувана тези дни. Става дума за въвеждането на обезпечения за върнатия данък и за солидарната отговорност на участници във веригата. Промените ще бъдат направени с новия Закон за ДДС. И двете мерки се обсъждат повече от година, но срещнаха сериозна съпротива, тъй като са явна дискриминация спрямо легалния бизнес.
Първата предлагана иновация е възстановяването на надвнесен данък да става само при представянето на обезпечение. То ще важи за определен срок, в който държавата може да упражни правата си на контрол и ако има измами, да се възползва от обезпечението, за да си събере дължимото. Този залог е двойно данъчно облагане - контрира Ангел Савов, който е дългогодишен консултант на парламентарната бюджетна комисия. Вероятно в замяна ще бъде предложено отпадането на ДДС сметката, която се оценява като затруднение за бизнеса.
Колкото до солидарната отговорност, това всъщност е едно от лицата на покрития с лоша слава чл. 109 от бившия данъчен кодекс. До 2002 г. той прехвърляше отговорността за данъчните измами на редовните фирми, които бяха лишавани от право на данъчен кредит, ако някой предходен доставчик не си е внесъл ДДС. Дори след отпадането на текста от кодекса данъчната администрация се опитваше да го възстанови под една или друга форма. Той бе запазен като чл. 65 от Закона за ДДС. А редовните данъкоплатци бяха спасени чак когато им бе позволено да си приспадат данъчен кредит, стига само доставчикът да е внесъл налога по ДДС сметка. После се оказа, че дори специалната сметка не спира въображението на организаторите на престъпни схеми. Затова сега се предлага отпадане на системата с ДДС сметките, а идеята за въвеждане на солидарна отговорност възкръсна отново тези дни - въпреки че тя бе отхвърлена не толкова отдавна от бюджетната комисия. Този път се предлага по-мека форма - тя да се въведе "между лица, които са знаели или са били дльжни да знаят, че са част от "верига" за източване на ДДС.
Категоричността на тези текстове от правителствената програма леко озадачава, тъй като почти по същото време министърът на финансите Пламен Орешарски и представителите на НАП заемат доста по-компромисна позиция на заседанието на парламентарната комисия. Въпросът за въвеждане на солидарна отговорност е доста дискусионен, признава министърът, според когото ще се търси друга схема. А заместник-министърът Георги Кадиев заявява, че ведомството първо иска да чуе думата на бизнеса и после да прави проектозакона. ДДС сметката наистина не е ефективно решение и вървим към нейното отменяне, но с какво ще я заменим, реторично обяснява Кадиев.
Всъщност възможностите не са много. Влизането в ЕС ще ограничи доста от мерките (и сегашните, и потенциалните) срещу измамите с данъчен кредит. Първата причина е, че тогава търговията със страни от съюза ще се третира като вътреобщностни доставки, а физическият контрол по границите ще се прилага само за стоките, пътуващи към страни извън ЕС. Това впрочем би трябвало вече да е привлякло вниманието към възможното сдружаване на организаторите на нашите "вериги" и европейските "карусели".
Втората причина са изискванията на европейското законодателство, които ще "свалят" досегашните защити, използвани от данъчните. В Националната агенция по приходите вече са наясно с това - личи от обясненията, дадени пред депутатите от Росен Иванов, директор на "Данъчно-осигурителна методология": "Европейският съд на няколко пъти подчертава в свои решения абсолютния характер на правото на данъчния кредит, невъзможността той да се отказва поради някакви административни мерки от сорта на неначисляване в счетоводството, неподаване на декларация или някакви подобни неща. Това са чисто административни мерки и те вече отпадат." Правилата на ЕС ще ограничат и планираното въвеждане на солидарната отговорност - критерият, че лицето е "знаело", че се извършва ДДС измама, ще изисква повече усилия за доказване. Няма да е достатъчно да се каже: "Лицето не може да бъде открито на посочения адрес", каквото основание имаше досега.
Доста надежди се възлагат и на две други мерки. Първата е обсъжданото от години затягане на режима за регистрация и прехвърляне на фирми. Целта е да не може фирмата - носител на задълженията (тоест "бушонът" във веригата), изведнъж да попадне в ръцете на безработен наркоман или напълно неграмотен човек. Една от последните промени в чл. 15 на Търговския закон задълбочи този проблем. Сега солидарната отговорност на бившия собственик на продадено предприятие за неговите задължения (включително по ДДС) се погасява до шест месеца, а съдлъжникът - купувачът, отговаря за наследените дългове само до размера на цената, която официално е платил за предприятието. Част от предложенията са доста радикални - 10-кратно увеличение на капитала за регистрация на ООД, задължителна ревизия, когато се сменя управителят на фирмата, и т.н. Но експертите на Центъра за изследване на демокрацията, които през есента лансираха тези идеи, признават, че те няма да решат напълно проблема. Представителите на МФ пък са против поголовните данъчни ревизии. Едва ли промените в режима за регистрация ще попаднат скоро в Търговския закон. (Един проект за промени в него чака второ четене, но той засяга предимно фалитите. А съвсем скоро беше внесен и Законът за търговския регистър, който обръща с хастара нагоре интересуващата ни част от ТЗ. Впрочем изваждането на фирмения регистър от съда означава, че всякакви пререгистрации ще се правят служебно, което ограничава доста възможностите за преценка дали фирмата е фиктивна, каквито идеи също имаше в предишния парламент.)
Другата мярка цели да ограничи изкуственото напомпване на стойността чрез многобройните препродажби на една стока с цел натрупване на по-голям данъчен кредит (често финалният акорд на подобни схеми е фиктивният износ). Тези дни отново бе възкресена и идеята стоките с цени, които се отклоняват от пазарната с повече от 25%, да се блокират (например като се задържат на митницата). Идеята обаче не се радва на подкрепа - нито от финансовите власти, които признават трудностите по доказване на пазарните цени, нито от неправителствения сектор - в лицето на Центъра за изследване на демокрацията.
Тези схеми винаги стават с участието на данъчен и митничар, а другото са легенди, още по-скептичен е Ангел Савов. Представителите на НАП като че ли са склонни да се съгласят, защото обещават дублиращи проверки и въобще да следят по-изкъсо своите хора. Савов обаче обобщава дългогодишния си опит по начин, който предсказва, че това няма да е достатъчно. "Точат се вино, ракия и т.н. ДДС не се точи, а се краде. Следователно става дума за престъпление и то трябва да се преследва като такова." Досега има един осъден за кражба на ДДС.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
на Центъра за изследване на демокрацията
- Да се ограничи възможността за прехвърляне на предприятия с непогасени публични задължения.
- Да се увеличи капиталът, необходим за учредяване на ООД.
- Да се ограничат възможностите фалирали търговци да учредяват и участват в други дружества.
- Задължителни данъчни ревизии при промяна в собствеността на капитала и управлението.
- Да се регламентира наказателната отговорност специално за измамите с ДДС.
- Да се въведе бързо производство за данъчните дела.
- Диференциран подход от данъчната администрация спрямо рисковите сектори като земеделие, софтуер и т.н.
Автор: Ива МАНЧЕВА