“Парламент” ООД
(Тема) - 2003/3/31
36-годишният депутат от НДСВ Димитър Ламбовски не крие заможността си. Вече 20 месеца той не е получавал заплатата си като народен представител. Месечната заработка от около 1200 лева не му е необходима и той не би имал нищо против да я дари. Не го е направил поради липса на време. Всекидневието му е разчетено до минути и той непрекъснато се разкъсва между задълженията си на народен представител и битовите проблеми. Ламбовски съвместно със старозагорските си колеги работи усилено върху алтернативна на правителствената програма за бърз икономически растеж на страната; освен това разработва проект за прекрояване мегаминистерството на вицепремиера Николай Василев, което според него трябва да се раздели поне на четири отделни институции, за да заработи по-ефективно. През останалото време младият депутат е на строежа на новия си дом в Бояна. Строителните работи вече приключиха и вероятно народният избраник ще намери време да реши и съдбата на спестените си заплати. Ако парите останат в касата на НС до края на мандата, Ламбовски би могъл да спести за още едно жилище. Сумата ще стигне за панелка, такава в каквато живее средностатистическият българин.
Хубаво е, че настоящите депутати, за разлика от тези в предишни парламенти, могат да пестят не само от закуски, както правеше Маргарит Мицев, но и да оставят целите си заплати непокътнати.
За какво ще им стигнат спестяванията от разрешения и процъфтяващия политически бизнес, обикновено става ясно в края на мандата. Всички по-изявени СДС-депутати от 38-ото НС показаха неочакван скок в жизнения си стандарт и, както казваше народопсихологът Иван Хаджийски - смениха къщите с такива, които да отиват на новия им стандарт. А някои успяха да сменят и жените си. По традиция в БСП спазват вековния императив и не обичат да говорят за забогатели, за да не посегнат на левия си пролетарски имидж.
В предишните парламенти бизнесът, лобитата и интригите по законопроектите до голяма степен се открояваха, за тях се пишеше в медиите, а народните представители гузно признаваха, че в края на краищата и те са хора и имат семейства. Сега ориентирането е доста мъчително занимание, защото бизнеспалитрата на мнозинството е твърде пъстра и разнородна.
Схемата, по която работи това мнозинство, е добре отиграна и когато се наложи да се правят законодателни промени, срещу съответно заплащане се набират точно толкова депутати, колкото са необходими според регламента на Народното събрание за прокарването на съответния закон. При това царските депутати, в чиито ръце е съдбата на законите, на държавните чиновници и просперитетът на частния бизнес, не се стесняват да говорят открито за своето благосъстояние и за това как са натрупали парите си.
Още при започването на първата пленарна сесия в НС през лятото на 2001 година се коментираше, че никога не е имало по-голямо бизнесразнообразие сред парламентаристите. Само след месец, изнервени от нищоправенето на депутатите в пленарна зала (първите заседания бяха с продължителност между 3 и 15 минути), участници във форумите на електронните сайтове предложиха да бъдат заключени вратите на парламента както във Ватикана при неуспешния избор на папа и написаха, че мнозинството ще се справи с оцеляването си заради натрупания опит във всички области на икономиката.
Бизнес на „светло"
„Има ли нещо лошо в това един поли-тик да е богат?", попита преди време народната представителка Антония Първанова. Според нея последните 12 години показват, че „повечето хора влизат в политиката, за да забогатеят. Докато би трябвало да е обратното - политици да стават хора, които вече са направили кариера и се чувстват удовлетворени във финансов и личен план. Аз не съм богата. Имам достатъчно добро благосъстояние, което ми позволява да живея спокойно и да се концентрирам върху работата си."
Доброто състояние на Първанова се измерва със спестените от работата й във Великобритания 240 000 паунда. Обяснението за произхода им е в двегодишния задграничен престой, по време на който е била координатор в „Юнивърсити колидж" -Лондон, и консултант към Световната здравна организация. Изненадани от спестовността й са не само нейните колеги, но и професорите от лондонския университет. Техните годишни заплати не надхвърлят 40 000 паунда.
Подобно на г-жа Първанова почти всички царски депутати се радват на достатъчно добро благосъстояние, за да живеят и работят спокойно. Едва 6% от тях никога не са имали регистрирани фирми на свое име. Справките сочат, че останалите са собственици, съдружници или членове на управителни съвети в по 3 до 10 търговски дружества. И до днес някои от депутатите на мнозинството не са се разделили със собствените си фирми -„пропуснали са" да ги прехвърлят на най-близките си. Няма излезли в „Държавен вестник" промени, свързани с фирмите на варненския депутат Стефан Минков, бургаския Ангел Тюркеджиев, пловдивския Йордан Памуков и на редица техни колеги.
Правилникът на Народното събрание забранява на депутатите да получават „друго възнаграждение по трудово отношение" (чл.101,1), но им дава възможност да получават „хонорари по граждански правоотношения" (101,2). „Народният представител няма право да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации"(102,1). Затова голяма част от избраниците на мнозинството предпочетоха да прехвърлят фирмите си на своите брачни половинки, на децата си или на някой от останалите съдружници.
Безспорен рекордьор по участие във фирми е Димитър Ламбовски. Той е съдружник, съсобственик и член на управителните и надзорни органи на 21 дружества в областта на търговията, финансовия мениджмънт, електрониката, застрахователната дейност, инвестиционна (без банкова), производствена, маркетингова, представителска и сервизна дейност в областта на индустриалните газове и газови смеси и др. Управлението на повечето от действащите му фирми вече е прехвърлено на други лица. Същото е направил и собственикът на най-големия хлебозавод в страната „Добруджански хляб" Енчо Малев. Управлението на фирмата в момента е в ръцете на неговата съпруга Дора и на дъщеря му Гергана. Първоначално в акционерното дружество „Добруджански хляб" съсобственици са „група физически лица" и Община Добрич, а в съвета на директорите освен Малев е и Лидия Шулева. Същата „група физически лица" е и собственик на 55.51% от капитала на „Албена инвестхолдинг" АД. От сладкарски бизнес пък се препитава семейството на сливенската жълта депутатка Кръстанка Шаклиян. Фирмите сега са поверени на съпруга й, а тя участва в управителния съвет на местното браншово сдружение.
Фешън-дамата Юлиана Дончева вече е заличила името си като съдружник и управител на „Нов имидж - България" ООД (капиталът на дружеството е прехвърлен на дъщерята на оръжейния бос Николай Гигов - Елеонора), в „Юниджи" - ООД също е намерен близък заместник на депутатката, фирмата „Серпенте" ООД, където освен съсобственик тя бе и сьуправител заедно с Александър Камарски, бе закрита след влизането на Дончева в парламента. Старозагорският депутат-ротарианец Христо Механдов също се е разделил с управлението на фирмата си с екзотично име „Монарх" ООД, чиято основна дейност е търговия с трикотаж и хранителни стоки, и от няколко месеца бизнесът на семейството е прехвърлен на съпругата му Румяна. Механдов е и съсобственик на регистрираното във Варна дружество „Лазур-2000" за търговия със захар и захарни изделия. Бургаският депутат Илчо Дуганов има регистрирани четири фирми за товарни превози, търговия и шивашки услуги. Вече е излязъл от управителните органи на всички, но често прескача до родния си град, за да нагледа как върви бизнесът му.
Рамадан Аталай от ДПС няма свой бизнес - фирмите са поверени на сина му Ревин, който напредва в търговията и в задграничните автопревози. Няма промени в регистрираните на името на сина на Юнал Лютфи - Едиз Лютфи - фирми за външно- и вътрешнотърговска дейност, въпреки че от няколко месеца той е държавен чиновник. Едиз е отстъпил управлението само на „Кембо трейд". В „Дьржавен вестник" все още не са отбелязани рокади в „Интелекс трейд" и специализираната в търговия на фармацевтични и ортопедични изделия „Дафнис инс" ООД. Юнал Тасим от ДПС е предоставил своята фирма „Юнал" ЕООД на съдружници. Парламентаризмът не пречи на билковия му бизнес, а депутатът вече изпробва възможностите за алтернатива на тютюна чрез своите плантации от бял риган. Човекът на Мозер - Моньо Христов, пък гледа лавандула. Бившият областен управител на Смолян Веселин Черкезов е наблегнал на картофопроизводството.
В БСП бизнесмените са екземпляри от „Червената книга", а действащи изобщо май няма. Оргсекретарят на БСП Димитър Дъбов е бивш шеф на клона на Първа Източна международна банка в Шумен, но от години официално се занимава само с политическа дейност. Бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов също е напуснал шефските си служби в „Дару кар", „Дару финанс" и застрахователно дружество „Витоша" - все фирми, собственост на неговия съученик и голям приятел на царя - Атанас Тилев.
Особено влиятелна икономически, но не и политически, е партията на Кръстьо Петков. Негови заместник-председатели в ОБТ са все бизнесмени от сой. Единият е шефът на международната застрахователна компания „Европа" Румен Георгиев. Любопитното е, че преди 6 години в управителния борд на „Европа" заедно са се потили за общото благо настоящият депутат от левицата Гиньо Ганев и наскоро избраният министър на благоустройството Валентин Церовски. Другият заместник-председател е Тодор Кузманов - шеф на Асоциацията на дружествата за топлинно счетоводство и на една от водещите фирми за монтиране на топломери „Кемстийл". Третият заместник на Кръстьо Петков е издателят на в."Пари" Валентин Панайотов.
Войнството на юристите
Новият правилник за дейността на парламента превърна юристите в най-недосегаемата част от депутатите, тъй като в него няма дори и ред за това как се регламентира юридическата дейност. Тълкуването на правистите е, че тя е консултантска и не може да влиза в обхвата на забраните за допълнителен бизнес на народните представители. Затова не се наложи на юристите да прехвърлят адвокатските си кантори на роднини. За Пламен Панайотов и Анелия Мингова, въпреки многобройните публикации, разкриващи връзки между фирмите им, в момента не се говори нищо. Най-вероятно двамата видни царски депутати нямат време за изяви на юридическия фронт. Колегите им от опозицията също. Затова пък парламентарният шеф Огнян Герджиков непрекъснато е във водовъртежа на правни недоразумения.
„От много години се занимавам с консултантска дейност, тъй като това ми доставя удоволствие. Ще продължавам да го правя, защото не противоречи нито на законите, нито на поста, който заемам" -мотивира плановете си за настоящето и бъдещето до края на мандата председателят на НС Огнян Герджиков. Изненадата дойде от т. нар. „правно становище" за частните водни сдружения Асеновец и Сливен, което се размина с позицията на принципала - Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Герджиков опроверга само публикациите, обвиняващи го, че за изготвянето на документа е взел хонорар от 2000 долара. Той не уточни колко са му платили частниците, но това едва ли има значение, тъй като и без това в обществото консултантските услуги са се утвърдили като легалната форма на корупция. Доказателство за това най-лесно може да се открие в невъзможността за удостоверяване предмета на консултантския договор (ако такъв въобще има). Периодично опозицията чрез неоторизираните си говорители Едвин Сугарев и Николай Колев-Босия припомня и връзките на Герджиков с фалиралата Агробизнесбанк. Той става синдик на финансовата институция на „Явор Зартов" АД (Зартов по онова време е смятан за един от най-приближените до Илия Павлов, с когото създава „Дисконтова къща" АД и участва в ръководството на ЦСКА). През 1992 година Герджиков е сред основателите на ОББ, а председател на съвета на директорите е Тодор Нечев (експерт от „Балканкар", поканен по-късно от „Мултигруп" за шеф на тяхната фирма „Балкан машинари холдинг"). През 1995 година Герджиков за кратко става член на надзорния съвет на „Балканкархолдинг", който е един от най-големите длъжници на Балканбанк. Две години по-късно в съдружие с вътрешния министър Георги Петканов и заместника му Тоньо Железчев Герджиков създава „Фактор консулт" ООД -фирма за консултантска дейност, правни анализи, външна и вътрешна търговия. Председателят на НС твърди, че дружеството не е работило никога, но и до днес то не е заличено от фирмения регистър. Въпреки уверенията на юристите, че ще бъде закрито.
Виден синдик е и новият заместник на Пламен Панайотов - Константин Пенчев. Още през 1995 година в съдружие с колеги той създава „Синдик Леге консулт" с предмет на дейност: управление на търговски дружества, защита на интересите на кредиторите и длъжниците на обявените в несъстоятелност дружества. През май 1999-а Пенчев е назначен за синдик на фалиралата финансова къща ,,ФТА", сред жертвите на която са и депутатът от НДСВ Коста Цонев, и синът му - правителственият говорител Димитър Цонев. В началото на 2000 година става синдик и на фирма „Стандарт нюз", но след отменяне на решението за фалита на дружеството дейността му там е прекратена. Бил е синдик и на Завода за металорежещи машини - София, който е сред най-големите длъжници на Балканбанк, на пловдивското дружество „22 карата" с дълг от 2.5 млн. лв. към фалиралата Елитбанк и на „Намко България" с дълг от 1.5 млн. лв. към БЗК.
Пловдивската депутатка Нина Радева също е събрала доста опит като синдик. Тя е „осребрявала" активите на ЕТ „Ван Бастен - Костадин Влайков", на „Алекс Интернационал" ООД, на в. „Пловдивски новини", който беше свързан с фалиралата Агробизнесбанк, и на други пловдивски фирми.
Косвено с фалиралата банка на Христо Александров е свързан и друг виден юрист от НДСВ - Даниел Вълчев, председател на парламентарната комисия по евроинтеграция. Преди две години той влиза в съдружие с фирма на Георги Гергов, който пък е близък на известния пловдивски барман-банкер чрез „Тракия агро 1" и „Финкомагро".
От 1998 г. Гергов назначава за председател на една от своите фирми дори бившия премиер Любен Беров. Фирмените регистри отбелязват близостта на Вълчев и с Любен Гоцев - чрез дружество „Филимко", регистрирано през 1997 г. Миналата година името му бе замесено и в скандал с източване на дружество „Инко", създадено през 1991 година от МС със 100% държавен капитал. Даниел Вълчев освен всичко друго се оказа и „герой" в доклада за корупцията на 36-ото НС.
Адвокатите в левицата са Янаки Стоилов, Татяна Дончева, Александър Арабаджиев, Любен Корнезов, Михаил Миков, Георги Юруков, Бойко Рашков. Публична е само преподавателската работа на някои от тях, правните съвети и консултации в левицата не са обект на коментар и, както повечето неща там, остават в пълна тайна. В СДС също има изобилие от добри юристи - Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова - които наблягат най-вече на политическа и експертна опозиционна работа, т. е. оспорват законодателните текстове на мнозинството.
Верните на Хипократ във всеки парламент по традиция са доста внушителна група. „Депутатството е за определено време, а занаятът завинаги" - обяви своето верую напусналият групата на НДСВ доц. Иван Козовски. Той не крие, че продължава да работи в родния си град Варна. „Всеки понеделник и вторник приемам жени за прегледи и операции. Хубаво е, че пациентките ме търсят", твърди акушер-гинекологът.
Колегата му Атанас Щерев също не е закрил своята клиника за „бебета от епруветка". Съсобственик в нея е и Веселин Близнаков, с когото са роднини по съпружеска линия. В момента клиниката на д-р Щерев се ръководи от Виргиния Механджиева, а Анна Щерева е член на колективния орган на управление.
Друг царски депутат - Недялко Калъчев, разширява дейността си. Той не само не е излязъл от управлението на „Калъчев, Доков и сие" и от това на „Медико-диагностичната си лаборатория" в София, но в сьдружие през миналата година е създал такава и в Русе. Видинският специалист по вътрешни болести и кардиология Цветан Ценков е поверил своя медицински център на жена си. кардиологът и специалист по безкръвни операции от екипа на д-р Чирков - Алеко Кюркчиев, се жалва, че оперативната работа му липсва. От същото страда и неврохирургът Борислав Китов от ПС на ОДС. В предишното Народно събрание той често отскачаше до Пловдив да оперира, но сега признава, че това не му се е случвало отдавна. Без клинична практика в момента е и психиатърът от ПС на ОСД Михаил Михайлов - единственият психиатър сред депутатите.
Фондациите
Парламентарният фолклор разпространява тезата: „Фондация партия храни". Депутатите добавят: „И не само." Единици са хората на Ахмед Доган, които нямат регистрирано сдружение или фондация. Лидерът на Движението за права и свободи не прави изключение със своя Институт за изследване на интеграцията. Четин Казак е създал фондация „Етническа интеграция", колегата му Арсо Манов миналата година е регистрирал своя фондация за регионално развитие „Родопи 21". Най-интересни участия във фондове и фондации има бившият кмет на Кърджали Исмет Саралийски, който в момента е депутат от ДПС. През 1997 година той заедно с Владимир Каролев е в управителното тяло на „Индустриален фонд - София" и свързания с него Индустриален приватизационен фонд, занимаващи се с масова приватизация. Каролев си спомни, че е излязъл от там през 2000 г., а Саралийски останал.
В синята опозиция също са наблегнали на сдруженията с нестопанска цел. Безспорен рекордьор там е командира - той е в УС на фондация „Демокрация", на „Институт за евроатлантическа сигурност", „Сдружение СДС", а още няколко сдружения и анализаторски центрове работят под вещото му ръководство. Затова не е странно, че парламентаристите сравнително консенсусно приеха отпадането на ДДС за дарения към неправителствени организации.
Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, задължава народните представители да подават декларации в Сметната палата. Въпросният публичен регистър обаче се оказа не така явен, както би трябвало да се очаква за публични личности. Информацията не се дава на всеки интересуващ се, иска се писмено разрешение от шефа на палатата Георги Николов. Той пък е непрекъснато в традиционния преди освобождаване от работа отпуск. Последните данни от този регистър бяха изнесени в пресата в края на миналата година. Народните избраници са посочили имотите, лимузините, влоговете и доходите си. Законът не предвижда санкции за онези, които не са подали този документ в Сметната палата. Няма и механизъм за проверка на посочените данни, а оттам логична е и липсата на правни последствия за вписани неистини.
Скромните депутати
Народните представители със скромно имотно състояние си личат отдалеч. Те не отсъстват от пленарни заседания, защото не ги търсят за услуги. Пътуват с градския транспорт или със служебните микробуси, които сутрин ги събират от ведомствените им жилища. „До парламента пътувам с трамвай №5", казва Борислав Борисов от НДСВ. От бусчетата слизат Сийка Димовска, Надежда Пангарова, Елка Анастасова, Стела Банкова. Преди година те напуснаха жълтата парламентарна група след неуспешен епистоларен опит да припомнят предизборните обещания на своите. С градския транспорт или еднолевови маршрутки се вози и Румяна Георгиева от НДСВ, която е категорична, че властта не бива да се използва от управляващите за лично облагодетелстване. Монархистът Николай Бучков не крие възмущението си от своите колежки, които ползват служебните лимузини за аристократичните си екстри, които нямат нищо общо с деловите им ангажименти. „Не разбирам как може пет служебни автомобила да са на фитнес, а за колега, който трябва да бъде откаран на изследвания в болница, да няма кола", негодува Бучков.
Шарената сянка
Съществуват доста косвени индикации за благосъстоянието на депутатите. които разкриват как се развива частният им бизнес. Доста неща не се декларират и вписват в регистри, но не могат да бъдат скрити от обществото. Ако се разгледат снимките на избраниците ни в началото на 39-ото НС, и се сравнят с тези от годиш по-късно е видно, че костюмчетата тип „Нар Маг" са забравени и сменени с фешън силует. В светски интервюта царските депутатки не се сдържат да изброяват престижните столични магазини, от които купуват тоалети. Ирена Варадинова с право заслужи прозвище Имелда (Маркос) заради споделената си страст към обувките.
Парламентарният паркинг е другият откровен клюкар на скрито благосъстояние. Там „пропуснатото" в т.нар. публичен регистър ярко блести. С нов автомобил отскоро се появява жълтата депутатка Мариана Костадинова от Велико Търново. Тя обясни появата на будещия завист „Нисан патрол" като „приятелски жест на строителен предприемач от нейния избирателен район”, въпреки че е съпруга на известен бизнесмен. Колегите й от НДСВ твърдят, че Костадинова от началото на мандата се жалва за това, че Илия Павлов дължал на съпруга й около 90 000 лв. за предоставени, но неплатени телевизори за хотелите му. Разградската депутатка Варадинова разполага с „Мерцедес 500 S", макар и за „временно ползване". За разлика от нея Теодора Дренска е получила такава лимузина подарък от съпруга си, който не крие своето благосъстояние независимо от факта, че пресата дълго бреме се занимава с неговите далавери с източване на ДДС.
За ценител на луксозните возила е признат Илчо Дуганов, който кара чисто ново “Audi allroad” и дори имаше идея да организира парламентарно рали. Рамадан Аталай от ДПС също е ценител на немските марки. Той често сменя ВМW с различен клас „Мерцедес". Обяснението е традиционно - дават ми ги приятели за малко. Съпартиецът му Несрин Узун също кара „Мерцедес С 200" от приятел, с какъвто Лютви Местан се сдоби след катастрофа - с пари от застраховката и малко доплащане. Почитатели на „Ауди 6" са Димитър Ламбовски и Димчо Димчев.
Бизнес с мандат
„Законодателните промени много често се бършат, за да обслужват групови интереси на кръг политици или кръг мощни икономически групи." Констатацията е на главния прокурор Никола Филчев. Преминалият в група НИЕ Иван Козовски преди напускането на царската група заговори за „грандкорупция". Парламентаристите от всички политически сили се борят за приза „момче (момиче) на повикване", предупредиха политолози. Пак те не скриха, че напълно изключеното от депутатските функции „търговско посредничество" се „хонорува" кеш с 10-20% от стойността на сделката.
Проучване на „Витоша Рисърч" от октомври миналата година сочи, че всеки втори бизнесмен в страната ни се оплаква от това, че дава подкуп. 120-130 хиляди подкупа са се разменяли в страната ни месечно, което означава, че годишният брой на рушветите е около 1 млн. 500 хил. Стойността им е неизвестна."Коалиция 2000" пък публикува данни за обществените представи за корупцията сред политическия елит. Интервюираните смятат за недопустимо политиците да приемат покани за безплатни обеди / вечери от частни лица, да приемат подаръци или пари във връзка със задълженията си в парламента, да приемат предложения за безплатна почивка или за пътуване в чужбина, да съдействат на частни лица за решаване на техни проблеми и да получават възнаграждения за съвети, свързани със законодателната дейност.
Не е тайна, че депутатите кадруват. Тарифите им излизат „на светло" само ако се случи срив по трасето и обещанието пропадне. Не стана ясно дали избраничката от НДСВ Клара Петрова наистина е поискала 10 000 лв. от шефа на пристанище Оряхово, за да остане той на поста си. Също толкова неясни останаха и обвиненията ш едни царски депутати срещу други, че са взели пари за гласуването на последните изменения в Закона за приватизацията.
Видни обаче са интересите на лобитата по места, както и традиционните стратегически постове, където веднага след избори се слагат верни хора - топлофикации, ВиК дружества, печелившите структури на „Булгартабак" и РДВР. В градовете край морето е логичен „интересът" към плажовете, инфраструктурата и БМФ, в Пловдив - към панаира, въобще към всичко, което все още носи приходи.
За разлика от предишните парламентаристи, 39-ото Народно събрание е белязано от откровена безпардонност. Преди депутатите дори в „нерегламентираните си" контакти се съобразяваха със своите партии и спазваха партийно благополучие. Сега приносът на НДСВ в парламентарната етика е, че създаде особени правила за публично поведение, които напомнят недалечното минало на придворните дворове. Кадрите се подбират по роднинско-кумско-съпружеска и приятелско-съученическа линия. Така благодарение на Милена Милотинова обществото разбра, че съпругът и брачната му половинка не са роднини (като в съда). Това спести неудобства и на Христина Петрова и на Лютви Местан и на цяла плеяда царски избраници, чийто личен и семеен бизнес в момента процъфтява.
Рекетът на парламентаристите от жълтото мнозинство стартира с натиск върху министрите за назначения. След забавяне на обещанието или отказ представителите на изпълнителната власт се оказват под „открития огън" на законотворците. Повод за привикване на заседание на парламентарната група винаги може да се намери, а и причини за „кастрене" на министър все има в изобилие. Ескалацията на напрежението достига обикновено до искане на оставки и прения от типа на „Чия кожа е по-скъпа? - на един министър или на един депутат". Все още уволнени министри няма, а и оставки едва ли ще завалят.
Далеч по-перфектна и изтънчена е другата форма на натиск, която става и все по-честа практика сред намаляващото мнозинство. Сега всеки глас в пленарна зала е важен, което обяснява и резкия скок на тарифите на осребряването му. Обикновената форма на възнаграждение е бартерът. Внимателен прочит на разпечатките от гласуванията на инфарктните поправки в Закона за приватизация и следприватизационен контрол са едно от последните свидетелства за патова ситуация, осигурена на мнозинството от една група депутати. Времето ще покаже срещу какво бяха осигурени техните гласове.
През 1999 година списание МИТ изнесе данни за депутатските хонорари за нерегламентирани услуги:
- Внасяне на парламентарно питане по актуален въпрос (300-500 щ. д.)
- Получаване на информация от министерства, агенции или големи държавни предприятия (до 20% от стойността на очакваните ползи в границите на 3000-5000 щ. д.)
- Получаване на проекти за закони, постановления и друга информация за промени в нормативната база, митническите разпоредби и приватизацията (3000-10 000 щ. д.)
- Организиране на лична среща с виокопоставени служители - министър или негов заместник, шеф на агенция. комитет и др. (300-1000 щ. д.)
- Намиране на бизнеспартньор в чужбина (финансиране на задгранично бизнеспътуване и/или процент от очаквана сделка обикновено в границите на 3000-5000 щ. д.)
- Лобиране за извършване на законодателни промени (500-2000 щ. д.)
- Съдействие за назначаване на близък или роднина на подходяща служба (в страната - до 3000 щ. д., в чужбина - около 5000-8000 щ. д.)
Б. а. - Може да се прибави и инфлационен коефициент от 10-ина процента заради тригодишната инфлация.
Веселин Черкезов, депутат от ОДС: Гледах картофи, сега ще опитам производство на билки
От 1995 година, когато бях кмет на Доспат, се занимавам с отглеждане на картофи. В началото ни гледаха с недоверие. Произведохме семена, за които получихме сертификат от Районната инспекция по растителна защита в Смолян. Наехме под аренда земи и ги засяхме. Добивите се оказаха добри - по 2,5-3 т от дка. Постепенно хората започнаха да купуват семена от нас. Сега продаваме и на други кооперации. Годишно засяваме заедно с още шестима съкооператори по 400 дка картофи в землището на Доспат и Борино на 1600 м надморска височина. като съм в отпуск, ходя на картофите.
През останалото време за реколтата се грижат работници. Плащаме с картофи. Тази година имам около 100 т, а по-голямата част от продукцията вече е продадена. Ще декларирам около 40 000 лв. В момента изследваме почвата за билки и ще кандидатстваме по програмата за алтернативно земеделие в Родопите. Ще засадим около 100 дка. Вече сме разговаряли и с фирмата, която произвежда чайове - „Биопрограма", чрез която ще осигурим пазар на произведените билки. Не смятам, че земеделието противоречи на депутатския морал, а ако някой смята, че е лесно, нека се хване и той.
Юлияна Дончева - депутат от НДСВ: Загубих много пари
Нямам никакъв бизнес. Всички фирми са прехвърлени на съдружници. Непосредствено преди избирането ми за народен представител трябваше да се разделя и с магазина си на ул. „Витошка", в който предлагахме спортно облекло. Тогава загубих толкова много пари, колкото през целия си мандат на депутат няма да получа. Не бих искала да споделям сумата. В момента съм само във фондация „Плиска", чиято цел е възстановяване на историческия град и неговите архитектурни ценности. Нямам намерение никога повече да се занимавам с бизнес. Оказа се, че правенето на пари не е моето амплоа.
Автор: ПАВЛИНА ЖИВКОВА, РУСЛАН ЙОРДАНОВ