Системата срещу системата
(Тема) - 2004/6/14
"Съзираме изключителна опасност в тенденцията за подкопаване авторитета на съда, която се поддържа и развива от онова звено на изпълнителната власт, което има за задача да събира доказателства и да подпомага съда." Това написаха миналата седмица 266 столични съдии на премиера Симеон Сакскобургготски, прибавяйки своя глас към политическия епистоларен жанр. Именно в политическия, защото откритото им писмо е далеч от професионалната лексика и истинските проблеми на магистратите, както и от обществените нагласи и очаквания. В документа магистратите се жалват, че "изявени представители на изпълнителната власт" ги нападат и критикуват остро, опитват се да им дават конкретни препоръки и така "създават негативна обществена нагласа кьм съда изобщо". Не е казано, но се подразбира къде точно наболява магистратският мазол - че някой си вдига рейтинга за тяхна сметка. Посочен е и "обичайният заподозрян" за съдийските неблагополучия - главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов, който "публично оценява дейността на съда" и дели съдилищата на "добри" и "лоши". Дотук няма нищо изненадващо. Става ясно, че и съдиите са хора и като такива се засягат и обиждат, когато ги обвиняват, и съвсем логично търсят някого на когото да се оплачат. Цинично и манипулативно обаче звучи сравнението между мъката на майките на двете прегазени от пиян шофьор деца във Враца (заради която гл. секретар на МВР призова магистратите да коригират решението си за условна присъда на шофьора) с тази на либийските майки, чиито деца са заразени със СПИН. "Институциите и българската общественост бяха категорични, че по делото на българските медици в Либия съдът трябва да отсъди само въз основа на доказателствата, без да се поддава на натиска на общественото мнение, сугестирано от мъката на майките." И макар че съпоставката на двата казуса е некоректна, от нея съдиите градят тезата си за евентуален полицейски произвол и се жалват, че "съдебната власт не може да изпълни социалното си предназначение, ако липсва зачитане на нейните актове от държавните институции или се правят опити за накърняване на нейната независимост".
Наистина независими ли са магистратите и не разбират ли независимостта си като бягство от контрола на обществото? Миналата година социологическо проучване на агенция "Скала" установи, че 34% от съдиите работят под натиск. На адвокати и страни по делата. А опитите за влияние вътре в системата са най-често на основата на лични взаимоотношения. Това даде основание на правосъдния министър Антон Станков да заяви, че през последните 10 години в страната е създадена съдебна номенклатура, върхушка, която говори от името на цялата система и няма интерес от провеждане на реформата. Друг е въпросът, че реформата в правосъдието всъщност не се състоя (за това в писмото на 266-те съдии до премиера не се казва нищо). Готовността на висшите магистрати и представителите на законодателната и изпълнителната власт "да превърнат системата на правосъдието в система, която защитава и гарантира правата на гражданите", се оказа единствено декларативна. На практика изглежда, че управляващите предпочитат да вземат временни мерки, да прекрояват законите "на парче" под международен натиск или заради лобистки интереси. Причините за това са няколко. На първо място е липсата на политическа воля. Защото за 14 години стана ясно, че нито един български парламент и правителство нямат интерес да създадат независим арбитър, който да работи и срещу тях, т.е. обективно. Не без значение е и законодателната немощ, както и постоянните войни между представителите на различните власти в страната, които отклоняват вниманието на публиката от същественото. Обичайна практика станаха скандалите между съда и полицията в периоди на професионални рокади в следствието, прокуратурата или съда. Последната битка на магистратите с главния секретар на МВР всъщност е пореден епизод от същия сериал. Една от версиите за спонтанния протест и внезапната обидчивост на представителите на Темида е опитът на НДСВ - по-точно на вицепремиера Пламен Панайотов и верния му парламентарист Даниел Вълчев, да кадруват в съдебната система. В случая ген. Бойко Борисов изглежда само като най-видимата мишена на магистратите заради спецификата на характера му и това, че не пропуска медийни изяви. При това предположение съдиите са действали на принципа - "Казвам ти, дъще, сещай се снахо". Не е изключено обаче искрено да са очаквали Сакскобургготски да привика главния секретар, за да му припомни, че "трябва да се гледа положително на нещата". Премиерът в типичния си стил предпочете да остави нещата да отшумят, защото реакциите и на двете страни и за най-непредубедения наблюдател изглеждаха твърде експресивни. Вместо "не му е дошло още времето" Сакскобургготски дипломатично се опита да помири спорещите страни. "Мисля, че институциите, особено усилията, които полагаме в борбата с престъпността - едра или по-дребна, е нещо, което всяко правителство разбере, че когато има политическа воля и трите сили, мога да кажа, изпълнителната власт, правосъдието, законодателната работят заедно, това е най-добрата гаранция, за да се постигнат резултатите и именно в тази посока и с това желание полагаме усилията си." Друго той едва ли ще направи, защото съдебната власт не е сред неговите приоритети, а полицията и най-рейтинговата личност в държавата получават похвали от чужди-те служби и международните наблюдатели. Възможно е една част от "редовите" съдии и основните писмописци да се чувстват несигурни след промените, касаещи мандатността им - пък и не само заради това. Със сигурност писмото щеше да има далеч по-широк отзвук, ако още на следващия ден двама дегизирани като свещеници килъри не бяха извършили показен разстрел в кафе "Арт декор". От тримата убити и двама ранени само един няма криминално минало. Случката сякаш добави още един щрих към страховете на българина, който по препоръка на ген. Борисов освен от "добре облечени бизнесмени", вече трябва да се пази и от свещеници. И въпреки че не е доказана пряка връзка, стрелбата в "Арт декор" изглежда свързана със задържания и пуснат под "домашен арест" Антон Милтенов-Клюна. В неговия дом НСБОП откри амфетамин, оръжие, радиостанции и "четири луксозни автомобила с неизвестен произход". В добавка и 50 000 лв. джобни пари. Два дни по-късно съдия Иванчев прецени, че за Клюна е по-благоприятен домашният уют, и избра по-лека мярка за неотклонение. Мотивите му за пред публика бяха: "Така повдигнатото обвинение е под съмнение, както и доказателствата по него". Главният секретар на МВР веднага обвини магистратите, че пускат опасни престъпници. Всъщност той повтори обичайния си рефрен: "Щом са известни бандити - в затвора! Какви доказателства ще им търсим?" Изненадващо последва и реакцията на магистратите. Всъщност публичното им обръщение към Симеон Сакскобургготски изглежда по-скоро като търсене на начин за изхвърляне на собствения боклук в най-близкия двор. Прийом, който често се използва от самия главен секретар, но не в писмена, а в устна форма. Нерядко генералът оправдава дознателската немощ и некомпетентност с тезата, че полицията хваща бандитите и разкрива престъпниците, а съдът капризничи - не харесва доказателствата, и ги пуска. Дипломатично в подобни спорове винаги се намесва правосъдният министър Антон Станков, който отдавна е загубил мерак да кадрува. Негови предложения в началото на мандат се блокираха от синьото съдебно лоби - Григоров, Марков, Славов. Напоследък и от панайотките в НДСВ. "Голямата философия на съдебната реформа е всеки магистрат да носи отговорност, когато не се оказва на нивото на обществените очаквания", деликатно намекна Станков след писмовната акция на 266-имата съдии. Той се аргументира, че след промените в конституцията съдът вече не е скрит зад имунитет и е отворено широко поле за дисциплинарна отговорност. Коментарите в пресата по отделните случаи, колкото и неприятно да е на съда, могат да инициират отговорност, допълни той. И за да не го обвинят в пристрастност към МВР, Станков измънка, "че да се говори срещу съда въобще, означава да се дестабилизира държавността (нещо, което полицията като репресивна структура най-малко би желала, защото това би й създало много и неприятна работа).
Златната нишка от сапунения сюжет с кореспонденцията бе планираната височайша визита на еврокомисаря по разширяването на Европейския съюз Гюнтер Ферхойген. А когато еврокомисарят пристига у нас, обикновено в прав текст ни се кара за мудността на съдебната реформа. И този път не се очакваха изненади, но напъните на левицата за референдум за съдбата на АЕЦ "Козлодуй" и отварянето на глава "Енергетика" изместиха дежурните критики на немеца за корупцията и съдебната система. А темата за реформата в правосъдието остана най-чувствителната по пътя ни към ЕС. Самият Ферхойген на няколко пъти с метален тон даде да се разбере, че нерешаването на проблема може да ни препъне преди финала. От заплахите на еврокомисаря най-често се стряска министърката по европейските въпроси Меглена Кунева, която на свой ред мъмри депутатите. Макар че повечето от препоръките на Брюксел за независима, надеждна и ефективна съдебна власт зависят преди всичко от самите магистрати и не се дължат на законодателни промени. Обичайните препоръки са за ускоряване на съдебните производства, намаляване на броя на висящите дела и предоставяне на адекватна публична информация за движението на делата. Забележки има и по отношение квалификацията на персонала в системата, което според Брюксел се дължи на липсата на обективни и прозрачни процедури за назначаване, оценка и повишаване в длъжност на магистратите. На практика ЕС все още има най-много препоръки към съдебната власт в страната ни и към закъсалата реформа в системата. На този фон постоянните хвалби от чужбина към МВР и персоналните награди на Бойко Борисов явно действат дразнещо и потискащо на хората в тоги. Последните суперлативи за полицията, при това отразени подобаващо в чуждите медии, дойдоха от Интерпол и Скотланд ярд само за седмица. Добрите оценки обикновено са свързани с разбиването на поредната печатница за фалшиви пари и документи. Интересното в случая е, че по-късно по тези разкрития съдът произнася достатъчно тежки и удовлетворяващи обществото присъди. От всичко това ясно се разбира, че в определени сектори и полиция, и съд не се ритат по кокалчетата.
Напротив, работят добре заедно, когато целта е лъскане на имиджа пред света. Успешните действия на МВР и съда срещу печатниците обаче биха могли да се обяснят и с факта, че нашенските фалшификатори са част от мрежа, ръководена на Запад, и в която нашите босове на мафията нямат определящо значение. Само че успехите на МВР и справедливите решения на съда срещу нелегалните печатници не ангажират особено обществото. Обикновеният българин се вълнува повече от това дали след поредния атентат срещу мутрата от съседния вход ще се размине само със смяна на дограмата и трепери да не пострада детето му, отколкото от това дали в немските супермаркети се търгува с евро, нарисувано в Пазарджик. И особено се дразни, когато същата мутра с 5-6 висящи дела е на свобода под парична гаранция, защото има фобия от арестантска килия, не е наред с психиката или отглежда ситни дечица. Чувството на същия гражданин, че магистратите са подкупни, не се насажда от изказванията на МВР-шефове, а от примерите, които изобилстват. Само един от тях е случаят в Елин Пелин, при който рецидивист уби свой съгражданин и рани друг само месец след като го пуснали под парична гаранция по дело за въоръжен грабеж. "Любител-оръжейник" с два гранатомета бе осъден условно и изчезна в чужбина, предизвиквайки яростта на генерала. "Навсякъде по света такива хора се третират като терористи", възмути се тогава главният секретар на МВР. По-скоро комичен е примерът с разбита нарколаборатория с над половин тон концентрат за наркотици, след което собственикът й бе освободен под предлог, че субстанцията била резултат от химическите му опити. За това, че 90% от хората смятат, че съдиите са подкупни (според антикорупционно изследване на "Коалиция 2000" за 2003 г.), допринасят и раздорите между самите магистрати.
Интересно е да се погледне допитване на "Витоша рисърч" за корупцията, направено сред 179 съдии, 126 прокурори и 149 следователи. Магистратите нареждат себе си на 11-о място по рушвети, но това не им пречи всяка гилдия от системата да обвинява другите две в корупционни практики. Общите оправдания за допуснатите подкупи са ниските финансови възнаграждения, моралната криза, несъвършенството в законодателството и липсата на ефективен контрол, а 1.8% от допитаните признават за лично участие в корупционни сделки. Последните са "магистрати на възраст над 50 г., както и тези, работеищ в средни по големина населени места". Изследването сочи, че посредници при сделките със заинтересованите лица най-често са адвокатите, но се използват и роднински, приятелски и професионални мрежи. В такива мрежи е плевенският съдия Валери Цветанов, който през март тази година бе прострелян с автомат "Калашников" пред дома си. Месеци преди това магистратът бе понижен в длъжност от Висшия съдебен съвет и от шеф на районния съд в Плевен бе изпратен да практикува 3 години в Тутракан. Конкретният повод бе, че съдия Валери Цветанов се оказал на мястото на показното убийство на плевенския бизнесмен Марио Иванов. Според полицията магистратът пиел кафе с жертвата по време на разстрела, а компания им правел свещеникът Костадин Гаврилов, който също беше пребит. Убитият пък бе посочен от полицаите като сутеньор. Че разполагат с данни за подобни "нерегламентирани отношения на магистрати", съобщи (или заплаши) и вътрешният министър Георги Петканов по време на скандала с подслушванията, известен като операция "Гном". Под прицела на службите в разработката се оказа бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов, но впоследствие се оказа, че при телефонните разговори са засечени и други лица, сред които и правосъдният министър Антон Станков. Бранейки генерал Атанасов, председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров поиска от Петканов всички материали по случая да бъдат на разположение на ВСС. Вътрешният министър отказа с мотива, че докладът съдържа секретна информация, а между другото спомена, че в него фигурират имената на магистрати. Петканов и Григоров продължиха полемиките си чрез медиите, като съдията призова министъра да излезе в отпуск. От своя страна професорът посъветва шефа на ВКС да не участва в политически игри.




Какво пречи
На съда
1. Процесуалните срокове
2. Бързото производство става бавно, тъй като не е включено в графика на съда
3. Независимата съдебна власт всъщност е зависима от политическата конюнктура и лобистки капризи
4. Ниското заплащане, поради което много съдии се стремят да станат адвокати
5. Обществените очаквания и силният натиск
6. Болните адвокати
7. Богатите подсъдими, които винаги знаят защо, на кого и колко
8. Неуловимите подсъдими (често пуснати под гаранция), които сменят адресните си регистрации или близките им връщат призовките
9. Бюджетът
10. Бойко Борисов


На МВР
1. Липсата на имунитет
2. Несигурността - при всяка смяна на правителството си отиват освен политическото и професионалното ръководство, както и висшите полицаи
3. Дознателите, които в голямата си част са старшини, изкарали едномесечен курс в Пазарджик
4. Поемните лица - задължение, което никъде другаде не съществува
5. ДНК експертизите, за които се иска изричното съгласие на заподозрения
6. Разпитите пред съдия, след което свидетелят обикновено получава амнезия
7. Добре облечените бизнесмени
8. Географското положение на България. Страната ни освен на кръстопът се оказа и външна граница на ЕС, поради което погледите на международните наблюдатели са особено зорки
9. Напоследък реквизитът на килърите
10. Магистратите, които пускат бандитите



Илиян Варсанов: Мястото на всеки наркопласьор е в затвора
Не съм наркобос, досега няма нито едно подобно дело срещу мен. Всички висящи дела, които се водят срещу мен, са само за опит за убийство. Не може един престъпник като Антон Милтенов-Клюна да съди нормалните граждани.
Мястото на всеки такъв наркопласьор е в затвора. Това набеждаване доведе до лошо отношение към мен и унищожи репутацията на мен и семейството ми. Не знам защо господин Милтенов е решил, че му преча, и иска да ме унищожи психически и физически.
Последно се видяхме с него в затвора. Отношенията ни не са близки, просто се познаваме. Ако всичко това продължи, ще отида да живея в чужбина.



Митьо Желязков-Очите: Толупа крещеше в слушалката "Убийте го"
Стоян Димитров-Толупа на два пъти е давал пари, за да ме убият. И двата атентата срещу мен обаче бяха осуетени с помощта именно на хората, на които бяха възложени мокрите поръчки. Първия път ме завързаха с белезници за дърво и за инсценировката ме поляха с кетчуп. Преди да ме "екзекутират", накарах убийците да наберат Толупа, за да се убедя, че той ще потвърди убийството. Толупа крещеше "Убийте го" в несвяст, еуфоризиран до краен предел в телефонната слушалка. Тогава вече се убедих, че това не е "постановка", целяща да ме конфронтира със Стоян, а самата истина. Той се занимаваше с проститутки. Сутеньор беше. Когато ми се обаждаше за прошка, ми предлагаше да ми плаща от заработеното. Бизнесът ми в Ямбол е свързан със 110 дка лозя.





Започнати и недовършени
Антон Милтенов-Клюна
Сочен за един от големите наркобосове. През юни 2002 г. бе улучен в ръката от снайпер, след което последваха зрелищни престрелки в центъра на София. Обвинен е в поръчителство на покушение срещу Илиян Варсанов в кв. "Белите брези". При спецакция на НСБОП на 2 юни в дома му бяха открити таблетки амфетамин, оръжие, радиостанции и 4 луксозни автомобила с неизяснен произход. Има висящо дело, а мярката му за неотклонение е "домашен арест", защото нямало опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. По думите на съдията Милтенов е бил арестуван на улицата и по-късно отведен в къщата в Княжево, в която е открит наркотикът.

Илиян Варсанов
Според полицаи месечният оборот от наркодилърите на Варсанов в центъра на София надхвърля милион. Преди 10 дни бе обвинен като подбудител на бъдещ атентат срещу Клюна. Съдът не прие за доказателство запис на гласа му и го пусна под "домашен арест".

Митьо Желязков-Очите
Силният или силовият човек в Бургас. През 1997 г. бе обвинен в укриване на данъци за хиляди долари, но съдът го пусна. През 2001 г. при бомбен атентат загинаха неговата съпруга, шуреят и бодигардът му. Преди няколко месеца бе арестуван в столицата с незаконно оръжие, за което бе осъден условно. В момента е в затвора и не се явява на съдебни дела в София, защото отговаря само на повикванията на бургаските магистрати.

Юри Галев
Приближен на считания за кръстник на мафията Иво Карамански. Задържан няколко пъти за стрелби в дискотеки и хотели. Беше заподозрян и в отвличания на танцьорки. Като шеф на футболния "Рилски спортист" се прочу с репликата, че "някои футболни съдии трябва да бъдат изнасилени".

Кристиян Младенов
Главният обвиняем по нарколабораторията "Опицвет". Наложи се да бъде екстрадиран от Унгария. През 1998 г. беше пуснат под гаранция от 5 млн. (стари) лева. През 2003 г. бе отменена 7-годишната му присъда.

Кирил Кирилов-Японеца
Ромски наркобос. През 2002 г. при ефектна акция в крепостта му в столичния "Факултето" бяха открити огромни количества оръжия, а охраната му посрещна полицаите с "патрон в цевта". Наскоро стана ясно, че получавал огромни заеми от известния ни футболист Любослав Пенев.

Ерджан Рашид-Роко
Според справките на МВР кърджалийският бандит Роко се занимава с търговия на оръжие и проститутки. Пласира фалшиви банкноти и акцизни стоки. През 1998 г. беше пуснат под гаранция от 15.4 млн. (стари) лева. Мнозина считат, че "минава между капките" заради близките му отношения с ДПС.

Валтер Папазки
Шеф на хазартната врачанска групировка "Империал". Подсъдим за убийството на съгражданина си Валентин Алексиев-Лисицата. Делото му е известно като "първия процес за поръчково убийство в България". В момента е на свобода.

Фарид Топчагич
Албанецът с хърватски произход бе заловен на 23 март 2003 г. на ГКПП Калотина с два гранатомета. След като бе осъден на 3 години условно през февруари тази година, бе освободен и необезпокояван напусна страната. Появиха се информации, че Топчагич е пратен от сръбския мафиот Сретен Йосич, за да убие главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.


Автор: ГАЛИН ПЛАХОЙЧЕВ, ПАВЛИНА ЖИВКОВА

Go back BG Online