Технологичните робинзоновци
(Тема) - 2009/3/2
България е малка страна, която остава малка и на световната карта на иновациите
Няма лошо време за иновации. Те трябва да се правят и при възход, и при криза, като внимателно обаче да се следи пулсът на пазара. Такава най-общо е препоръката от световни компании, които имат преднина в надпреварата именно заради факта, че иновациите са горивото в техния бизнес. Не бързайте да казвате: "Криза е, трябва да се пести". Защото именно икономиите и ограниченията са двигател за новости, които са ключ към даден проблем.
Има български компании, които вече са се уверили, че иновациите са като трамплин. С някое добро хрумване, вкарано в конкретен продукт, може да се постигне светкавичен успех. Но винаги има риск от катастрофално пропадане, ако сте направили огромна инвестиция, но не сте улучили точния момент за революция на пазара. Друга особеност е, че вече не важи предимството на първия, защото има новости, които не просто определят, а пренаписват правилата на състезанието. Но това е опит на големи компании по света. България е малка страна, която остава малка и на световната карта на иновациите.
Къде сме ние Само преди дни в София се проведе петият национален иновационен форум. Около една трета от българските компании въвеждат нови решения всяка година, стана ясно от доклада "Иновации.бг 2009", представен от фондация "Приложни изследвания и комуникации". Наблюдава се ръст на иновациите, макар и незначителен. Средният индекс на иновативност на предприятията, работещи предимно на международните пазари, е три пъти по-висок в сравнение с фирмите, които продават основно в България, и два пъти по-висок в сравнение с опериращите на регионални пазари. За пета поредна година се отчита как страната трябва да повиши иновационната си активност, но поради пасивността на държавата това така и не се случва, отчитат организатори на форума.
Когато се говори за иновации, двете най-често споменавани думи са образование и наука. "България е на дъното в европейските класации по инвестиции в науката, което я обрича на изоставане и по отношение на иновациите", твърди Огнян Шентов, председател на фондация "Приложни изследвания и комуникации".
Отличените "Орак инженеринг" ЕООД получи наградата в категорията малко предприятие заради разработката на софтуерна бизнес платформа, приложима в търговията и туризма. Заради четири разработки за ръчни електроинструменти машиностроителната компания "Спарки Елтос" АД грабна приза в предприятие с над 50 души персонал. С грамоти са отличени "Сатурн инженеринг" ООД, "Пантелей Тошев" ЕООД, "КЕИТ" ООД, "Бианор" АД и "Центромет" АД.
"Постоянното обновление на нашите продукти ги държи на нивото на световните технологични постижения. Без иновации в машиностроенето няма как една фирма да има добри продажби. Търси се нова и нова функционалност и всъщност участваме в състезание, в което няма финал", твърди Станислав Петков, председател на Надзорния съвет на "Спарки груп". По негови думи предлагането на пазара на абсолютно нови технологични решения се случва рядко, но кризата ускорява създаването на иновативни продукти, защото много от фирмите виждат в тях панацея за привличане на клиенти и за увеличаване на продажбите след излизането от рецесията.
"В България използваемостта на иновациите е ниска, а светът около нас е иновации. В софтуерния бизнес те са без алтернатива, но въпросът е коя компания се справя най-добре. В последните десет години се наблюдава световен технологичен бум особено в информационния и в комуникационния сектор. Но има предел, до който технологиите могат да намират приложение", е виждането на Георги Халачев, изпълнителен директор на "Орак инженеринг".
Белите врани Бъдещето на бизнеса е в създаването на по-голяма стойност за клиентите. А няма как без новости това да стане. Въпросът не е да произвеждаш масов продукт, а да влагаш нещо уникално в стоките и услугите, които предлагаш. Иновациите поглъщат огромен ресурс, същевременно по-трудно влизат в употреба. Внедряването им в изделие е изпитание за фирмите, защото новостите са свързани с нова парадигма на бизнес. Те изискват подкрепата на обществото, няма как една фирма да е иновативна, ако бюджетът не заделя средства в тази насока, посочва Иван Аков, собственик на фирма "Солид 55". Образованието е най-видимата част от този процес на развитие на креативността и технологиите. У нас иновациите все още не са политика, а са пo-скоро пожелание. Ако няма държавна подкрепа, иновативните фирми са като бели врани. Държавата трябва да води целенасочена политика. Не може да се участва във футболен турнир, без да са ясни правилата, а ролята на държавата е да определя правилата и да следи за спазването им, напомнят от бизнеса. От нея се иска да подкрепя образованието и науката и да създава кадри, които имат вкус към иновациите. Отношението обаче се разбира по реалните стъпки, а държавата пристъпва все още твърде неуверено.
Не всяка иновация се превръща в продукт, но трябва да има натрупано количество, за да може от тях да се извлича най-приложимото. А в България няма инкубатори за иновации. Подобни достижения не решават проблеми на момента, а имат възвръщаемост в необозримо бъдеще. Затова те са въпрос на политика и трябва да има стимули за развитието им. Едва когато една фирма постигне стабилност, иновациите може да се превърнат в бизнес формула за напредък, обясняват предприемачи.
Въпросът за кадрите и по отношение на иновациите е най-съществен. Повечето от компаниите търсят таланти в техническите университети в страната и гледат на вузовете като на люпилня за специалисти. Разбира се, полагат доста усилия допълнително да ги обучат. Някои фирми и сега използват стажантските програми като възможност да селектират и сами да отгледат кадърни специалисти.
Подводни камъни Приложимостта на иновациите най-често е свързана с броя на населението на един пазар, а също и с неговата платежоспособност. Когато стандартът на живот е висок, тогава се отварят врати за всякакви новости. В страните с качествено образование има система за развитие на иновациите. А у нас това най-често е като "Еврика!", която щастливата случайност извиква. Намирането на дадено иновативно решение трябва стратегически да е определено като важно и в момента, в който стане факт, да е продаваемо. Трябва да има гаранция, че то е не просто революционно за пазара, а че ще бъде използвано. Опасност е появата му да се предшества от други аналози. Освен това, когато дадена разработка е готова, акцентът на пазара може да е вече друг и да няма търсене на този продукт. Все пак едно ново изделие се ражда за период от 12 до 36 месеца.
"Много работа, вяра в продукта, хъс, но и здрав разум. Не бива да се предприемат неразумни рискове, но ако не се рискува, няма да има успех", гласи формулата на "Вианор". Според Стефан Лилов, директор "Бизнес развитие" в компанията, не предлагаш ли иновативни решения, центробежните сили те изхвърлят от пазара. Живко Желев, управител на фирма "КЕИТ", предупреждава u за още един аспект на проблема. Според него има иновации, които може да спасят човечеството, но има и такива, които да съдействат за неговото унищожение. Затова когато нещо се изобретява, трябва да се търсят последствията. И да се видят възможните негативи.
Важно е дали една компания генерира иновации, но още по-важно е те да имат успешна реализация. Смисълът е в това не просто да се създаде една нова технология или да се направи изобретение, а какъв ефект ще има това в икономиката. Има ли добра финансова измеримост, значи иновацията си е струвала инвестициите.
Информацията в науката няма национална дреха, твърдят професори. Въпросът обаче е в България да има кой да конструира от нея печеливш национален продукт.
Автор: Татяна Явашева