Бизнес срив след изборите
(168 часа) - 2005/2/18
Сериозен спад в развитието на българската икономика, проблеми за бизнеса, отлив на инвеститори и политически рекет очакват икономисти и бизнесмени през предизборната 2005 и през2006 г.
Това ще доведе до загуба на конкурентоспособност и истински шок за фирми и граждани непосредствено преди пълноправното членство на България в Евро-съюза през 2007 година.
"Има опасения, че Брутният вътрешен продукт няма да постигне очаквания ръст през тази година", притеснява се икономистът Йосиф Аврамов. Според него освен политическия фактор негативно влияние върху икономиката ще окажат и движението на курса долар -евро, и високите стойности на петрола.
Статистическите данни недвусмислено сочат, че в годините, през които в България се провеждат парламентарни избори, ръстът на Брутния вътрешен продукт на страната рязко спада. Примерът от последния вот през 2001 година показва, че растежът, който икономиката отбелязва в годината на изборите, е намалял с 1,3%. Според данните на Българската народна банка (БНБ) реалният ръст на брутния продукт за 2000 г. е 5,4%, докато през 2001 година той вече е спаднал до 4,1%. Очакванията са, че и през 2005 г. ръстът на българската икономика ще се забави с около 1% в сравнение с миналата.
Според експертите най-сериозният фактор за забавяне на икономическия растеж е отливът на чуждите инвестиции, който се наблюдава по време на избори и година - година и половина след тях. Намалението на чуждите капиталовложения у нас през 2001 г. спрямо 2000 г. е с близо 200 млн. долара, сочат данните на БНБ.
Спад в чуждите инвестиции под нивото им от 2004 г. (близо 2 млрд. евро) се очаква и заради режисирания от политическите партии у нас провал на сделката с "Булгартабак". Както и поради факта, че най-апетитните хапки за раздържавяване като електроразпределителните дружества бяха продадени през миналата година. Наред с това се свиват и инвестициите, които българските фирми правят.
Икономическият експерт от Центъра за изследване на демокрацията Петкан Илиев обяснява негативните явления за икономиката с проявата на т.нар. политически бизнес цикъл. "Непосредствено преди изборите управляващите хвърлят основния финансов ресурс за намаляване на безработицата и задържане на инфлацията. След като изборите минат, обикновено се получава обратният ефект", обяснява Илиев.
Доказателство за това са близо 1 млрд. лева, които кабинетът "Сакскобургготски" наля в програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". Огромната сума потъна като в бездънна яма и така и не успя да създаде трайна заетост.
"Смяната на правителството и създаване на кабинет без ясно изразено мнозинство ще нанесе сериозен удар по имиджа на България", категоричен е председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. "Ако бъде сформирано много-партийно правителство след изборите, това ще създаде недоверие сред чуждите инвеститори и международните финансови институции и ще застраши развитието на икономиката", коментира още той.
"Предизборният период в никакъв случай не е положителен за бизнеса, защото управляващите се концентрират върху собственото си оцеляване и обръщат гръб на бизнеса", категоричен е и председателят на Съюза на работодателите в България Васил Василев. "Свидетели сме как в края на живота на всяко правителство се засилва корупционният натиск от страна на чиновниците, които се опитват да изкарат каквото могат за последно", обяснява още Василев.
Доста по-оптимистично настроен е председателят на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов. "Надяваме се, че в най-лошия случай ще се запази инерцията в развитието на икономиката благодарение на сериозния финансов поток, който ще дойде по линия на предприсъединителните фондове", коментира той.
Политическият рекет върху бизнеса е другата черта, с която предизборната година се отличава ярко от всички останали. Дават ни пари за предизборните кампании, бизнесът се разделя със сериозен финансов ресурс, който в противен случай може да се вложи като инвестиции. Работодателски организации потвърдиха, че губят пари по изборите: "Естествено и този път партиите ще се обърнат към фирмите за спонсорство", потвърди шефът на стопанската камара Божидар Данев. "Но бизнесът вече е достатъчно мощен, за да може да откаже, ако иска. Истината е, че той ще изтъргува спонсорството си - допълни той.
Според председателя на Българската търговско-промишлена палата Божидар Божинов политиката винаги се възпроизвежда благодарение на донорството от страна на бизнеса. "Това донорство помага да се вземат важни решения, полезни за икономиката", казва Божинов.
Непосредствено преди изборите потръгва бизнесът, но само на фирмите, които са близки до управляващите, обясняват запознати. През тях минават държавните пари, които са извадени, за да обслужват предизборната кампания на управляващите. Факт са 340-те милиона лева, които бяха взети от бюджетния излишък с официалния мотив да се изхарчат сега за стари проекти. Както и десетките милиони лева, които още от миналата година кабинетът започна да харчи за чешмички и огради по т.нар. малки демонстрационни проекти. Успокояващото в случая е, че разходите у нас все още се контролират сериозно от МВФ и правителството няма да може да изхарчи предизборно такова количество пари, което да разтърси икономиката.
"Много зле се отразяват на фирмите като цяло подозренията, че в края на мандата се сключват корупционни сделки - коментира икономистът Йосиф Аврамов. "Публична тайна е, че за да участваш като подизпълнител на някой инфраструктурен проект, трябва да платиш съответната цена", допълни той. Според Аврамов добър пример в това отношение е концесионирането на магистрала "Тракия".
В същото време положението на фирмите, лишени от протекциите на властта, се влошава. По добре позната схема в последната година преди изборите правителството прави реверанс на едрите риби в бизнеса, за да си осигури подкрепа и финансира които пряко или косвено оказват влияние върху кабинета, както и имат достатъчна мощ, за да окажат влияние върху цялото стопанство. Така положението на малките фирми става още по-лошо.
Черните краски за развитието на родната икономика се допълват и от данните за натрупаните през годините задължения от фирмите у нас. Според изчисления на Българската стопанска камара към края на 2003 г. задълженията на предприятията са надхвърлили 46 млрд. лв.


Автор: ТЕОДОРА ТОДОРОВА

Go back BG Online