Гърция и Италия най-благосклонни към българските имигранти
(News.bg) - 2004/9/29
Гърция и Италия са най-толерантни към българските имигранти, според книгата на Денислава Симеонова "Миграция и вътрешна сигурност", която бе представена вчера (28 септември) по време на дискусията на тема "Миграция, сигурност и права на човека: европейските стандарти и политиката на България", организирана от Информационния център на Съвета на Европа.
По неофициални данни българите в Италия са около 60 000, от които 12 000 пребивават там нелегално, а 11 000 са в процес на легализиране, посочва в изследването си Симеонова. По нейна информация пребиваващите нелегално в Италия българи са приблизително 12 на сто от всички нелегални чужденци в страната.
Според авторката на изследването италианските власти са склонни да "затварят очи" за пребиваването на българи без разрешение за работа, тъй като те са икономически активни. Българите там осигуряват препитанието си като прислужници, болногледачи и общи работници в химическата промишленост и строителството и не нарушават обществения ред.
В околностите на Милано съществува гето, създадено и населявано от българи от 1992г. Благосклонното отношение на властите се дължи на факта, че българите заемат непривлекателни работни места и че проблем за вътрешната сигурност са престъпленията, извършени от имигранти от Албания, Близкия Изток и Африка.
Гърция е най-толерантна към българската колония, а българските имигранти там са най-голям брой, сочи изследването на Симеонова. Според неофициалната статистика нелегално пребиваващите там наши сънародници са над 150 000. Българите работят като прислужници, болногледачи, сезонни работници и много малка част като лекари, адвокати и инженери.
зПрез последните години гръцкото правителство провежда активна политика за узаконяване на нелегалните имигранти, в резултат на което 50 000 българи вече се трудят легално, според данните, изложени от авторката.
За разлика от тези страни, Белгия и Холандия имат негативно отношение към имигрантите с българско гражданство, дължащо се до голяма степен на провежданата от правителството политика.
Симеонова се е опитала да проследи какво участие имат българските имигранти в престъпността в Европейския съюз. Нейният извод е, че те са незначителен процент от криминалната обстановка и са обвинявани най-вече в джебчийство и сводничество. Тя направи разграничение обаче от участието на български граждани в международната организирана престъпност, където те най-често се занимават с трафик на хора и фалшифициране на пари.
За да се подобри отношението към българските имигранти в страните-членки, трябва да работят и двете страни: ЕС в рамките на кампанията за разясняване на ползите от разширяването и българското правителство – чрез по-висока активност в представяне на достиженията на българската държава, препоръчва Симеонова.
Нейното изследване сочи, че заради демографските проблеми и застаряването на населението, всички европейски страни, включително и България, през следващите години ще имат нужда от имигранти. Тя цитира данни от европейски изследвания, според които през 2000 г. населението на ЕС е нараснало с 0.3 процента, от които са 70% са чужди граждани.
Симеонова цитира и данни от проучване на Френския институт за международни отношения от март 2003 г., които показват, че до 2050 г. активното население на ЕС ще намалее с 30 процента, а до 2020 година европейската икономика ще се нуждае от 30 милиона имигранти.
Ползите от миграцията
Ползите от мигарцията са икономически и социални, заяви Росица Генчева от Международната организация по миграция пред участниците в дискусията.
Според нея икономическа полза от емиграцията за България се определя от парите, които емигрантите изпращат на своите семейства.
"Количеството на емигрантските пари нараства и те са една голяма помощ за българския платежен баланс", посочи Генчева.
Българската народна банка се опитва да пресметне с конкретна методология стойността на тези суми, но все още няма точна статистика.
"Би било добре, ако някой създаде методология, с която да бъдат обхванати и суми, които се транспортират кеш от българските емигранти", смята Генчева.
Нейното мнение е, че има силна социална полза от емиграцията, особено от нелегалната. Много хора, които са емигрирали, заради безработица и липса на перспективи, не тежат на българската социална система. Същевременно те изпращат средства на своите роднини, които българската държава не успява да им осигури. Това води и до повишаване на социалния им статус вътре в техните общности. "На този апсект се обръща много малко вниамание", наблегна Генчева.
Подобни социални и икономически ползи от миграцията имат и приемащите страни. Имигрантите в страните-членки заемат определени икономически ниши, които иначе биха останали непокрити от местната работна ръка, обясни Генчева. Те включват гледането на болни хора, на деца и възрастни, особено в страни, в които липсва силна социална система. Имигрантският труд, който влиза в тези сектори, замества държавата и затова се появява едно структурно търсене на имигрантска ръка – легална или нелегална.
Генчева постави въпроса за правата на нелегалните имигранти като част от един нов подход.
"Много е важно да се опишат основните човешки права на нелегалните имигранти - социални и политически, за да не става нелегалният им статут причина за тяхна тотална дискриминация на работното място", отбеляза тя.