25-30% е скритата икономика у нас
(Econ.bg) - 2005/10/28
Участници в неформалната икономика са 40% от домакинствата и 30% от всички компании
България е страна с високо равнище на скрита икономика. Това показват данните от специално изследване, които бяха представени днес в София на международната конференция "Перспективите за членство в ЕС и сигурността в Югоизточна Европа" от д-р Пиет Ренои, директор на "Региоплан", Холандия.
От друга страна, проучване на Центъра за изследване на демокрацията, проведено през октомври сред 400 фирми от промишлеността, строителството и търговията, сочи, че субективната оценка на бизнеса е, че делът на скритата икономика намалява спрямо предишните три-четири години.
По въпросите за скритата икономика, както и за неформалната икономика и развитието й в Югоизточна Европа доктор Ренои заяви, че на база изследвания, приключили през май 2004 г. проведени в 27 страни в Европа стига до следните заключения: В Чехия, Естония и Словакия процентът на неформалната икономика е между 8 и 13 % от Брутния вътрешен продукт /БВП/ и тези страни могат да бъдат считани за страни с ниско равнище на неформалната икономика.
Вторият тип страни със средно равнище на неформална икономика, което се равнява на 14% до 23% от БВП са Полша, Словакия, Унгария, Латвия и Литва. Като първите три имат особено дълбоки традиции на неформална икономика.
И третата група страни са с тези с високо равнище на неформална икономика, което е над 23% от БВП - в тази групи влизат България и Румъния.
Д-р Ренои допълни, че разделя неформалната икономика в България в три групи.
Първата е свързана с производството на хранителни и домашни продукти, които се произвеждат законно, но това производство не е регистрирано.
Във втората група на неформалната икономика включва така наречената "сива икономика", в която се извършва производство на законни стоки, но те са продавани по незаконни контрабандни начини. Най-разпространена е контрабандата на цигари и алкохол.
Третата група е черна икономика, в която вече се включват престъпления, изнудвания и т.н. По данни на "Региоплан-Холандия" неформалната икономика в България има дълбоки корени в различни икономически дейности, като пример бе посочено строителство, земеделие и др.сфери.
Като участници в неформалната икономика са 40% от домакинствата и 30% от всички компании са напълно "сиви" в "сивата икономика".
Според Ренои оформящи фактори по отношение на неформалната икономика са няколко социално-икономически или пазарни, които са продиктувани от следните фактори - бързите структурни промени от планова към пазарна икономика, безработицата, непрозрачната приватизация, различни социално демографски фактори и бедността. Вследствие на тези фактори и високото ниво на неформална икономика довежда до много малко преки чужди инвестиции в България.
Втората група фактори са институционални фактори. Към тях спадат недоразвита институционална структура. Второ прекалено голяма бюрокрация, утежнена система за лицензиране /от 39 на 60 са скочили режимите за лицензиране в България/. Нестабилност на държавата и публичната администрация, като високото данъчно бреме, което за България е около 55% и толериране на неформални трудови отношения.
Третата група фактори са свързани с обществото, които са: наследството на социализма, слаба икономическа култура и негативно възприемане на ролята на държавата, примитивно разбиране на капитализма и противопоставяне на установени норми. Слабите граждански традиции и толериране на "сивия сектор", малко познание как се оперира на свободен пазар, липса на предсказуемост в политиката на държавата и липса на доверие в правителството, действие за подобряване на ситуацията.
Трябва да бъдат предприети действия за подобрение на ситуацията, трябва да бъдат насочени, така че правителството да налага правилата на играта, за да има стимул хора от неформалната икономика да се прехвърлят във формалната регламентирана икономика.
От Центъра за изследване на демокрацията допълниха, че по техни данни делът на неформалната икономика в България е над 30% от БВП.
Въпреки това, проучване на Центъра за изследване на демокрацията проведено през октомври сред 400 фирми от промишлеността, строителството и търговията сочи, че субективната оценка на бизнеса е, че делът на скритата икономика намалява спрямо предишните три-четири години.
Този дял се измерва с индекс, чиито стойности варират от 0 /т.е. почти никаква скрита икономика/, до 10 /превес на скритата икономика/. Проучването на Центъра за изследване на демокрацията е в четири категории.
Първата оценка на размерите на скритата икономика с индекс за 2002 г. декември са с индекс 4,60. За март 2003 г. - 3,96, ноември 2003 - 3,66 и април 2004 - 3,86 и октомври 2005 г. - 3,64.
Втората група са трудовите отношения за декември 2002 г. за индекса на скритата икономика в трудовите отношения е 3,98, за март 2003 - 2,79, ноември 2003 г. - 2,76, април 2004 г. - 2,86, октомври 2005 г. - 3,00.
Третата категория са скрити обороти. Индексът на скритата икономика при скритите обороти за декември 2002 г. е 3,65, за март 2003 г. - 2,66, ноември 2003 - 2,72, април 2004 г.-2,83, октомври 2005 г. - 2,92.
Другата група е преразпределение, което включва укриване, неплащане на данъци, мита, акцизи в съответния бранш, както и "източване на ДДС".
Индексът на скритата икономика за декември 2002 г. е 3,15, март 2003 г. - 2,24, ноември 2003 г. - 2,28, април 2004 г. - 2,48 и октомври 2005 - 2,29.
Общият индекс на скритата икономика по години е както следва през декември 2002 г. - 3,85, март 2003 г. - 2,91, ноември 2003 г. - 2,86, април 2004 г. - 3,01 и октомври 2005 г. - 2,82.
Данните бяха представени от Руслан Стефанов, организатор на икономическа програма към Центъра за изследване на демокрацията.