Етичният кодекс на чиновника: МНОГО ПРИКАЗКИ, МАЛКО ПОЛЗА
(Параграф 22) - 2004/7/10
Тъмен облак увисна над българския държавен служител. Посред лято, току преди дългоочакваните годишни отпуски, правителството отведнъж вгорчи чиновническата ваканция. На 22 юни 2004 г., в бр. 53 на "Държавен вестник", бе обнародван "Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация", приет с Постановление на Министерския съвет № 126 от 11 юни 2004 година.
В неговия чл.3 се казва, че "служителят изпълнява задълженията си безпристрастно и непредубедено, като създава условия за равнопоставеност на разглежданите случаи и лица и прави всичко възможно, за да бъде обслужването достъпно за всеки." А в чл.4 от този етичен кодекс на държавния служител пише, че той "извършва административното обслужване законосъобразно, своевременно, точно, добросъвестно и безпристрастно" и "информира гражданите относно възможностите за обжалване в случаи на допуснати от администрацията нарушения или отказ за извършване на административна услуга."
За най-голямо облекчение на всички обаче страшното се оказа само на книга, защото и в новоприетия кодекс, и в предшестващия го Закон за държавния служител не са формулирани ефикасни механизми, чрез които етичните норми на поведение могат да бъдат претворени в дела.
По принцип големите главоболия и притеснения на многохилядната армия от чиновници би трябвало да дойдат от разпоредбата на чл.89, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител, където е казано, че "който нарушава Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, носи дисциплинарна отговорност."
Това обаче съвсем не е така, защото българският държавен служител от десетилетие и половина няма никакъв страх от подобен вид санкции. А причините (както се казва по друг повод) са колкото комплексни, толкова и индивидуални.
Най-напред истинска рядкост са онези административни и стопански ръководители, които познават наизуст четирите основни нормативни акта, които уреждат този въпрос: Закона за държавния служител, Кодекса на труда, Закона за административните нарушения и наказания и Закона за Върховния административен съд, и които са в състояние да уволнят дисциплинарно някой нехранимайко, без да бъдат осъдени после затова свое "своеволие".
Ако все пак се намери такъв ръководител, в играта веднага се намесват вездесъщите синдикати, които още преди десет години са изградили своя система за "чадъросване" на всички, които изпълняват безропотно прищевките на профсъюзните босове.
От Главна данъчна дирекция например разказаха следния случай. Преди две-три години (точните дати и имената на участниците в събитията са спестени умишлено) относително високопоставен техен служител е разобличен, че участва в схема за източване на ДДС. Материалите са предадени на прокуратурата, но служителят не бил уволнен дисциплинарно, защото е бил лидер на синдикална организация.
Неотдавна същият относително високопоставен данъчен служител отново бе спипан да източва ДДС, материалите отново бяха предадени на държавното обвинение, а процедурата за дисциплинарното му уволнение отново бе стопирана от "неговия" синдикат.
Малцина вече си спомнят, че битката за нравствената чистота на българския чиновник започна още през януари 2001 година. Тогава правителството на ОДС изработи Етичен кодекс на държавния служител, а премиерът Иван Костов издаде заповед за неговото прилагане.
Колкото и благородно да изглеждаше това начинание, то остана единствено в сферата на добрите пожелания, тъй като двата документа нямаха силата на нормативни актове и не предизвикаха правни последици за нарушителите им.
Абсолютно с нищо не се промени животът на държавния чиновник и след победата на НДСВ през лятото на 2001 г., въпреки предизборните обещания на Симеон Сакскобургготски и хората му, че ще освободят народа от "гнета на чиновника".
В продължение на две години и три месеца "жълтите" заемаха какви ли не дълбокомъдрени пози, докато накрая се престрашиха и добавиха в Закона за държавния служител още една разпоредба. Тя фигурира като т.5 от чл.89, ал.2 и гласи, че "неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация е дисциплинарно нарушение".
"Историческата" поправка бе обнародвана в "Държавен вестник", бр. 95 от 28 октомври 2003 г.,и влезе в сила три дни по-късно. Условно, разбира се, защото Кодексът за поведението на служителите в държавната администрация остана ненаписан в продължение на цели осем месеца след това - от началото на ноември 2003 г. (когато законът влезе в сила) до края на юни 2004 г. (когато кодексът бе обнародван в "Държавен вестник").
Дълбоко се лъже всеки, който смята, че докато правителството е умувало върху принципите и нормите на поведение на държавния служител, тълпите около чиновническата ясла са оредели. Напротив.
На 29 март 2004 г. правителственият Съвет по административна реформа прие доклад за състоянието на администрацията през 2003 г., написан от ресорния министър Димитър Калчев. В документа се отбелязва, че през миналата година 60% от държавните чиновници са назначени без конкурс. Този факт бе отчетен като грандиозен успех, тъй като през 2002 г. "жълтите" назначили с конкурс само 20% от кандидатите за държавни служители. Останали 80% минали "по тънката лайсна", защото използвали правните връзки.
В доклада на министър Калчев се казва още, че към 1 януари 2004 г. държавата издържа около 81 000 чиновника (с 10 000 повече, отколкото е издържала към 1 януари 2003 г.): 61 000 души - в 111-те структури на централната администрация, и около 20 000 души - в 28-те области и 264-те общини.
Оттук нататък хаосът става още по-голям, тъй като част от тези 81 000 чиновници са със статут на държавни служители, други "вървят" в пакет с мандатите на шефовете си, трети са наети по граждански договори, четвърти заместват титулярите, излезли в отпуск по болест или по майчинство, а пети са "волнонаемни" по смисъла на Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили.
Ако човек прочете внимателно първите десетина текста от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация ("Държавен вестник" бр. 53 от 22 юни 2004 г.), едва ли ще остане много очарован от наученото, макар то да изглежда впечатляващо.
Поради липса на достатъчно място ще прескочим съдържанието на началните две-три глави от кодекса, защото и без това те са пълни с най-общи фрази и благопожелания. Първото по-сериозно разминаване между повелите на този кодекс и съществуващото положение е заложено в чл.5, ал.1: "Служителят подпомага органа на държавна власт с висок професионализъм, безпристрастност и активност при разработването и провеждането на държавната политика, както и при изпълнението на взетите решения и осъществяването на неговите правомощия".
Според последното тематично проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), поръчано от Министерския съвет (резултатите бяха обявени в края на март 2004 г. и са представителни за цялата страна), работата на държавните чиновници е оценена на "среден три".
"Двайсет и девет на сто от анкетираните смятат, че причина за тези резултати са лошата организация на работа, за 22% от анкетираните е в нежеланието на чиновниците да работят, и само 10% от участниците в проучването смятат, че са получавали винаги качествени и бързи услуги", се казва в анализа на социолозите от НЦИОМ.
"При изпълнение на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него. Той изпълнява задълженията си честно и безпристрастно, като не допуска личните политически пристрастия да му влияят", гласят следващите две алинеи от споменатия вече чл.5 от Етичния кодекс на служителя в държавната администрация.
Само месец преди този текст да стане част от действащата нормативна уредба, министърът на държавната администрация Димитър Калчев ощастливи правителството с нов доклад за състоянието на поверения му ресор.
Този доклад се появи на 20 май 2004 г., а в него се казва, че "броят на служителите от държавната администрация, които не са подали декларация за имотното си състояние през 2003 г., са три пъти повече в сравнение с предната година".
Именно тогава стана ясно и още нещо: "84% от държавните служители се чувствали сигурни на работното си място, тъй като получават редовно заплатите си и имат постоянен пост...".
В последния, засега, доклад на министър Калчев и дума не е казано колко са държавните чиновници, изпитали през 2003 г. морално удовлетворение от добре свършената работа. Известно е обаче, че през 2003 г. са наложени общо 2000 дисциплинарни наказания, но са уволнени само 150 чиновници.
На фона на последните антикорупционни изследвания на "Коалиция 2000" и "Витоша Рисърч", направени от началото на 2003 г. до средата на 2004 г., тези данни са повече от скромни. Причината е, че според споменатите изследвания средномесечно случаите на корупция (даване и вземане на подкуп) се движат между 80 000 и 100 хиляди.
Няколко са ключовите разпоредби в кодекса, призвани да борят корупцията в държавната администрация. Според чл.8, ал. 2 "Служителят не допуска да бъде поставен във финансова зависимост или в друга обвързаност от външни лица или организации".
Това означава, че на държавния чиновник му е забранено "да иска и да приема подаръци, услуги, пари или други ползи, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения, на неговите решения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси".
Нещо повече, съгласно чл.8, ал.3 чиновникът няма абсолютно никакво право "да приема подаръци или облаги, които могат да бъдат възприети като награда за извършване на работа, която влиза в служебните му задължения".
В същия дух е и съдържанието на чл.13, което гласи: "Служителят не може да използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси. Той не участва в каквито и да е сделки, които са несъвместими с неговата длъжност, функции и задължения".
Гвоздеят обаче е в чл.20, който е последният антикорупционен текст в етичния кодекс на българския чиновник: "Служителят придобива и управлява имуществото си по начин, който да не създава съмнение за злоупотреба със служебното му положение."
На 28 юни 2004 г., шест дни след обнародването на Кодекса за поведение на служителя в държавната администрация в "Държавен вестник" (на 22 юни), председателят на Сметната палата съобщи, че само около една трета от депутатите, министрите, кметовете, магистратите и по-висшестоящите чиновници - около 2000 души - са подали декларации по Закона за публичния регистър. На 5 юли (понеделник) - две седмици след обнародването на т. нар. етичен Кодекс за поведението на служителя в държавната администрация и шест дни след изтичането на крайния срок за подаване на споменатите декларации (30 юни), председателят на Сметната палата Георги Николов все още очакваше около 3000 "висшестоящи" българи да благоволят да декларират доходите си за 2003 година.
Изглежда, ще има да чака, защото българският управник на държавна заплата писано слово не го лови. Особено когато става дума за етичен или наказателен кодекс.
Автор: Борислав Градинаров