БЕЛАН ЗАБОГАТЯ ОТ НИЩОТО, НО ГО ИЗГОНИХА ПРОСТО ТАКА
(Параграф 22) - 2004/5/8
На 23 април през нощта (по-миналия петък), Енис Бечирагич - Белан е спрян за рутинна полицейска проверка край видинската бензиностанция "Фанти Г". Той се е прибирал в дунавския град зад волана на собствения си "Мерцедес" с врачанска регистрация. Заедно с него са пътували приятелката му Ирена и бодигардът му, известен с прякора Бордежото. Няколко минути по-късно Белан разбира, че проверката никак не е рутинна, защото от тъмното изскачат няколко "други" ченгета, щракват му белезниците и го отвеждат в неизвестна посока.
През двата почивни дни мистериозното изчезване на Белан стана новина номер едно във Видин, а версиите бяха коя от коя по-невероятни: убит и заровен; удавен; избягал в Южна Америка, "грабнат" от сръбски конкуренти, "изпял" всичко на ченгетата и влязъл в програмата за защита на свидетелите.
Едва късно следобед в понеделник (26 април) МВР съобщи официално, че черногорецът е експулсиран от България със заповед на директора на НСБОП ген. Румен Миланов и през следващите десет години няма право да влиза в страната.
Кой е Белан?
Черногорецът Енис Бечирагич е роден на 6 август 1962 г. в с. Рожайе, недалеч от столицата на автономната област Санджак - Нови пазар. Произхожда от многолюдна и много богата фамилия, защото част от роднините му живеят от десетилетия в Швейцария и в Лас Вегас, САЩ, където развиват успешен бизнес.
Във Видин Енис Бечирагич стъпва за първи път през 1989 г., влюбва се в града и през 1990 г. се заселва в него завинаги. Отначало работи заедно със свой познат босненец - Рифат Качар, който има шивашки цех за джинси. Платът се внася от Турция, а готовите "дънки" се изнасят в Черна гора. Малко по-късно Енис Бечирагич сключва брак с видинчанката Илонка Т. и двамата подхващат ресторантьорски бизнес.
Много скоро любовта на Белан към Видин става семейна черта и в крайдунавския град се изсипва голяма част от черногорския клон на родата му: брат му, известен като Сладки, сестра му Сенада, чичо му Юсуф, няколко братовчеди и... редица приятели от детинство.
Славата
Белан се прочу в смутния период между 1992 и 1994 г., когато името му се оказа замесено в почти всички побои, взривове и палежи във Видинско. По онова време той водеше война главно с представителите на две силови структури - на охранителната фирма "Бумеранг" на Любо Гешев, и на "Флам П. А." с президент Пламен Ангелов-Рубци.
Видинчани още си спомнят мощния взрив, попилял първия "Мерцедес" на Белан и изпотрошил всички стъкла на блока му. Малко по-късно, в заведението му "Сюрприз" бе хвърлена ръчна граната. А накрая, като за капак, упорития черногорец стана обект на серия наказателни операции, придружени с отвличания, побоища и палежи. Колкото до профилактичните полицейски обиски, извършвани периодично в заведенията и жилището на Белан, те винаги завършваха по един и същи начин - с протокл за открити и иззети незаконни огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Съвсем естествено Бечирагич, роднините и приятелите му не останаха със скръстени ръце и на всеки удар отвръщаха с удар по едните или другите конкуренти. В средата на 90-те години обаче, когато на всички участници в битката за овладяване на Видин вече им бе омръзнало да си играят на "мутри", работата изведнъж загрубя.
Най-напред изчезна безследно един от най-добрите приятели на Белан, известен като Бато. Един ден той тръгва за София, за да не се върне никога. Нито във Видин, нито в родината си. Периодично през годините в различни български и черногорски вестници бе публикувана негова снимка и обява,че "лицето се издирва", но без резултат. Десетте хиляди долара награда за всеки, който предостави информация за него на близките му, също остана неприбрана. Само година по-късно върху Белан се стовари втори удар - при автомобилна катастрофа в Сърбия загина по-малкият му брат Сладки.
Не по-малки са и бедите, които споходиха враговете на черногореца. През 1995 г. Пламен Ангелов-Рубци бе прострелян пред апартамента си. Килърът на Рубци не бе открит, а той почина от раните в болницата, въпреки че лечението му бе под прякото наблюдение на тогавашния министър на здравеопазването (в правителството на Жан Виденов) Мими Виткова.
Другият явен враг на черногореца - охранителят Любо Гешев, влезе в затвора и това, може би, спаси живота му. Преди няколко години той се върна във Видин, отвори заведението "Камел", но не забрави старите "хватки".
На 20 април тази година главният секретар на МВР обяви, че Гешев е един от най-големите обитатели на видинския подземен свят и в момента е обявен за издирване. Генералът разпространи тази новина непосредствено след съобщението, че в крайдунавския град са задържани трима заподозрени за атентата срещу скандалния плевенски съдия Валери Цветанов на 19 март тази година.
Неофициалната клюка гласи, че тримата задържани - 27-годишният Благой Чакъров, 27-годишният Ивайло Иванов (и двамата от Видин) и 21-годишният Слав Каменов от видинското с. Радово, са част от бандата на Пламен Ангелов-Рубци. Те са заподозрени за извършването на серия тежки криминални престъпления във Видин и областта, сред които са обирът на пощата в с. Извор (на 12 февруари), неуспешният обир и палежът на пощата в с. Градец (на 18 април), грабеж в с. Радово, две кражби на коли и т. н.
При обиските на домовете им и на една от базите им, разположена в къмпинг край Видин, са открити три пистолета, автомат "Калашников", белезници, полицейска униформа, качулка, ключодържател тип "Оса". Ден след арестите директорът на РДВР-Видин полк. Огнян Асенов заяви, че тримата са разработвани и следени в продължение на половин месец. Те наистина са извършвали грабежи, кражби и палежи, но нямали нищо общо с атентата срещу съдия Валери Цветанов.
Ударът
През лятото на 1994 г. фамилия Бечирагич преживя най-тежката криза в т. нар. си "български период". Тогава в центъра на Видин бе застрелян чичото на Белан - 41-годишният Юсуф Бечирагич.
На 24 август той получава заповед за експулсиране от България и е отведен под конвой в паспортния отдел на РДВР-Видин, за да получи документите си. По едно време Юсуф помолил конвоиращите го полицаи да свалят белезниците му, за да отиде до тоалетната, и побягнал. След кратко преследване по централната търговска улица на Видин, около 11 часа, Юсуф е разстрелян пред погледите на десетки хора.
Според близките му, Юсуф Бечирагич е жертва на поръчково убийство, защото няколко дни преди фаталния инцидент, той е получил редовни документи за българско гражданство. Никой не си е правил труда да провери дали това наистина е така, защото инцидентът с Юсуф е забравен след бърза служебна проверка.
И до днес обаче във Видин все още си задават въпроса къде точно е трябвало да бъде експулсиран Юсуф през 1994 година. По онова време той е имал забрана за влизане в тогавашна Югославия заради извършени криминални престъпления, по някои от които е имал дори произнесени присъди. Втората възможност Юсуф да бъде изгонен в родината му - Черна гора, също е била доста хипотетична. Причината е, че по време на кризата в Босна той е бил член на една от мюсюлманските паравоенни формации в Санджак, сражавали се на страната на босненските мюсюлмани.
Ореолът
През годините срещу Белан са образувани няколко следствени дела за незаконно притежание на оръжие и за побои, но до момента той не е осъждан нито веднъж. Водил е прекрасен, по думите на видинските сноби, живот и не е имал проблем да пътува из цяла Европа. От началото на 1996 г. до декември 2003 г. името му почти не се появява в публичното пространство, макар за него да се носят легенди. Според някои слухове, той поддържа нерегламентирани бизнес контакти с висши ченгета от двете страни на границата и продава дрога и оръжие от тяхно име. Друга мълва го замеси в трафика на емигранти и проститутки през Видин и Кула, а накрая Белан бе обявен за "българския инвеститор" на черногорската мафия, контролираща поне една трета от балканския контрабанден трафик на цигари за Западна Европа.
Напоследък за Енис Бечирагич се заговори, че притежава десетки недвижими имоти в региона и е голям видински лихвар. Единствената схема обаче, по която Белан може да стане едър градски собственик и земевладелец, е чрез подставени лица. Причината е, че конституцията все още забранява на чуждестранни граждани да купуват българска земя. Колкото до лихварството - никой досега не е успял да докаже, че черногорецът пере мръсни пари чрез заложни къщи или нелегални "взаимоспомагателни каси".
През декември 2003 г. Центърът за изследване на демокрацията обяви, че Енис Бечирагич е наркобос, отговарящ за трафика и търговията с наркотици във Видин, Монтана и Враца. Някои капацитети побързаха да го обявят за дясната ръка на небезизвестния тартор на несебърско-поморийската мафия Димитър Желязков - Митьо Очите. Други го свързаха с врачанската групировка "Империал" на Валтер Папазки, а трети го "пришиха" към близкото обкръжение на мистериозно изчезналия (на 30 ноември 2003 г.) Методи Методиев - Мето Илиянски и неговия наследник Христофорос Аманатидис - Таки.
Всъщност, който и от трите варианта за "структурна принадлежност" на черногореца да бъде избран, все става дума за регионални сателити на бившата "ВИС", но и по тази версия никой не е работил... официално. Срещу Белан никога досега не е образувано предварително производство за наркотрафик или разпространение на дрога. Това даде основание на адвокатите, защитаващи интересите на черногореца, да се заканят, че ще заведат дело срещу Центъра за изследване на демокрацията, но много скоро се отказаха от това свое намерение. Не за друго, а защото в анализа Бечирагич е споменат само с прякора си - нещо, на което нито един съд няма да погледне сериозно.
Отвъд браздата
Изненадващо експулсираният Бечирагич се отказа от услугите на българските си адвокати и се зае сам да организира защитата си. В разговор по телефона с човек на "Параграф 22" той заяви, че много скоро ще свика сръбските медии на официална пресконференция, за да изясни истинските причини за изгонването му от България. В момента Бечирагич се намира в сръбския граничен град Зайчар и само за три дни (от 24 до 27 април), през ГКПП-Връшка чука, са минали десетина негови приятели, сестра му и приятелката му. Официалната им версия е, че носят лични вещи, документи и джобни пари на "изгнаника". По данни на хора от ГКПП-то обаче всеки от тях е изнесъл между 1000 и 2000 евро, които е предал на черногореца. Осведомени твърдят, че в Сърбия са ходили и неколцина от по-големите видински предприемачи, за които от години се знае, че имат общ бизнес с Белан.
За "Параграф 22" сестрата на Бечирагич - Сенада, заяви че докрай ще защитава името и честта на брат си. Трийсет и една годишната черногорка и съпругът й Роберт Тахирович нямат намерение да се изнасят от Видин и да започват "на чуждо място от нулата". Двамата се занимават с ресторантьорска дейност и са известни почтени и трудолюбиви хора. Според роднините на Белан, зад изгонването му се криели големи икономически интереси, които теръпва щели да излизат наяве.
Проверка в компютърната версия на "Държавен вестник" "Дакси" показва, че Енис Бечирагич има само една българска фирма - "Ениско" ООД, която се занимава с всичко, което не е забранено със закон.
"Не съм престъпник и никога срещу мен не е имало каквото и да е обвинение. Инвестирал съм в България стотици хиляди евро, накрая ето какво ми се случи...", заяви по телефона за "Параграф 22" Енис Бечирагич и отново произнесе любимата си фраза:"Ще напусна Видин мъртъв, жив - не!"
Кой знае, ако българските специални и полицейски служби наистина са решили да разнищят дейността на черногореца, най-вероятно той едва ли скоро ще стъпи на видинска земя. Осведомени твърдят, че през годините Бечирагич редовно е отскачал до родината си и на връщане е внасял в България по 20 000 - 30 000 долара, а по-късно и евро. Така че нищо чудно някой ден видинската общественост (а и не само тя) да разбере кой и срещу какво е легализирал тези пари, без да се интересува от произхода им.


Автор: Ирена Данаилова

Go back BG Online