ПРОКУРАТУРАТА СЕ ОЖАЛИ ОТ ТОРМОЗ
(Параграф 22) - 2004/5/15
"Доверието в българската правораздавателна система е много ниско, а то е основният фактор за привличане на инвестиции", заяви посланикът на Великобритания Джеръми Хил пред участниците в кръглата маса, организирана от асоциация "Прозрачност без граници" и прокуратурата на 13 май (сряда).
Темата на форума - "Предизвикателствата пред прокуратурата при противодействие на корупцията в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз", събра в хотел "Шератон" десетки магистрати, политолози и журналисти, но по същество не се случи нищо по-различно от друг път - много и все гръмки констатации, тук-там по някоя и друга хвалба и... толкоз.
Пръв от българските слуги на Темида се изказа главният прокурор Никола Филчев, който като че ли не сполучи много в опита да защити колегите си. Според него, едно от най-важните неща, които трябва да бъдат направени с цел да се елиминират съмненията за корупция сред подчинените му, било следното: въвеждане на ясни и кратки срокове за приключване на делата и незабавно търсене на строга отговорност от магистратите при тяхното неспазване.
Какво още може да се направи по въпроса, след като в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) от памтивека съществуват най-различни процесуални срокове, както и механизми за санкциониране на мудните магистрати - не е ясно.
Последният засега опит на законодателя до пораздвижи малко следствието и прокуратурата бе направен в края на май 2003 година. Тогава НПК бе обзаведен с новия чл.239а., който гласи: "Ако в предварителното производство от повдигане на обвинението са изтекли повече от две години, когато обвинението е за тежко престъпление, и повече от една година в останалите случаи обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда".
Случи ли се подобно нещо, прокурорът по делото е длъжен в двумесечен срок да внесе обвинителния акт в съда или да прекрати наказателното преследване. Ако обвинителят по някакъв начин не спази и този срок, първоинстанционният съд сам прекратява делото.
Кой знае защо, вместо да се задълбочат в обсъждането на конкретните възможности за корупция в прокуратурата, следствието и съда и хватките, по които магистратите имат възмоност да рекетират "пациентите" си, участниците в кръглата маса се отплеснаха в разговори по принцип и декларации в стил "Дванайсетте стола".
Може би читателят си спомня някои от по-забележителните творения на гениалните руски сатирици Илф и Петров: "Като дъвчеш добре храната си, ти помагаш на обществото" или "Духовият оркестър - път към колективното творчество".
Горе-долу по същия начин прозвуча и констатацията на главния прокурор, направена пред участниците във форума: "Бавното правосъдие е равно на липса на правосъдие".
"В момента - каза той - само мотивите по едно дело (става дума за мотивите на съда, заради които той издава една или друга присъда - бел. ред.) се пишат от шест месеца до една година. Освен това безкрайното връщане на делата за доразследване представлява отказ от правосъдие", обобщи г-н Филчев.
И наистина, ако човек се абстрахира от съдържанието на НПК, Наказателния кодекс и Закона за съдебната власт, със сигурност ще реши, че главният прокурор е прав. Ако разгърне обаче споменатите три нормативни акта, най-вероятно мнението му тутакси ще придобие съвсем друг вид. Защото в тях всичко си е описано така, както трябва: права, задължения и отговорност. Включително и наказателна - за престъпления срещу правосъдието.
Ето защо проблемът не е в липсата на закони, нито пък в тяхното качество. Проблемът с бавенето на делата, както "Параграф 22" неведнъж е писал, е по-скоро личностен. В смисъл такъв, че ако един магистрат реши да си свърши работата по съвест - дори и най-калпавият закон не може да му попречи.
Примерите в това отношение са стотици и тяхното изброяване е невъзможно. Един от тях обаче е повече от... "бодлив". През 1998 г. тогавашният добрички съдия Кядикянов бе спипан да върти бизнес с фалшиви свидетелства за съдимост. Срещу него бе образувано следствено дело, но още не е минал дори през първа съдебна инстанция.
А дали трябва да отваряме дума за прословутите плевенски "бомбени" дела срещу Вальо Жълтия и Адриян Руснака? И двете следствия са изпратени в Плевенската окръжна прокуратура още през лятото на 2000 г. с мнение за съд на виновните, но и двете все още не са минали през първа инстанция. Жълтия и Руснака отдавна са зад граница и само те си знаят ще се връщат ли някога, или не.
Третият фрапиращ случай, за който "Параграф 22" се сеща, е делото "Валънтайн Ем Лондон". Следствието е образувано през 1992 г., обвинителният акт е внесен в Софийския градски съд през 1995 или 1996 г., но първоинстанционният процес още не е приключил.
Възможностите на държавата да защити правата си в подобни случаи никак не са за подценяване. Първо Върховна касационна прокуратура може да извърши вътрешна проверка и да види кои точно следователи и прокурори мотаят нещата и с каква цел. Същото може да сторят Висшият съдебен съвет и Инспектората към Министерството на правосъдието.
Колкото до санкциите на виновните, те също са няколко вида: дисциплинарно наказание, уволнение за уронване престижа на професията и системно неизпълнение на служебните задължения, образуване на следствено дело за престъпление по служба или срещу правосъдната система.
Вместо да обяснят в прав текст всичко това, представителите на държавното обвинение предпочетоха да се оправдават с... натиска, на който били подложени от страна на икономическите олигарси.
"Българската прокуратура е подложена на корупционен натиск от страна на новозабогателите по престъпен начин лица", обясни пред участниците в кръглата маса главният прокурор Никола Филчев. И най-вероятно е прав, но нали именно прокуратурата по конституция е онзи върховен орган, призван да следи за законността в България?
И какво трябва да си мислят жертвите на мутренски или чиновнически рекет? МВР и прокуратурата нямали достатъчно свидетели, за да съдят престъпниците. Ама ако самата прокуратура я е страх от мафиотските босове, какво да прави обикновеният човек, който денонощно е заобиколен от дебеловрати "бизнесмени", наркопласьори, сводници и поръчкови убийци?
"Днес отслабналата държава не може да осигури ефикасна защита на магистратите. От една страна, е абстрактната служба на закона, а от друга са големите пари на богаташите и опасностите, които това носи за изпълнението на служебните задължения на прокурорите", тържествено обяви главният прокурор, смятайки, че по този начин връща топката в полето на британския посланик Джеръми Хил.
Само че "който го е страх от мечки, да не ходи в гората", гласи задочният отговор на това "предизвикателство". Онези, които смятат, че животът им ще увисне на косъм, ако изправят пред съда някой и друг престъпник, да напуснат и да излязат на свободния адвокатски пазар.
Истината е, че до подобна проява на доблест едва ли ще доживеем. Именно заради това в края на миналата седмица директорът на Националната следствена служба Ангел Александров заяви пред БТА, че в най-близко време погва некадърните и недобросъвестни следователи. И всеки, за когото се докаже, че умишлено е бавил дела или пък е провалил разследване за пари в брой - ще бъде изхвърлен от системата. Пример, достоен за подражание, стига той да стане факт.
И още нещо банално се чу на антикорупционната кръгла маса в сряда.
"Имущество на стойност между 20 и 30 млрд. долара е било продадено по време на приватизацията, като едва 2-3 млрд. са влезли в бюджета", заяви заместник-главният прокурор и председател на Върховна касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев. Той обясни, че по време на масовото и касово раздържавяване прокуратурата е била подложена на сериозен корупционен натиск и припомни случаите с приватизацията на авиокомпания "Балкан", на "Химко" - Враца, и на "Плама" - Плевен.
В същото време обаче г-н Манчев деликатно замълча по въпроса докъде е стигнала работата по предварителните производства, образувани за тези сделки именно по нареждане на ВКП, и кой е виновен те още да не са внесени в съда.
Като лек повей в залата прозвучаха думите на Христо Манчев, че през 2003 г. обекти на проверка за корупция са били девет заместник-министри, трима министри, трима вицепремиери и четирима депутати. Освен това той съобщи, че миналата година са приключени и внесени в съда 881 разследвания за корупция, а 431 корумпирани са били осъдени.
Хубави цифри, но.. мършави, би казал народът. Защото според последното изследване на "Коалиция 2000", оповестено неотдавна, месечно в държавата се извършват около 80 000 корупционни практики.
Иначе казано - на всеки трийсет календарни дни в бедната ни уж държава се дават 80 000 рушвета. И поне две трети от тях нямат нищо общо с мафията, новобогаташите и високопоставените държавни чиновници. Е, само с тях да се справи българската прокуратура, животът в България наистина ще стане рай.
Автор: Иван Николов