НЕ СИ ХАБЕТЕ ПАТРОНИТЕ ЗА АДВОКАТИ
(Параграф 22) - 2004/4/3
Недвусмисленото предупреждение на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, че ако не се заемем сериозно с реформирането на съдебната система, в 2007 г. ще видим Европейския съюз през цял пакет криви макарони отново разчопли старата рана. Която впрочем политиците си помислиха, че са замаскирали с конституционната лепенка от миналия септември. Но уви. Макар и да ни гледат от птичи поглед, еврочиновниците май няма да излязат баламите, които могат да бъдат успивани с благозвучни законотворения. Затова, щом и те виждат, че в четириколесната инвалидна количка, с която родната Темида се опитва да докрета до европейските правни автомагистрали, нещо не е в ред, е редно и ние да се вгледаме в дефектите й.
За трите колелета - съда, прокуратурата и следствието, се изписа достатъчно. Но какво става с четвъртото колело - с адвокатурата? По конституция, а и според Закона за съдебната власт, адвокатурата е независима и самоуправляваща се. От това обаче колко професионална и авторитетна е тя зависи как и колко справедливо ще е правораздаването, дали администрацията и правоохранителните органи ще продължават да нарушават безнаказано правата на гражданите, колко често ще ни съдят в Страсбург? И може би най-важното - дали българинът ще си възвърне доверието, че има справедливост и тя не е само за "дебелите кесии"?
Това, което може да се види с просто око, е, че четвъртото колело на правораздаването - адвокатурата, е с непропорционално раздут диаметър. Според някои изчисления, на 100 000 души у нас се падат 119 адвокати. Само за сравнение, на същия брой граждани в Япония те са 7, във Франция - 33, а във Великобритания - 94. Е, вярно е, в САЩ те достигат умопомрачителното число 281. Но същностния въпрос е друг: ако приемем, че професионализмът и законосъобразността са на ниво и ако правилата на играта са ясни и прозрачни, нужни ли са толкова адвокати?
Не е нужно човек да е гений, за да си отговори на този въпрос. Очевидно, че за да оцелява огромната армия от български адвокати, тя е намерила начин не да се задоволява с трохите от корупционната трапеза, а да си осигурява обилно ястие. Според последния корупционен мониторинг на "Коалиция 2000" и според данните на агенция "Витоша рисърч", у нас даването на пари под масата за разрешителни и лицензи, за регистрации на фирми и купуване на съдебни решения, за да се избегне арест или образуване на дело, изобщо не показва тенденция към намаляване. Точно обратното. Но в рейтинга на най-корумпираните адвокатите изобщо не присъстват.
Най-големият проблем в случая е, че в хронично пристрастената към златния телец българска Темида не може да се прокара ясна разграничителна линия между защитниците, които печелят благодарение на компетентност и талант, и тези, които се справят по "втория начин". Вярно е, че за обвиняемия, за ищеца или за ответника най-важен е крайният резултат. Но за обществото не е без значение дали решението на съда зависи от това кой "снася" повече. Ето защо, когато поредният наркобос или ромски бизнесмен ухилено заобяснява пред телевизионните камери, че е невинна жертва на системата, при сегашната практика почти винаги възниква съмнението, че главната "заслуга" за това се крие в адвокатското куфарче. Най-често печелившият аргумент са финикийските знаци с много нули.
Лошата новина е, че със съмнения не се бори престъпност. Нито с неадресирани закани, като тези на шефа на софийските районни прокурори Славчо Кърджев, че ще арестува десетина адвокати и още толкова нотариуси заради причастност към жилищната мафия.
Някой досега да е чул за осъден адвокат?
Няма спор, не може адвокатурата да е островче не законността и високия морал, след като и кокошките са наясно кой и с какви средства може да преметне дамата с меча и превързаните очи. Не изглежда обаче, че нещата ще се променят. Поне ако се съди по текстовете на двата проектозакона за адвокатурата, които депутатите вече претупаха на първо четене в края на февруари. И което само по себе си е прецедент, защото за пръв път родните законотворци в един и същи ден гласуваха два различни закона с едно и също заглавие и регулиращи една и съща материя. На пръв поглед и законопроектът на Камелия Касабова, и този на Борислав Ралчев изглеждат много близки, но ако човек ги прочете внимателно, ще установи, че разликите между тях не са само козметични и не биха могли да се заличат с механичното им обединяване преди второ четене. В същото време, което е най-важното - нито един от тях не предлага нова философия или нови принципи, около които да се организира и упражнява адвокатската професия. Като изключим "великите" нововъдения в бъдеще адвокатите да се явяват в съдебната зала в тоги, да разполагат с помощник-адвокати и да могат да се сдружават, всичко останало е почти изкопирано от сега действащия закон. А това, че ще се иска от адвокатите новобранци да имат зад гърба си поне двегодишен юридически стаж, е само пример, че териториите вече са разпределени и напливът на кандидати за по-нататъшна подялба на кокала не е желателен. Ако с тези нововъведения се изчерпва нуждата от промяна в регламента на адвокатската дейност, те спокойно биха могли да се включат в сега действащия закон за адвокатурата с простото гласуване на изменения и допълнения към него.
А че се нуждаем от принципно нов закон за адвокатурата едва ли подлежи на специална аргументация. Не само заради девалвиралия авторитет на професията, но и защото ситуацията с престъпността и все по-сложният характер на гражданските дела са коренно променени. Как например би трябвало да постъпи един адвокат, ако в разговора на четири очи със своя подзащитен узнае, че се готви терористичен акт, който би могъл да коства живота на десетки невинни? Или пък ако получи информация, че е създадена нова мрежа за разпространение на наркотици сред децата? А ако разбере, че е изграден канал за контрабанда на оръжие, предназначено за ислямска терористична организация? Какво следва да направи защитникът, ако установи, че клиентът му е част от въпросната добре организирана жилищна мафия, която е в състояние чрез измама да изхвърли на улицата не един и двама възрастни хора или инвалиди?
Нито сега действащият закон, нито проектозаконът "Касабова", нито пък проектозаконът "Ралчев" регулират детайлно тази материя. Съгласно всички тях адвокатската тайна е ненарушим императив. Адвокатските книжа, електронни документи, компютърна техника и досиета са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, проверка и изземване от каквито и да било органи. Нещо повече, и по сега действащия текст, и според новите текстове в проектозаконите адвокатите ги грози дисциплинарна, гражданска и дори наказателна отговорност, ако издадат тайните на своя доверител или подзащитен. Разбираемо е, че тази свръхзащита на интересите на клиента е изключително важно условие за упражняване на професията. Точно като лекарската тайна. Но именно върху територията на адвокатската тайна започва да се размива една много важна граница - тази между законното и незаконното, между моралното и неморалното, между справедливото и несправедливото.
Според публикувания в края на миналата година доклад на Центъра за изследване на демокрацията за пазара на наркотици в България, на четвъртото ниво в престъпната йерархия в тази област са шефовете на райони, които пряко ръководят наказателните бригади и... адвокатите. Установява се и друга закономерност за разлика от адвокатите, обслужващи търговските дружества, тези, които са ангажирани с наркоструктурите, т. нар. "черни адвокати", в много случаи бивши служители на МВР, следователи, прокурори или съдии по наказателни дела. В София се смята, че те са около 20 човека, които се занимават основно с това своевременно да измъкват членовете на нарокмафията от арестите, да внасят гаранциите, да предават сумите за подкуп, да манипулират дела, използвайки своите връзки. И тъкмо адвокатската тайна ги пази от следене, подслушване, от изземване на книжата им. От тази гледна точка може би е време да се разработи много по-детайлно проблемът за адвокатската тайна, като се имат предвид и новите форми на организираната престъпност и на тероризма.
Обществената значимост на адвокатската професия и фактът, че, когато се упражнява на основата на добре промислена законодателна база, може да е не само високодоходна, но и морално ценена, не позволява да се гледа на нейното регламентиране през пръсти. Затова и опитът да се демонстрира решимост за съдебни реформи с преправяне на стари текстове не върши работа. Нито пред все по-скептично настроения нашенец. Нито пред еврокомисарите в Брюксел.




Автор: Борислав Градинаров

Go back BG Online