МАГИСТРАТИТЕ СА НЕВИННИ... ЗА КОРУПЦИЯТА
(Параграф 22) - 2003/6/28
Още една жестока лъжа (плод на многогодишни коварни манипулации и задкулисни ходове) получи своя достоен отговор: колкото и да "пеят" в един глас западните наблюдатели и техните нашенски лакеи - българските съдии, прокурори и следователи не са корумпирани. Изобщо! И никакво второ място по рушветчийство не заемат те след митничарите (според последните социологически проучвания), а са на... опашката в класацията, чак на единайсто място. Мно-о-ого далеч след останалите "обичайни заподозрени" - лекари, "меверейци", депутати, министри, кметове и тъй нататък.
Това е основният извод, който човек може да си направи, ако изучи по-обстойно резултатите от уникалното "тематично" допитване, проведено от "Витоша Рисърч" сред 454 магистрати и представено на широката публика на 24 юни (вторник). И как няма да е, след като от всички анкетирани само някакви си 1.8% са си признали, че са бъркали в кацата с меда? (В цифри това означава около 60 души, защото в съдебната система работят около 3400 магистрати.)
На фона на случващото се в МВР (откъдето за последните две години са изгонени поне 400 души за корупция) това постижение си е жив героизъм, който трябва да бъде "закичен" с медал.
Вторият фундаментален извод, който може да бъде формулиран въз основа на данните от допитването, гласи: поговорката "Гарван гарвану око не вади" трябва да бъде изхвърлена от употреба.
За никого не е тайна, че съдът, следствието и прокуратурата са като... пияната триглава ламя: през която и глава да се налюска, "звярът" винаги повръща и с трите си глави едновременно. Ето защо е удивителна лекотата, с която анкетираните взаимно се топят на тема рушветчийство. За съдиите най-корумпирани са следователите и прокурорите. Според представителите на държавното обвинение най-корумпирани са съдиите и следователите, а според следователите подреждането върви така: съд, прокуратура...
И още едно нещо прави особено впечатление: анкетираните магистрати са единодушни, че основните причини за корупцията в тяхната система (колкото и микроскопична да е тя) са ниските заплати, моралната криза на обществото и калпавите закони.
Ето това са "кокошите тръни" в петата на демокрацията, които превърнаха цяла плеяда никому неизвестни (до онзи ден) юристчета в яко охранени магитрати, окичени с часовници за по 5000-6000 долара и обитаващи луксозно обзаведени "селски прогимназии".
Ваденето на въпросните тръни обаче не е работа на слугите на Темида, а на законодателната и изпълнителната власт. Защото "орлите на правосъдието" ни са невинни и въобще не знаят какво е то корупцията.
Трябва ли да се чудим тогава, че от 1999 г. досега за рушветчийство я са осъдени стотина души, я не? Не трябва - гласи най-бързият отговор. По простата причина, че никой не е може да се бори с нещо, което не е виждал дори и на картинка.
Това е положението. Останалото е мрак...
Автор: Иван Рачев