ДЕПУТАТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ПЪРЖАТ В ПАРТИЕН ТИГАН
(Параграф 22) - 2004/5/22
"Всичко е процедура, дори гласуването!"
Шега на новозенландски юристи

Здравият разум (най-после) победи здравите сили - този коментар можеше да бъде чут в кулоарите на Народното събрание в деня, когато тайното гласуване провали избора и създаването на институцията "Граждански защитник на правата на гражданите" (омбудсман).
Поредното отлагане на назначаването на омбудсман (по закон той трябваше да бъде избран до 31 март 2004 г.) показа, че българският парламент още не е узрял за всички тънкости на демокрацията. Тайното гласуване - пренебрегвано стотици пъти в името на теснопартийната кауза, този път задейства "по същество" и не позволи първият български омбудсман да бъде зависим от една или друга централа.
Вярно, парламентаристите в случая не избраха по-трудния път на националния кастинг, а предпочетоха да тръгнат по утъпканата пътека на "цветните" номинации. Резултатът обаче бе повече от катастрофален за тях: те не успяха да надскочат себе си и да се преборят с партийната дисциплина, за която иначе всички твърдят, че не съществува.

Две поредни гласувания не бяха достатъчни на депутатите да изберат личност, достойна да стане народен защитник. Само за четири часа в петък (14 май) народното представителство опорочи фигурата на първия обмудсман, защото всяка парламентарна група толкова яростно бранеше своя си кандидат, че не виждаше и не чуваше нищо друго около себе си. Заради важността на институцията парламентарният контрол бе отложен, но с това на практика всичко приключи още преди да е започнало.
Най-напред, за да не си помисли някой, че българската процедура е като в развитите европейски и световни демокрации, на номинираните им бяха предоставени по пет минути да се представят. За този отрицателен срок всеки от седмината номинирани трябваше сподели с депутатите вижданията си за ролята на омбудсмана, както и онова, което смята да направи поне през първата година, ако бъде избран.
Съвсем естествено от парламентарната трибуна кандидатите за народен защитник успяха да кажат трите си имена, рождената си дата, образованието и някои основни моменти от професионалните си кариери. После с по-две три изречения описаха защо без омбудсман гражданско общество и демокрация не може да има и... толкоз.
Сякаш като по калъп в изказванията си и седмината кандидат-омбудсмани предпочетоха да омайват депутатите с биографични доказателства, че са подходящи за отговорния пост, вместо да заложат на прякото професионално въздействие. Примерно - че познават закона, че са наясно с отговорността на държавата и правата на гражданите, че длъжността, към която са се устремили, е повече неблагодарна, отколкото престижна, и тъй нататък.
С две думи - нито един от тях не успя да вдъхне някаква увереност у страничните наблюдатели, че е номиниран за обществен защитник не защото Партията така е решила, а защото той заслужава и може.
След преброяване на бюлетините от специално създадена за случая осемчленна комисия до балотаж стигнаха номинираният от НДСВ и ДПС Петър-Емил Митев (събрал 55 гласа) и предложената от БСП Анна Караиванова (с 40 гласа).
Общо в гласуването участваха 198 народни представители, като и този път не мина без "номера на регулировчика". За разлика от предишни вотове, обаче управляващото мнозинство захвърли класическото "червен маркер - не, зелен маркер - да" и се опря на новите технологии: в решаващия момент народните представители от НДСВ и ДПС получиха едновременно едно и също SMS-съобщение, че съвместната кандидатура е Петър-Емил Митев.
Именно тази кратка електронна "дописка" доведе до отпадането на другите трима основни претенденти: "жълтият" депутата Кирил Милчев (получил унизителните 14 гласа), бившия конституционен съдия Димитър Гочев (с 29 гласа) и номинирания от "Народен съюз" проф. Александър Джеров (събрал 28 гласа).
За най-голяма изненада на наблюдателите кандидатът на СДС Станислав Димитров (бивш министър на правосъдието и конституционен съдия) също събра 14 гласа, докато избраникът на трима царисти и на независимата Елка Анастасова - столичният адвокат Емануил Георгиев, остана на опашката с 12 гласа.
По време на балотажа мрачните подозрения, че поне засега депутатите изобщо не искат да изберат омбудсман, се оправдаха. При това - по най-демонстративен начин: социологът Петър-Емил Митев събра само 72 гласа, а за бившия прокурор и депутат Анна Караиванова гласуваха едва 46 народни представители. В крайна сметка изборът се оказа провален, тъй като по закон общественият защитник се избира с 50% плюс един глас от присъстващите в пленарната зала. В случая за победителя трябваше да бъдат пуснати най-малко 94 редовни бюлетини от общо 187 депутати, участвали в гласуването на втория тур.
Останалите 69 гласа бяха разпилени (най-вероятно с помощта на партийните "регулировчици") по следната схема: с 45 бюлетини бе гласувано за Петър-Емил Митев и Анна Караиванова едновременно, в 15 от бюлетините имената на двамата кандидати бяха задраскани, осем плика се оказаха празни, а в един имаше няколко бюлетини.
Формално обективността и безпристрастността на избора бяха осигурени с чисто бели бюлетини, върху които бяха отпечатани имената на всички кандидати, подредени по азбучен ред, и бели, непрозрачни пликове. Самото гласуване бе проведено далеч от журналистически очи и уши - в запечатаната още предишния ден зала "Изток" на Народното събрание. А за по-сигурно представителите на медиите бяха изгонени и от коридора пред залата.
Всички тези предохранителни мерки изобщо не попречиха на неколцина депутати от ОДС и СДС свободно да си говорят за бойкот на балотажа заради останалите две "червени" кандидатури - на Петър-Емил Митев и Анна Караиванова.
Председателят на парламентарната група на НДСВ Станимир Илчев не остана по-назад и обясни резултатите от избора с "остатъчни предразсъдъци у народните представители от БСП, ОДС, "Народен съюз" и СДС".
"Всеки опит за партизиране на избора, ако е имало такъв, е бил разрушен в момента на появата на втора, трета и четвърта кандидатура", каза още Станимир Илчев и заяви, че управляващото мнозинство не е използвало "партийни инструменти за дисциплиниране на кандидатите. Той очаквал на балотажа да се извърши "плавно и естествено прегрупиране на предпочитанията".
Според заместник-председателя на парламентарната група "Новото време" Борислав Цеков обаче ситуацията е малко по-различна. Той е на мнение, че депутатите са преодолели с чест опита на НДСВ да наложи партийна кандидатура за омбудсман - без да се съобразява с необходимостта от консултации с гражданските организации, както и от постигането на съгласие между възможно повече парламентарни групи.
След като обяви резултата от проваления избор, председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков заяви, че организирането на процедурата трябва да започне отначало. Той обеща издигането на нови кандидатури от парламентарните групи и провеждането на същинския избор да се състоят "в недалечно бъдеще и до края на мандата на 39-о Народно събрание", но малцина му повярваха. Не за друго, а защото Законът за омбудсмана бе обнародван в "Държавен вестник" преди година (бр. 48 от 23 май 2003 г.) и още тогава депутатите знаеха, че до 31 март 2004 г. трябва да изберат обществения закрилник.

ЩО Е ТО? АДВОКАТ, ПРОКУРОР ИЛИ ПРАВОЗАЩИТНИК?

ДИМИТРИНА ПЕТРОВА, депутат във Великото народно събрание, професор по правата на човека в Централния европейски университет в Будапеща и директор на Европейския център за правата на ромите.

По принцип, избирането на омбудсман на европейско ниво е доста трудно решим проблем за България. Причината е, че трябва да се открие човек, който да отговаря на определени условия, а аз не виждам в България да има подготвеност дори за обсъждането на тези условия.
Първият въпрос е каква компетентност трябва да има омбудсманът или, казано иначе, в каква сфера трябва да търсим възможния кандидат. Омбудсманът е допълваща институция, която няма да замени нито съдилищата, нито гражданските организации. По идея, общественият защитник е някъде по средата между правителството и обществото, като е независим и от двата "лагера". Ето защо е задължително личността, която се предлага за омбудсман да бъде консенсусна, а не "приемлив вариант", до който се е стигнало след задкулисни партийни пазарлъци. Провалената процедура демонстрира колко трудно е да се избере съответният човек тогава, когато самият избор се търси по посока на политическо противопоставяне.
Според мен това, върху което трябва да се помисли оттук нататък е следното: да се образува някакъв инициативен комитет или работна група, в която да участват представители на всички парламентарни групи и на водещи неправителствени организации, примерно - от рода на Българския хелзинкски комитет и "Коалиция 2000".
В тази посока аз бих стигнала и по-далеч: защо кандидатите за омбудсман да не подложат предварителен изпит, за да се убедим, че те най-малкото знаят достатъчно за човешките права? Този комитет трябва да се опита да намери консенсусното решение и след това да предложи на парламента една кандидатура, за която обществото вече е убедено, че е компетентна и принадлежи професионално на правозащитната общност.
Аз започнах малко колебливо да обяснявам колко е деликатен въпросът с избора на омбудсман, но ще го кажа направо: в България все още много малко си даваме сметка, че защитата на човешките права е специализирана област, това е професия.


ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ, заместник-председател на 39-ото Народно събрание и бивш конституционен съдия:

Структурите на гражданското общество, гражданите на България трябва да изберат такава личност, в която да имат доверие, защото омбудсманът означава защитник на гражданските права. Ето защо, не политическите сили трябва да издигат свои кандидати, а обществото трябва да излъчи своя фаворит. При подобен подход ролята на парламента става много проста: Народното събрание ще трябва само да узакони юридически изборът на хората.
Ако можем това да постигнем, мисля, че успехът на тази институция до голяма степен ще бъде гарантиран. Аз предложих да се осигури законова възможност гражданите пряко да предлагат на Народното събрание своя народен защитник. За съжаление това не се прие. Но ако ние действително сме вече зряло демократично общество, този е пътят за избора на омбудсман, от който парламентът да не се срамува. Дали чрез комитет или чрез друга структура - не е толкова важно. По-важното е общественият защитник да не бъде наложен от политическите сили.

МАРИЯ ЙОРДАНОВА, доктор по право, ръководител на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията и координатор на Центъра по разработването на законопроекти, насочени към хармонизирането на българското законодателство.

В един от нашите законопроекти бяхме предвидили избора на омбудсман да става с квалифицирано мнозинство, за да сме сигурни, че ще бъде избрана консенсусна фигура. В този смисъл, имаше предвидена възможност 20 000 пълнолетни граждани да издигат кандидатура, чрез която да се ангажира пряко и гражданското общество. Това е необходимо, тъй като омбудсманът е институция, една от целите на която е да посредничи между обществото и държавните структури.
Ако се огледаме около нас, първият омбудсман в съседна Гърция - Никифорос Диамандурос, беше професор по политология, защото в Гърция също няма изискване омбудсманът да е с юридическо образование.По всеобща оценка, проф. Диамандурос изпълни много успешно своя мандат, защото създаде добър екип от сериозни специалисти-юристи и, не на последно място, защото беше една неполитическа кандидатура с голямо пристрастие към правата на човека. Доказателство за успеха му е факта, че от април 2003 г. проф. Никифорос Диамандурос е европейски омбудсман.

* Мненията на експертите са осигурени с любезното съдействие на радио "Нова Европа"

Автор: Емил Радков

Go back BG Online