България е готова за НАТО, но реформите трябва да продължат
(Mediapool) - 2003/9/5
Реформите трябва да продължат, заяви в София генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън, призовавайки правителствата на държавите в Югоизточна Европа да се борят с организираната престъпност и нелегалния износ на оръжие.
Лорд Робъртсън посети България в рамките на прощалната си обиколка в края на мандата му като генерален секретар на Алианса и се изказа пред конференция за сигурността в Югоизточна Европа, в която участват осем министри на отбраната и трима на вътрешните работи от Югоизточна Европа.
България е готова за членство в НАТО, заяви Робъртъсн пред форума, но изтъкна, че реформите трябва да продължат.
От България се очакват войници за мироопазващите мисии
Минути след като беше удостоен от президента Георги Първанов с най-високото българско държавно отличие - орден "Стара планина" I степен, генералният секретар изрази увереност, че и занапред България ще изпраща все повече обучени и дееспособни части, които да гарантират сигурността в различни райони на света.
Той даде за пример мисиите, в които участва страната ни в Босна и Херцеговина, в Афганистан и сега в Ирак.
БНР предаде думите на президента Георги Първанов, че успешната военна реформа, добрите резултати при опазване на класифицираната информация и реформите в българските спецслужби са аргументи да се каже, че страната ни може да засили реално южния фланг на НАТО след присъединяването си през пролетта на 2004 г.
Робъртсън апелира към политическите лидери
Джордж Робъртсън призова правителствата на страните от региона да изкоренят престъпността и корупцията и да наложат правото на закона. По думите му всички страни от Югоизточна Европа са поставени пред многобройни проблеми, които пречат на по-нататъшния им прогрес - от икономическата стагнация, през корупцията, до остарелите военни структури.
Основната отговорност за справянето с тези проблеми е на политическите лидери в тези страни, които трябва да вземат критично важни и понякога болезнени решения, посочи Робъртсън. "Югоизточна Европа се нуждае от политици с поглед към бъдещето, а не към миналото. Доволен съм да видя, че такива хора - истински лидери, наистина съществуват и особено задоволство ражда в мен фактът, че толкова много от тях присъстват тук, на този форум днес", подчерта Робъртсън.
Според него в България влизането в НАТО се схваща като нещо драматично, а на срещата на върха в Истанбул през 2004 се гледало като на "коронясване". Най-важното обаче е страните, присъединяващи се към Алианса през пролетта на следващата година, да оформят дневния ред на въпросите, които ще имат значение след 20 години и да изградят механизмите за справяне с тези проблеми, изтъкна генералният секретар.
"Не се изтегляме от Югоизточна Европа"
Пред участниците в конференцията, организирана от Центъра за изследване на демокрацията, Джордж Робъртсън изтъкна, че Югоизточна Европа се връща в Европа и регионът е започнал да се преборва с клеймото на "бурето с барут" на континента. Посочи също така, че държавите са се показали по различни начини като отговорни и конструктивни международни актьори. Като пример той даде заявената от тях силна поддръжка за международната антитерористична коалиция и участието в мироопазващите операции. Това е доказателство за факта, че Югоизточна Европа става по-голям производител, отколкото консуматор на сигурност; регион, който вече изнася не нестабилност, а стабилност, посочи генералният секретар на НАТО.
Той обаче подчерта, че НАТО ще продължава да помага на страните от региона и ще поддържа сигурността, докато това се налага. Рационализираме своите сили и ресурси, но не се изтегляме, не си стягаме багажа, каза лорд Робъртсън.
Международната общност трябва да препотвърди ангажиментите си в Югоизточна Европа, и главно в съфинансирането на проектите за неговото развитие, заяви още той.
Като бивш политик за мен е удивително, че е възможно лидери в Европа, които от една страна предизборно говорят за незаконната емиграция, същевременно да се борят за намаляване на разходите за отбрана, заяви той и добави, че единственият начин бежанците да не идват в Западна Европа, е Източната част на континента, Централна Азия и Кавказкия регион да станат благоденстващи.
Организираната престъпност пречи на инвестициите в региона
Във форума участва и специалният координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Ерхард Бусек, който акцентира върху борбата с престъпността и износа на национални капитали извън границите на Балканите. Това, по думите на Бусек, разколебава инвеститорите и пречи на икономическия подем на региона.
Той обясни, че организираната престъпност е успяла да превземе държавните структури в страните от региона и е изиграла лоша роля в приватизационния процес, допринасяйки по този начин за замразяването на реформите в някои от държавите. В същото време обаче Бусек посочи, че вижда обещаващи знаци, че страните се съвземат.
В словото си министър - председателят Симеон Сакскобургготски апелира да се запази международното присъствие в Западните Балкани. Икономическият растеж е много важен лост за сигурността, каза още българският премиер и посочи инфраструктурните проекти.
В началото на форума българският външен министър Соломон Паси подчерта, че генералният секретар на НАТО ще остане пряко свързан с датата 21 ноември и със срещата в Прага м.г., на която България и още 6 бивши комунистически страни получиха покани за членство в Алианса. Той добави, че само САЩ и България са страните, които лорд Робъртсън посещава два пъти, за да си вземе довиждане преди официалното напускане на поста. Това, по думите на външния министър, показвало какво е значението на нашата страна. А представяте ли си какво ще бъде, когато станем членове на НАТО, добави реторично Паси.
Личната роля на лорд Робъртсън за разширяването на Алианса бе изтъкната и от президента Георги Първанов на церемонията по награждаването на генералния секретар на НАТО.
В отговор Робъртсън посочи, че България е стигнала до признанието в Прага още преди години, с декларацията си че действа като фактически съюзник на Алианса.
Георги Първанов подчерта и заслугите на Робъртсън за първото в историята на НАТО прилагане на чл.5 от Вашингтонския договор, след 11 септември 2001 г., когато беше създадена антитерористичната коалиция.