Гражданският контрол над управленските решения е само привиден
(Mediapool) - 2009/2/25
Гражданите имат право на контрол и участие при вземането на управленски решения, но то или мълчаливо се игнорира от представителите на властта на различни равнища, или се изкривява съзнателно. Такива са наблюденията на експертите от Българския център за нестопанско право (БЦНП), които подготвят предложения за регулиране на отношенията между представителите на публичното управление и на гражданското общество.

По закон всеки изготвен законопроект се изпраща за съгласуване до заинтересованите страни, включително и до неправителствените организации (НПО). На практика обаче двуседмичният срок за обсъждане негласно се съкращава на една седмица, като проектът се изпраща нарочно по-късно и не остава време по него да бъдат направени забележки или предложения, даде пример правният експерт на центъра Атанас Славов в сряда.

Към държавните органи има експертни съвети, но не е ясно на какъв принцип се подбират участниците в тях. Обикновено членове на тези съвети са казионни организации, като не се знае нито каква е тяхната представителност, нито как функционират или каква е ефективността им, продължи експертът. Публично известно е, че ако дадени организации са близки до определения държавен орган или на ръководни лица в него (съответно политически партии), те имат по-голям шанс да влязат в експертните или консултативни съвети.

Илюстрация за тази констатация е редовното присъствие на едни и същи лица или едни и същи организации в определени съвети. Стига се и до ситуации като тази в Министерството на държавната администрация, в която едни и същи НПО бяха членове на комитета по наблюдение по оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) и същевременно бенефициенти по проекти по програмата, за което сигнализираха миналото лято от гражданския сектор.

По същия начин по незнайни причини проект по ОПАК е бил спечелен от организацията на сомелиерите, без да е ясна връзката на сомелиерството с административния капацитет.

Многобройните примери от практиката сочат, че представителите на гражданския сектор се допускат до управленската дейност само по добрата воля на институциите или заради добрите контакти на съответната НПО.

Според Атанас Славов проблем има и в самия граждански сектор. В страната са регистрирани около 30 хиляди НПО, от които 4-5 хиляди са действащи. Не е ясно обаче кои от тях са автентични организации на гражданското представителство.

В изследване на Центъра за изследване на демокрацията, представено миналия месец, неправителствените организации и олигарсите са новите форми, чрез които корупционните практики проникват на най-високо ниво в държавата. В периода 2000-2007 г. броят на НПО-тата се е увеличил пет пъти, а повечето от тях са създадени като инструмент за правомерен допълнителен доход, уреждане на политически и лични приятелски кръгове и защитен изход от властта, пише в доклада на ЦИД.

76% от депутатите, 75 на сто от министрите и председателите на държавни и изпълнителни агенции и над 90% от кметовете на общини участват в съвети на НПО.

Българското правителство се е превърнало в определящ фактор при финансирането на НПО, след като чуждестранните държавни и честни донори постепенно са започнали да се оттеглят.

Една от многото характеристики, че България е засегната от политическата корупция, са целенасочените опити за завладяване на НПО и създаването на квази- НПО, пише още в януарския доклад на ЦИД.

От Центъра за нестопанско право предлагат да бъдат обсъдени мерки за подобряване на отношенията гражданско общество – държавно управление. Сред тях е промяна в остарелия Закон за нормативните актове, с която да се регламентира правото на гражданите да инициират промени в нормативни актове.

Законопроектите да се предоставят на гражданския сектор за едномесечно обсъждане. Самите проектозакони да се публикуват в сайтовете на съответните ведомства, за да са достъпни до обществеността.

Центърът предлага още да се изработят и критерии за представителност в гражданския сектор. Вариант е в дадена област самите НПО да излъчат своя представител, който да участва в експертен или консултативен съвет.

Вариант, познат в европейската практика, е във всяко ведомство да има служители за връзка и консултиране с НПО.

Автор: Светла Бъчварова

Go back BG Online