Енергийният сектор у нас е с най-висок корупционен риск
(Mediapool) - 2007/5/16
Близо 1 млрд. лева е загубила държавата през изминалата година от замени с държавна собственост, съобщи в сряда Огнян Шентов, шеф на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Той участва на кръгла маса, посветена на корупцията при обществените поръчки, организирана от Комисия за борба с корупцията към Народното събрание.

Управлението на държавната собственост и обществените поръчки са двата най-разпространените начини за преразпределение на огромни обществени средства чрез корупционни практики, се твърди в доклада на ЦИД.

30% от поръчките – без конкурс

От икономическите сектори у нас, енергетиката е с най-висок процент на риск за даване на нерегламентирани средства, коментираха авторите на доклада Огнян Шентов и Асен Дюлгеров. Причината е, че около 30 на сто от поръчките се възлагат чрез пряко договаряне, а не чрез конкурс. Корупцията в енергетиката се стимулира допълнително и от занижения последващ контрол и ниските санкции за нарушителите. По данни на ЦИД около 15 млрд.лв. са средствата, които се разпределят в този сектор на икономиката у нас.

Няколко основни типа са отклоненията при поръчките в енергийния сектор, но на първо място е нормативно разрешената възможност да не се обявява конкурс за дадена поръчка.

Статистиката показва, че през последните две години и половина че едва 21 на сто от процедурите са били чрез открита процедура, а едва 0,7 на сто от сделките в енергийния сектор са минали през борсата. От 2139 сделки едва 16 са били сключени на борсата, коментира Асен Дюлгеров, и това е парадоксално, защото голяма част са за доставка на типично борсови стоки.

Непотребни и неоправдани поръчки

Много характерно за голяма част от поръчките в енергийният сектор у нас е, че трудно може да бъде доказана тяхната целесъобразност – т.е. те са непотребни и неоправдани от гледна точка на очаквания краен резултат. Пример за такива ненужни поръчки е доминиращият консултантски пазар в енергийния отрасъл. И в същото време най-големите обществени поръчки не са минали през конкурсна процедура, а по линията на прякото договаряне, коментираха от ЦИД.

Въведена е практика за "прескачане" на Закона за обществените поръчки е раздробяването на поръчката на няколко по-малко дейности, които се пускат като отделни поръчки, за да се падне под финансовия праг, над който законът задължава обявяването на конкурс.

Най-често печелили фирми

Авторите на доклада са съставили и кратък регистър на фирми, които най-често участват по енергийните проекти. В него присъстват имената на собственика на консултантската фирма "Фронтиер" на Красимир Георгиев, срещу когото тия дни бе повдигнато обвинение за пране на пари във връзка с делото за "Топлофикация" – София, Николай Вълканов шеф на "Минстрой" (бивше подразделение на "Мултигруп"), разпитван по корупционния скандал "Овчаров- Александров". В регистъра присъства и името на Христо Ковачки като един от най-големите играчи в енергетиката.

Фискалните щети от корупцията при обществените поръчки за 2006 г. се оценяват на 1.2 млрд.лв, каза Огнян Шентов. Според него тези загуби са съизмерими с очакваните от страната ни средства от европейските фондове през следващите 2-3 години.

От ЦИД уточняват, че една от причините за корупцията при обществените поръчки е липсата на прозрачност около финансирането на политическите партии. Според представения от центъра анализ, корупцията е разпространена предимно по високите етажи на властта.

Тревожното е, че все повече се стеснява кръгът на фирмите, които участват в обществените поръчки, коментираха Огнян Шентов и Асен Дюлгеров. Прави впечатление, че случайната корупция, свързана със случайното даване на подкуп намалява, но се увеличава тази по високите етажи с добре организирана мрежа за даване и вземане на подкупите. Затова и в конкурсите участват само фирми, които имат някакви гаранции за успех.

Резултатите от тръжната процедура се манипулират основно чрез параметрите на техническата документация, показва допитването на ЦИД сред българските фирми. Около 40 на сто от запитаните казват, че при формулиране на техническите изисквания за конкурса се дава предимство на определен кандидат. На второ място остава манипулирането на резултатите при класирането. От ЦИД уточняват, че около 2/3 от обществените поръчки не са съвсем ясни параметри и не може да се види точно съответствието между предварително обявената оферта и изпълнението на договора след това от избрания кандидат.

През 2002 г. всяка втора фирма е споделяла, че е плащала подкуп за участието си в конкурс по Закона за обществените поръчки. През 2007 г. делът на фирмите, признали подкуп, а намалял пет пъти, по данни на ЦИД. Въпреки това равнището на корупцията в страната остава високо, според оценката на фирмите. Над 80 процента от компаниите, които работят у нас, са попадали на опорочени процедури, а за 60 на сто от тях корупцията е широко разпространена.

От ЦИД коментираха, че корупционните практики при обществените поръчки могат да се намаля, като се усъвършенства механизмите на обжалването и този който дава право да се спре или отмени поръчката, ако фирмата-фаворит не успее да се класира.

Автор: Мария Василева

Go back BG Online