Кабинетът отчете "положителни промени в корупционната среда"
(Mediapool) - 2007/4/1
Изпратеният от българското правителство доклад до Европейската комисия (ЕК) за напредъка по "шестте критерия" по глава "Правосъдие и вътрешен ред, се основава на позитивни данни от проучвания на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Transparency International, съобщи Портал Европа. В доклада е споменато международното разследване на злоупотреби по програма САПАРД.
През април предстои визита на три групи евроексперти, които да оценят на място отчетеното от София преди юнския доклад на ЕК. Българското правителство би искало да има ясен механизъм за оценка на напредъка, а експертите на ЕК да не се отклоняват от шестте критерия (benchmarks), да няма "широки интерпретации" и смесване с други въпроси.
Под въпрос е дали на планираните срещи на евроекспертите с български неправителствени организации ще могат да присъстват журналисти, както предлага ЕК. Обсъжда се също дали разкритията за организираната престъпност ще се публикуват, или просто обществеността ще бъде информирана, че такива разкрития има. София настоява информирането на обществеността да се случва само когато е "уместно". Не се знае и дали ще има среща на групата евроексперти по съдебна система с представители на българското Министерство на правосъдието. Подлежи на уточняване също дали групата по борба с организираната престъпност ще може да се запознае с конкретни случаи (т.нар. case studies), информира Портал Европа.
Докладът на българското правителство по глава "Правосъдие и вътрешен ред" бе одобрен от кабинета в четвъртък, заедно с проектозакона за съдебната власт, който също трябваше да бъде отчетен до края на март, но ще се иска отсрочка до юни.
Необходимостта от продължаване на наблюдението върху България и Румъния по проблемните области бе взето от ЕС във връзка с присъединяването на двете страни към съюза през януари т.г.
Ако се отчете недостатъчен напредък в определените области, на двете страни могат да бъдат наложени предпазни клаузи или да им бъдат наложени финансови санкции при отпускане на земеделските субсидии.
По отношение на глава "Правосъдие и вътрешен ред", единствено за първия критерий - приемане на конституционни промени, премахващи всяко двусмислие относно независимостта на съдебната система, е написано ясно: "Критерият е изпълнен", съобщи Портал Европа.
Поправките в конституцията бяха прието на 2 февруари. Съдебният закон, обаче, който трябва да обезпечи прилагането на приетите конституционни промени, тепърва ще се разглежда от парламента и ще е готов до юни.
По този втори критерий за по-прозрачен и ефикасен съдебен процес чрез нов закон за съдебната система и нов ГПК и за докладване на това, как работят новите закони и какво става в досъдебната фаза - правителството е отчело, че веднага след поправките в конституцията, е подновена работата на работната група.
По третия критерий правителството отчита, че "съдебната реформа продължава". Цитират се статистически данни за устойчиво увеличаване броя на решените казуси за тримесечие - около 2 на сто повече през 2006, отколкото през 2005 г. Имало ръст и на решените случаи като цяло за 2006 г. в сравнение с 2005 година - и този ръст бил с 1.26%.
Четвъртият критерий е за очакваните от България професионални и независими разследвания по обвинения за корупция по висшите властови етажи; докладване за вътрешни инспекции в публичните институции и за публикуването на имуществени данни за високопоставени официални лица. По този критерий в доклада на Станишев се казва, че нулевата толерантност и противодействието на корупцията по всички нива остава ключов приоритет за българското правителство.
Предприети са "целенасочени, проактивни и систематични" действия за сигурна превенция и ефективно прекратяване на корупционни практики във всички сфери на обществения живот. Проведени са "професионални и независими" разследвания по обвинения за корупция по висшите етажи.
Докладът цитира данни от първото проучване сред бизнеса за нивата на корупцията, откакто България е член на ЕС, извършено през януари 2007 от ЦИД - "една от водещите неправителствени организации в сферата на антикорупцията". Според данните имало "положителни промени в корупционната среда в страната към месец март 2007 г." Към март 2007, с 50 на сто било намаляло нивото на жертвите на корупцията сред бизнеса в сравнение с ноември 2005 г. Съществено бил намалял и корупционният натиск за рушвети от страна на администрацията "в сравнение с бизнеса". По-нисък корупционен натиск бил регистриран сред всички професионални групи в администрацията - митници, полиция, данъчни и други служители. В правителствения доклад се посочва уебсайтът на ЦИД.
Цитира се и проучване на Transparency International от ноември 2006 г. В резултатите от него преобладавала удовлетвореността от работата, извършена от публичната администрация в предоставянето на услуги и информация на гражданите. Уебсайтът на Transparency-България също е поместен в доклада.
По петия критерий (по-нататъшни мерки за превенция и борба с корупцията, в частност по границите и сред местните власти) кабинетът е отчел политика на нулева толерантност спрямо корупцията на всички нива на държавната администрация и у местните власти. Пише, че се прилага принципът на ротация в граничния контрол, че се правят както планирани, така и внезапни инспекции по места. Също се правели проверки на имущественото състояние на официални лица.
По последния, шести критерий - прилагане на стратегията за борба с корупцията с акцент върху тежките престъпления, прането на пари; систематично конфискуване на имуществото на криминалния контингент; докладване на нови и текущи разследвания, обвинения и присъди в тази сфери - докладът на правителството казва, че България има правна рамка за превенция и противодействие на организираната престъпност, базирана на добрите европейски практики. "Налице е напълно координирана, предсказуема и прозрачна организация на полицията", пише още в отчета.
Отчита се, че от 50 481 криминални престъпления, регистрирани в периода октомври 20067 - март 2007 г., са разкрити 23 664, което означавало разкриваемост почти на всяко второ престъпление. 91.8% от убийствата са били разкрити, отчита още кабинетът.
За злоупотреба с еврофондове са внесени обвинения в съда по 5 досъдебни производства, като общият размер на злоупотребите се оценяла на 2 208 451 лева.
Споменава се и случаят САПАРД - съвместна специализирана полицейска операция е извършена на териториите на България, Германия и Швейцария, казва докладът, което е довело до разбиване на криминална схема за източване на фондове на обща стойност 7,5 милиона евро. Международна престъпна група със седем българи, двама германци и двама швейцарци била задържана. "Разследването продължава", отбелязва докладът, цитиран от Портал Европа.


Go back BG Online