МВР предлага бърза конфискация на имоти и пари с недоказан или престъпен произход
(Mediapool) - 2002/9/11
Ускорена процедура за конфискация на имущества или финансови сметки, добити от престъпна дейност или с недоказан произход, се предвижда в представения днес проектозакон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Проектът е подготвен от МВР, разпоредбите ще важат с обратна сила от 1 януари 1990 г.
Конфискацията ще засегне имоти или сметки на стойност над 30 000 лв. Имотът може да бъде конфискуван и без собственикът му да е с доказана вина по Наказателния кодекс, стана ясно при обсъжданията на текстовете, организирани от Центъра за изследване на демокрацията и Коалиция 2000.
Имуществото ще се конфискува задължително, ако е придобито пряко или косвено от тероризъм, незаконен трафик на наркотици и хора, контрабанда, пране на пари, преправяне на ценни книжа, подкупи и измами. В проектозакона е предвидено и блокирането, изземването и отнемането в полза на държавата на имущество на физически и юридически лица, за което не може да се докаже произходът.
За разлика от Наказателния кодекс, конфискацията ще се прилага и ако имуществото или парите са прехвърлени на роднина или трети лица, свързани с проверявани. По Наказателния кодекс отговорността е само на физическото лице, престъпило закона. Според министърът на вътрешните работи Георги Петканов е станало практика лица, занимаващи се с престъпна дейност, да прехвърлят имуществото си на членове на семейството, за да не може да им бъде конфискувано.
Законът ще се прилага дори когато нарочените нямат влязла в сила присъда. Ако заподозрените в незаконно придобито имущество лица не могат да докажат откъде и как са го добили, то ще им бъде отнемано чрез особено производство. Успоредно с конфискацията обаче, прокурорите трябва да възбудят и наказателно преследване срещу конкретните лица.
Не е необходимо да има влязла в сила присъда, защото иначе нямаме нужда от подобен закон и ще си вървим по реда на наказателното производство, мотивира се Петканов. Той допълни, че целта на новия закон не е да санкционира лицето, а да му се отнеме имуществото.
Особеното производство ще започва по инициатива на окръжния прокурор или въз основа на сигнал, подаден от органите на МВР или финансовото министерство. Прокурорът ще назначава експертна проверка на съмнителното имущество или финансови сметки, ще може да иска и пълната информация от банките, включваща банковата тайна. Данъчната и местните администрации, бюрото за финансово разузнаване и митниците ще дават с предимство поисканата при такива случаи информация.
Делата за отнемане на незаконно придобито имущество ще приключват в 6-месечен срок, а при правна сложност той може да бъде удължен с още половин година с решение на апелативния прокурор. При наличието на достатъчно доказателства, окръжният прокурор ще внася искане до съда за блокиране на банковите сметки и на имуществото. Всеки заинтересован ще може да предявява права върху оспорвания имот в срок от три години след публикуването на искането в "Държавен вестник". Ако няма посочени претенции, съдът ще го отнема в полза на държавата.
В проекта е предвидена 15-годишна давност.
Три месеца след влизането в сила на закона, прокуратурата и съдът трябва да предадат на окръжните прокурори данни за наказателните дела, образувани след 1 януари 1990 г. и за престъпления, при които се конфискува имуществото.
Днес Петканов заяви, че никой не е нарочен и няма списък на хора, които ще попаднат под ударите на новия закон.
Много държави са въвели подобен закон, а престрелките от последните седмици в София показват, че корупцията и организираната престъпност са голям проблем и за България, каза на дискусията Карин Креймър, представител на правосъдното министерство в посолството на САЩ. Според нея най-добрия начин да се стигне до престъпниците е като им се бръкне в джоба.
Подобна теза защити и шефът на Бюрото за финансово разузнаване Васил Киров. Според него "босовете се занимават най-вече с финансови престъпления и дейността им може да бъде ограничена само ако се намалят финансите им, но липсва система за това". "Ние разкриваме финансовите потоци, отчитаме колко милиона долара са били показани като свързани с престъпна дейност, но практически нямаме конфискации", посочи Киров. По думите му ценното в закона е, че разкъсва връзката между наказателното производство и конфискацията.
Според съветникът на премиера Константин Паликарски един от най-сериозните аргументи, с които ще бъде атакуван закона, е обратната тежест. Ако придобитото имущество е било закупено с пари, декларирани в годишната данъчна декларация, очевидно човек няма от какво да се страхува, заяви Паликарски. "Ако законът бъде приет без обратна сила, това го обезсмисля. Ще излезе вярно, че който крал досега - крал, ще си запази имуществото, а оттук нататък ще конфискуваме", каза и министър Петканов.
Според зам.шефа на националното следствие Румен Георгиев текстът на закона трябва да бъде съвършен, за да не остане блокиран от Конституцията или други закони, с които може да влезе в противоречие. "От закона би имало обществена полза, като се отнема имуществото, придобито от престъпна дейност, защото престъплението не трябва да бъде начин на живот", бе оценката на Георгиев. Неговата критика бе свързана с липсата на следствието в закона.