Мария Йорданова: Проблемът за резултатна съдебна реформа не е свързан само с бъдещото ни членство
(ДНЕВНИК) - 2003/4/5
Мария Йорданова е доктор по Конституционно право. Тя е директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията и координатор на Инициатива за съдебна реформа. Д-р Йорданова е работила за популяризирането на стандартите на ЕС в областта на защитата на човешките права, чрез създаването на институцията на Омбудсмана в България и развитието на законова рамка за антикорупционна стратегия за страната, всключваща и регионално сътрудничество. На 30 и 31 март Центърът за изследване на демокрацията организира среща за обсъждане на Програмата за противодействие на корупцията. На втори април, основните политически сили постигнаха съгласие за съдебната реформа и определиха основните й насоки в декларация, която подписаха председателите на всички парламентарни групи. Според министър Станков с документа се слага началото на промените в конституцията в частта й за съдебната власт. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева определи политическият консенсус по глава "Правосъдие и вътрешен ред" като добър сигнал към Европейския съюз за желанието да се реформира съдебната система. Министрите Станков и Кунева наскоро обещаха да затворят преговорите по глава “Правосъдие и вътрешни работи” до края на юни.

-----------


В: Как се зароди неправителствената Инициатива за съдебна реформа?

О: Проблемът за реформата в съдебната власт стои от началото на прехода в България и въпреки предприеманите мерки чувствителен напредък в тази сфера не бе отбелязан. Преди години няколко неправителствени организации ( сред които Съюзът на съдиите, Съюзът на юристите, Камарата на следователите, фондация ”Съвременен наказателен процес, Центърът за изследване на демокрацията като секретариат и др.) предприеха инициативата да съдействат за ускоряване на съдебната реформа, която да засегне не само нормативната основа, но и практическата реформа с цел постигане на правна стабилност и доверие в съдебната власт и превръщането й в система от съвременен европейски тип. В началото на 1999 година беше поставено началото на инициативата, която обедини усилията на неправителствените организации, представители на държавни институции и експерти за разработване на Програма за развитие на съдебната реформа, която беше широко обсъждана и приета през 2000 г. от представители на академичната общност, магистрати, експерти (www.csd.bg/jri). Впоследствие, в резултат на успешно изграденото публично-частно партньорство част от основните приоритети на Програмата бяха доразвити и включени в Стратегия за реформа на българската съдебна система, приета от правителството през октомври 2001 г.

Въпреки това, все още сме свидетели не само на критики от страна на международни институции, но и на негативното отношение от страна на общественото мнение към редица проблеми в съдебната система като корупцията, бавното правораздаване и др. Във връзка с това Центърът за изследване на демокрацията като Секретариат на Инициативата за съдебна реформа предложи в края на миналата година разработване на Програма за противодействие на корупцията в съдебната власт, която да доразвие и актуализира набелязаните мерки и предложения на изготвената и прилагащата се Програма за развитие на съдебната реформа.


В: Кои са основните насоки, които предвижда програмата за противодействие на корупцията в съдебната власт?

О: Основна цел на програмата, която е в процес на подготовка е да бъдат дефинирани най-важните области на реформата и да бъдат предложени препоръки и механизми за предотвратяване на корупция, постигане на стабилност и повишаване ефективността в работата на съдебната власт. Във връзка с това тази програма ще включи няколко основни раздела: На първо място, се поставят общите въпроси за организацията, управлението и структурата на съдебната власт от конституционно-правна, законодателна и институционална гледна точка. Все още са в дискусионна фаза предложенията за преструктуриране на съдебната власт във връзка с необходимостта да се създадат условия за по-добро взаимодействие, взаимен контрол и баланс между властите. Обмислят се варианти относно мястото на следствието и прокуратурата в или извън съдебната власт. Един от вариантите, който се предлага е отделянето на следствието от съдебната власт. Има подобно предложение и по отношение на прокуратурата, но разбира се обсъжда и възможността за запазване на сегашното положение като обаче се въведе механизъм за отчетност на главния прокурор. Това е длъжност, която се откроява с изключително много правомощия. В повечето от европейските държави прокуратурата е част от изпълнителната власт, в някои страни дори министърът на правосъдието изпълнява функцията на главен прокурор, но това за българските условия едва ли е подходящо. Вариантите, които ще предложим ще отчитат в максимална степен не само на чуждия опит, но и на българските традиции. В тази първа част ще бъдат разгледани и проблемите на необходимата реформа в съдебната администрация.

Останалите три части на програмата ще включват предложения за подобряване на правната основа на антикорупционните усилия по отношение на наказателното право и процес, гражданското право и процес и административното право и процес. Наказателното право има важна роля в борбата с корупцията в цялото общество. При гражданското право и административното право връзката не е толкова пряка, но е важно да се ускори правораздаването, да се създадат условия възпрепятстващи корупционните практики. Последната, но не и по важност част от програмата включва предложения за “отваряне” на съдебната власт към обществото.

В: Какво представлява тази идея за отваряне?

О: Това е идея, по която заедно с нас работят главно журналисти, които отразяват проблемите на съдебната власт. Общественото мнение е единодушно, че съдебната власт остава доста затворена към обществото. Сред основните предложения, са създаването на прес-аташета към всички съдилища, които компетентно да информират и да осъществяват връзката с обществеността , разширяване на практиката на създаване и водене на страници в Интернет на отделните съдилища, въвеждане на практиката на “отворени власти”, т.е. в определени дни да се осигурява достъп за гражданите до следствените служби, прокуратурата и съдилищата, съвместни обучения между медии и магистрати и др.. Интересното е, че в рамките на тази инициатива и за целите на разработваната програма предвиждаме за пръв път и анкетно проучване сред самите магистрати за корупцията в съдебната система. Подготвеният въпросник бе представен за мнения и коментари на Висшия съдебен съвет, на отделните звена на съдебната власт, на Министерство на правосъдието, на неправителствени организации и т.н.. От началото на другата седмица започва въпросното проучване.

Друг интересен момент в подхода на програмата е, че част от предложенията, ще се отнасят и до институции извън системата на съдебната власт, чиято работа обаче рефлектира непосредствено върху ефективността на правораздаването и обществените представи за него – полиция, адвокатурата и т.н. Това се налага, тъй като например, нерядко адвокатите са отговорни за протакането на делата, за упражняването на корупционни практики. Така че и на тези въпроси трябва да се търси отговор. Необходимо е да се реши също така въпросът за спазването на етични правила и норми, на дисциплинарната отговорност.


В: На какъв етап е в момента програмата за антикорупционна реформа в съдебната власт?

О: В момента се доработват отделните раздели. До края на април ще имаме готовност в първи вариант, който ще предоставим за публично обсъждане...

В: Има ли шанс новата програма да бъде интегрирана в правителствената стратегия?

О: Ние ще я предоставим на отговорните институции и се надяваме тя да бъде използвана. Обнадеждаващо в настоящия момент е постигнатото съгласие между парламентарно представените политически сили по основните цели и принципи и по редица основни, макар и не по всички, насоки на съдебната реформа.

В: Бихте ли дали пример за конкретни антикорупционни мерки, предложени във вашата програма във връзка със съдебната реформа?

О: Добър пример в това отношение е предложението за реформа в системата на регистрация. В тази сфера има много проблеми както за гражданите, така и за техните организации - бавят се извършваните вписвания, получаването на справки, и предоставянето на достъп до водените в съда регистри в много случи е обект на корупционни практики. Имаме разработена концепция за поетапно трансформиране на регистрите от съдебни в административни, както е в редица страни. Имаме и идея за създаване на Централен електронен регистър на юридическите лица, в който ще има пълна прозрачност. Има вече такава практика в регистъра за особените залози, от който се ползват главно банките, но това вече е една добра практика, която може да се използва. В момента съществуващата система на съдебна регистрация на търговските дружества често е пречка не само за българския бизнес, но и за чуждестранните инвеститори. Истинската съдебна реформа трябва да се извършва стъпка по стъпка във всички сфери.

В: Как смятате да осъществите идеята за регистърна реформа?

О: В сътрудничество с държавните институции - министерствата на правосъдието, икономиката и финансите, и бизнеса, който като цяло има положително отношение към идеята. Между другото, дори в Македония, Румъния, Естония, Литва и Латвия има вече такива регистри, създадени по пътя на проекти.

В: Как ще коментирате декларацията за постигнатото съгласие между основните политически сили за съдебната реформа?

О: Това е една много положителна стъпка, която трябваше да бъде направена много отдавна. Бяха загубени много години на политически противоречия, които блокираха реформата. Сега остава да се види дали добрата воля отразена в тази декларация ще намери практически израз. Такъв опит има в Испания, там целият преход е изграден на консенсус на политическите сили. За съжаление в България не беше последван този добър пример. Проблемът за резултатна съдебна реформа не е свързан само с бъдещото ни членство в ЕС, но и изобщо с демокрацията в страната и изисква предприемането на комплексни мерки.

В: Как смятате, че ще се приеме новата Ви програма от сегашните политици в парламента?

О: Би трябвало да се приеме като съдействие и принос на неправителствения сектор. Още повече, че много от мерките, които предлагаме и развиваме ние са в контекста на целите и принципите на приетата декларация за основните насоки за реформа на българската съдебна система. .

В: Вие сте сред хората, които са промотирали европейските практики при защита на човешките права чрез въвеждане на институцията омбудсман в България. Как оценявате предприетите действия в страната в тази насока?

О: Най-сериозно и последователно въпросът за въвеждане на институция от типа на омбудсмана в България се поставя от 4-5 години насам от неправителствения сектор. За съжаление, законът, който едва сега се приема, не отразява най-доброто, предложено в подготвените законопроекти от неправителствени организации и инициативи (Центъра за изследване на демокрацията, Коалиция 2000 и др.) , на основата на проучване на успешния чужд опит в страни като Испания, Гърция, Швеция и др., Забавянето на законодателното уреждане на тази институция издава може би нежеланието на политиците да приемат дори една сравнително безобидна институция, но все пак някакъв вид контролен механизъм за администрацията. А и предложеният на второ четене в парламента доста орязан и компилиран вариант на закона за омбудсман едва ли ще доведе до създаването на работеща институция съобразно нейния първоначален замисъл.

По принцип е по-добре институцията омбудсман да бъде въведена чрез Конституцията. Когато ние лансирахме идеята преди няколко години обаче, дебат за изменение на конституцията изобщо не беше на дневен ред, затова решихме да предложим друг вариант, какъвто например е използван в Полша. Там се създаде тази институция с обикновен закон, и след 7-8 годишна практика беше включена в новоприетата конституция..

Но сега, когато вече се дискутират параметрите на бъдещата конституционна реформа, ми се струва, че институцията омбудсман следва да бъде създадена като конституционен орган, а не с обикновен закон. Първо, защото с обикновен закон не може да се предвиди квалифицирано мнозинство за избор на обудсман, което значи, че парламентарното мнозинство ще си избере “свой” омбудсман, а идеята е това да е консенсусна фигура. Второ, ако се избере с обикновен закон омбудсманът няма да има право на законодателна инициатива, нито право да сезира Конституционния съд, а това са два много важни механизми, тъй като чрез неговата работа той ще вижда много от слабостите както в законодателството, така и във функционирането на администрацията, разглеждайки случаите на нарушаване на човешките права. Той и без друго не е властническа институция и няма други механизми за въздействие освен механизмите за публичност на тези нарушения, като годишния му доклад и специалните доклади до Народното събрание.

Нуждата от тази институция и на местно ниво е много голяма. Липсата на закон в момента не е голяма пречка и има натрупан доста положителен опит в тази насока. Той обаче крие и рискове местните омбудсмани да изпаднат в зависимост, дали от местните администрации или от донори, или от добрата воля, съответно ограничените финансови възможности на общината. При липсата на законова основа за създаването и доброто функциониране на институцията в момента е необходимо да бъде постигнато съгласие между общината и гражданските организации. В това отношение София е един от успешните примери за функциониране на омбудсмана. За популяризиране на добрия опит и за улесняване на новосъздадените институции Центърът за изследвване на демокрацията създаде и поддържа информационната мрежа за институцията омбудсман (http://www.anticorruption.bg/ombudsman/).

За съжаление в комисията по правата на човека в парламента след доста противоречия и дебати беше прокаран един единствен текст за местните омбудсмани, който за още по-голямо съжаление, отпадна на второ четене . А в общините тази институция е най-необходима, защото именно там хората доста често се чувстват забравани от държавата. И това беше една малка възможност за компенсация, която беше пропусната.

В: Как се вписва ролята на омбудсмана в антикорупционната стратегия?

О: Основната функция на омбудсмана е да защитава гражданите, когато администрацията засяга техните права и интереси, а това в повечето случаи е свързано с корупционни практики. Тази институция е много необходима както за антикорупционния климат в страната, така и за доброто функциониране на администрацията изобщо. Освен това всеки човек ще предпочете да се обърне към омбудсмана при нарушаване на правата му от администрацията, отколкото да започне нескончаеми съдебни дела, които ще му струват при това и пари, и повече време и т.н. Така че тази институция ако заработи добре ще има и антикорупционен и хуманен потенциал. В противен случай ще бъде поредното формално отчитане пред европейските структури, че вече имаме такава институция.

-----


Правна програма на Центъра за изследване на демокрацията

Инициатива за съдебна реформа

Реформа в системата на регистрация

Антикорупция

Информационна мрежа "Омбудсман"

ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНСТИТУЦИЯТА ОМБУДСМАН В БЪЛГАРИЯ Местни омбудсмани в България



Go back BG Online