Сивият паралел на алкохолния внос
(ДНЕВНИК) - 2005/2/17
Освен производството и вноса на алкохол менте, българската действителност познава още едно "сиво" явление - т.нар. паралелен внос на спиртни напитки. Спорен е въпросът дали паралелният внос нанася по-сериозни щети на лоялните играчи на пазара, отколкото фалшификатите, но притежателите на световните търговски марки единодушно го посочват като значителна бариера пред бизнеса си.
Паралелен внос има при алкохола, шоколадите, козметиката и други стоки, носещи регистрирани търговски марки. Едни от
най-силно засегнатите стоки
са алкохолните напитки. Специалистите смятат, че между 25% и 30% от вноса им се извършва от паралелни вносители. Според изследване на "Коалиция 2000" от паралелния внос само на алкохол държавата губи средно над 4.5 млн. лв. на година от неплатени данъци, а загубите на компаниите са не по-малко от 2 млн. лв.
В българското законодателство няма дефиниция за явлението. Общоприетото разбиране е, че това е внос на продукти от фирми, които не са официални клиенти на компаниите производители, т.е. без знанието и съгласието на притежателите на търговските марки.
В началото на промените в България стоките влизаха от всички краища на света и събираемостта на данъците и таксите беше изключително ниска. Конкретно при вноса на спиртни напитки в периода 1999 - 2000 г. големите притежатели на търговски марки като "Диаджио" (държи марките "Гинес", "Джони Уокър", "Джей енд Би" "Смирноф", "Бейлис"), "Алайд Домек" ("Балантайнс", "Тийчърс", "Бифийтър", "Джак Даниелс", "Тъламор Дю", "Финладния"), "Перно Рикар" ("Чивас Регал", "Роял Салют", "100 Пайпърс", "Паспърт", "Рикар", "Хавана клъб") създадоха свои структури по вноса на стоките, с което приходите в бюджета от алкохолни напитки рязко нарасна.
За да влязат на българския пазар легално, транснационалните компании трябваше да се преборят с многобройните "сиви" дистрибутори на техни марки, като престанат да им предоставят стоката си. Така тези компании започнаха да инвестират в национални дистрибуторски мрежи и изиграха своята роля за избистрянето на субектите при вноса на спиртни напитки.
Нарушенията обаче се пренасочиха към паралелния внос. Изследването на "Коалиция 2000" показва, че в края на 2001 г. той нараства значително. Според анализа основната причина е, че в изборната година много от старите канали са възобновени. В анализа се посочва, че ако през 2000 г. единственият канал за внос на алкохол е през Кулата, то се смята, че през 2001 г. са били използвани и тези през Варна, Бургас и Капитан Андреево. Според оценката на "Коалиция 2000" в паралелния внос на занижени цени освен собствениците на складове на едро активно участие взимат и собствениците на вериги от нощни заведения и дискотеки.
В най-общия случай паралелният внос в България има знак за равенство с нелегалния заради занижените стойности, по които се обмитява стоката. В резултат на това се нанасят щети на бюджета, а
оторизираните вносители трупат загуби
защото консумацията на определена марка на даден пазар почти винаги е константна величина и когато някой друг задоволява търсенето на по-ниски цени, производителите не могат да продават съобразно плановете си. В същото време производителят поема разхода по промотирането, рекламирането и изграждането на търговската марка, която след това се използва от неоторизирания вносител.
Основната причината да вирее това явление е общото непознаване на законовата рамка в областта на защитата на търговските марки и липсата на еднозначна съдебна практика, смятат големите играчи на пазара. Другото условие е корупционни практики в целия процес по оформянето на вноса. Най-често на митницата се предоставят документи с невярно съдържание, като повечето от фирмите доставчици са офшорни компании, които трудно могат да се издирят и да се им търси отговорност. Съгласно действащото законодателство
митническата администрация не е оправомощена
да контролира паралелния внос, обясниха за "Дневник" от Агенция "Митници".
"Фирмите, които се занимават с паралелен внос, могат да купят продукти на "Перно Рикар" например на свободния пазар в Европа. Цената, която плащат за стоката, е приблизително същата, която заплаща и официалният ни вносител", обясни Андрю Соури, управител на "Перно Рикар" за България, Македония, Албания, Сърбия и Черна гора. След като се начислят разходи за транспорт, мита и акциз, търговците на паралелна стока не биха могли да я предложат на по-добри цени на търговците на едро, смята той. По думите му единственият начин, по който биха намалили разходите си, е да представят на митницата фактура с намалена стойност на стоката и по този начин да си спестят от митата. Понякога фактурираната стойност е едва 25% от реалната, но по незнайни за мен причини митническите власти приемат тези цени за истински, независимо от това, че много добре знаят каква е реалната стойност на стоката, плащана от официалния вносител, добави Андрю Соури. "В резултат на това държавата не прибира пълния размер на таксите, а и крайният потребител не купува стоката на по-ниска цена. В дългосрочен план се оказва, че официалният вносител не може да оправдае инвестициите си", допълни той.
В повечето случаи паралелният внос е и в нарушение на редица процедури по вноса - не се представят оригинални атестации, не се представят официални сертификати за произход, и въпреки че това е изрично изискване, този внос минава", посочи Албена Трифонова, управляващ директор на "Алайд Домек Ейджънсис България". "При паралелния внос се ощетява държавата, а в крайна сметка всички сме нейни граждани и никой няма сметка това да продължава", допълни тя.
Част от проблема е, че паралелните вносители имат регистрирани огромен брой фирми. И когато съдът осъди едно дружество за нарушение на търговските марки, вносителят продължава дейността си чрез някоя от другите си компании.
Липсата на достатъчна съдебна практика дава възможност да се спекулира с възможностите за свободна търговия. Граничният контрол на такива нарушения се възлага на митническата администрация. Тя обаче санкционира само стоките менте. Въпросът с паралелния внос не стои по този начин и големите фирми трябва да разчитат единствено на съда, за да защитят правата си.
Въпреки съдебните решения
по такива казуси обаче паралелният внос продължава. Ели Герганова, директор на офисите на "Диаджио" за осем страни от Югоизточна Европа, уточни, че компанията води дела в България за защита на търговските си марки срещу редица фирми - "Галас трейдинг", "Винас", "Бе Ге ин". Срещу последната делото е спечелено и има влязло в сила съдебно решение. Въпреки това "Бе Ге ин" продължава да извършва внос - само преди месец икономическа полиция във Варна задържа близо 70 хил. бутилки алкохол. При огледа на стоката представители на "Диаджио" са установили, че за част от нея липсват лазерни кодове, които доказват произхода на продукта. По случая е образувано дознание. От "Перно Рикар" също посочиха "Бе Ге ин" като един от основните паралелни вносители на техни търговски марки. Делата срещу посочената фирма са четири, като решенията по три от тях не са влезли в сила, обясни адвокатът на "Бе Ге ин". Според компанията стоката, която е била иззета във връзка със съдебното решение, е унищожена и така то е изпълнено. Тази присъда е влязла в сила преди промените в Закона за марките и географските означения, уточниха още от компанията. След промените в него изискванията са напитките да са произведени от маркодържателя. По този начин щом като алкохолът е истински, а не имитация, стоката не се спира от митницата. Между двата случая няма противоречие, защото има изменение на нормативната уредба, обясни адвокатът на "Бе Ге ин". След като митницата няма никакви претенции към стоката, това означава, че те не намират за нарушено правото на марка на никого, коментират от "Бе Ге ин". От фирмата смятат, че не съществува законова забрана за паралелен внос.
Адвокатът на компанията уточни, че при последния случай стоката е иззета по чл. 227 от НК, според който извършването на търговска дейност без съгласието на притежателя на марката е наказуемо. "Ако има проблем, че внасяме на по-ниски цена, тогава не би следвало да има обвинение по тази разпоредба, а по чл. 256 от НК. "Диаджио" нарочно сигнализират икономическата полиция за нарушение по чл.227, защото ако сигналът е за неизпълнено съдебно решение, то тогава не се изземва стоката", посочват от "Бе Ге ин". Нейният адвокат обобщава, че целта на "Диаджио" е да задържат стоката за два-три месеца, докато фирмата фалира.
"Диаджио" води 10 дела срещу различни фирми, от които е спечелила на различни инстанции девет и е загубила едно. Така на дневен ред идва въпросът с противоречивите съдебни решения по един и същ въпрос. Причината е в
различното тълкуване на закона за марките
и неутвърдената съдебна практика. Отделно от това стои въпросът за изпълнението на съдебните решения.
Официалните вносители поставиха под въпрос пасивността на митниците по санкционирането на паралелния внос и "Диаджио" отнесе този въпрос до съда. От компанията настояваха той да задължи митниците да започнат да контролират този процес. Според "Диаджио" Законът за марките дава право на притежателя на търговската марка да забрани предлагането й на пазара от неоторизирани вносители, а наредбата ограничава защитата на тези права, като ги е изключила от обхвата си. Според съда обаче законът не задължава митниците по своя инициатива да задържат стоки в случаите, когато притежателят на марката не е разрешил на трето лице да ги внася в България. Митниците могат да предприемат действия само по молба на собственика на марката и така е предвидена достатъчна защита, посочи съдът в своите мотиви.
Ако се приеме другото тълкуване на закона - че вносът на оригинални стоки от неоторизирани фирми не е нарушение на търговската марка, пак не отпада въпросът за щетите, които понася държавният бюджет от занижената стойност, на която се обмитява стоката.