Трудът е най-скъп в София, а най-евтин в Ямбол
(ДНЕВНИК) - 2005/9/17
Трудът е най-скъп в София, следвана от Бургас, Варна и Русе, а най-евтин - в Ямбол, където той е с 28% по-достъпен в сравнение със столицата. Това са част от данните в последния доклад на анализаторската група Industry Watch, разработен на база на съвместно изследване с "Витоша рисърч".
Докладът сравнява базовата цена на труда в най-големите градове на България. Показателят е важен елемент при планирането на разходите, когато се избира географско място за даден бизнес, посочват анализаторите. От друга страна, изчисленият индекс (виж графиките) е показателен и за степента на развитие и потенциала на различните региони.
Данните са изчислени на базата на заплатите в шест професии (портиер, сервитьор, продавач, хамалин, охрана и шофьор), които пък са подбрани така, че да се приближават до условието за "чист труд" - такъв, при който от работника се купува време, а не знания или други предимства.
Според анализаторите разликата в цената на труда между отделните градове се базира на разликите в материалната производителност. Друг фактор, който оказва влияние, е по-голямата международна интегрираност на някои населени места, основно по линия на туризма (такъв е случаят например на Бургас), което създава повишено търсене на труд, особено в летните месеци. Наличието на голям работодател, като например "Лукойл Нефтохим" в Бургас, също се отразява върху стандартите на заплащане.
Прави впечатление, че извън "топ три" градовете разликите в цената на труда между останалите са относително малки (18% делят нареждащия се на четвърто място Русе и последния в класацията - Ямбол). Докладът обяснява това с относително гъвкавия и мобилен пазар на труда. Близките стойности в индекса се дължат и на трансферите на доход от емигрантите, което влияе повече в по-малките населени места.
Според Industry Watch относително по-скъпия живот в София и относително по-високата цена на базовия труд са резултати от една и съща причина - производителността на труда в материалните сектори в столицата е по-висока в сравнение с другите големи градове.
Заплатите
Анализаторите са опитали да измерят и еластичността на предлагането на труд при различни нива на работната заплата (виж графиките), като са оценили и готовността за увеличаване на заетостта (включително и чрез увеличаване на работното време на съществуващи работни места) срещу съответно увеличаване на възнаграждението. На анкетираните е задаван въпросът: "С колко трябва да се увеличи месечното ви възнаграждение, за да увеличите работното си време с два часа?" Изводът е, че увеличение на работното време с два часа е възможно при нарастване на заплатата с 13%-15%. Средният процент за България е 14%, а за София и Варна е по-нисък от този в Пловдив.
Проучването на номиналните заплати в градовете с население над 150 хил. жители показва, че средната стойност е най-висока в София (над 700 лв.). Средните заплати в Пловдив и Стара Загора са над 600 лв., а в останалите основни градове заплатите са около средните нива за страната - 500 лв. на месец. Трябва да се има предвид, че тези данни са получени чрез въпрос "при какво възнаграждение сте склонни да смените работата си" (което вероятно е малко по-високо от сегашния им доход).
Цената на живот и жилищата
Докладът представя и два индекса за "цената на живот" в различните градове - първият се базира на потребителска кошница, в която преобладаващ дял имат услугите (което отразява потреблението на хората с по-високи доходи), а вторият - на потребителска кошница с два пъти по-малък дял на услугите (виж графиките). Тъй като материалните стоки имат свойството да бъдат търгувани между различните региони, различията в относителните цени се изразяват в различия на цените на услугите, или по-общо казано, на нетъргуемите блага.
Подобно на базовия труд и респективно услугите, чиито цени са сравнени в доклада, жилищата са нетъргуеми между регионите. В дългосрочен план зад промяната на цената на жилищата не може да стои друго освен подобряване на производителността, т.е., ако се абстрахираме от инфлацията, по-високи цени на недвижимостите могат да са резултат само на увеличено количество продукция на единица труд, се казва още в доклада.
Ценовото отношение труд/жилища е изчислено като отношение на двата регионални индекса - на цените на труда и на цените на жилищата. Когато резултатът за даден град е по-голям от единица, това означава, че трудът там е относително по-скъп от този в София, ако го измерим в жилища. Така например трудът в Пловдив е с около 18% по-евтин от труда в София. Но пресметнат в реално изражение (в случая в жилищна собственост), трудът в Пловдив е с около 15% по-скъп от този в София. Погледнато от друг ъгъл, това може да се тълкува като относително подценяване на цената на жилищата в повечето големи градове в сравнение със София. Единственото изключение е Варна, където цената на жилищата, измерена в труд, е по-висока от тази в София. Част от обяснението са трансферите на доход от чужбина, които притъпяват стимулите за предлагане на труд в по-малките градове в нашата селекция - това поддържа труда относително скъп в Шумен, Хасково, Ямбол и Сливен. Друга част от обяснението се съдържа в продажбата на активи на чужденци, което увеличава относителната цена на имотите. Най-показателен е примерът на Варна, но това се отнася и за градовете Бургас, София и Пловдив.
Съвместно изследване на Industry Watch и "Витоша рисърч"