Д-р Мария Йорданова: България има един от най-модерните закони за електронния подпис
(ДНЕВНИК) - 2004/1/27
Д-р Мария Йорданова е директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Тя е сред експертите на Работната група към Правната програма изготвили Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), приет през 2001 година. Членовете на работната група оказаха експертна помощ и при разработването на подзаконовата уредба от Държавната комисия по далекосъобщенията (преобразувана през февруари 2002 г. в Комисия за регулиране на съобщенията). В резултат на тяхната работа бяха изготвени трите наредби, предвидени в ЗЕДЕП (приети с ПМС № 17 от 31 януари 2002 г., обнародвани в ДВ, бр.5 от 8 февруари 2002 г., в сила от 8 февруари 2002 г.). Така България се нареди сред първите страни в Европа, приели свое законодателство за електронния подпис, хармонизирано с европейските изисквания. В момента работната група към Правната програма на Центъра в своя разширен състав подготвя и Коментар на закона, който се очаква да излезе през февруари 2004 година.
--
В: Законът за електронния подпис и електронния документ, който беше приет през 2001 година почти изцяло е създаден въз основа на подготвения законопрoeкт от Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Как се справихте с една толкова специфична и нова материя в правото? Мария Йорданова: Правната програма на Центъра отдавна се занимава с подготовката на предложения за законопроекти. Особено интензивна е работата по законовите условия за сигурността на електронните комуникации, електронна търговия, всякакъв обмен на данни. В хода на работата по законопроекта бяха проведени редица консултации с институции, заинтересовани от законодателното регулиране на електронната търговия и електронния подпис – БНБ, Централен депозитар АД, “Банксервиз” АД, БТПП, БСК, БОРИКА АД, Българска фондова борса, Министерството на икономиката, Министерството на правосъдието, Министерски съвет, Държавната комисия по далекосъобщенията (сега Комисия за регулиране на съобщенията) и др. Представители на тези институции и широк кръг експерти – юристи, икономисти и експерти в областта на информационните технологии се включиха в Експертен съвет, който оказваше консултантска помощ на работата на групата. Приетият закон е един от най-модерните закони за електронния подпис и електронния документ в Европа.
В: В България обаче няма отделен закон за електронната търговия. Достатъчен ли е Законът за електронния подпис и електронния документ за извършването на електронна търговия?
О: Да, напълно. След като Законът за електронния документ и електронния подпис предвижда, че електронният подпис им същата сила като саморъчния подпис, всъщност всички други правила, които са в сила за саморъчния подпис автоматично намират приложение и по отношение на електронния подпис. Нашият закон е съобразен със Закона-модел за електронната търговия на Комисията по международно търговско право на ООН (УНСИТРАЛ) и Директивата на Европейския съюз относно правната рамка на Общността за електронните подписи, с всички по-важни изисквания, произтичащи от европейските и международни актове в тази сфера.
В: Означава ли това, че български фирми спокойно могат да извършват търговия по електронен път със страни от Европейския съюз например? М.Й. : Да, абсолютно. Уредбата на дейността на доставчиците и на регулаторния орган е напълно хармонизирана с европейските изисквания. Няма пречка и за осъществяването на електронна търговия и със страни извън Съюза. По-скоро проблемът за българските фирми е технологичен, защото както знаете, особено по-малките предприятия не винаги могат да си позволят използването на високите технологии. От друга страна съществува и психологически момент, т.е недоверието към електронните средства за комуникация.
В: Какви сертификати трябва да използват фирмите, желаещи да преминат към електронна търговия? М.Й. : Законът предвижда няколко вида подписа в зависимост от нивото на сигурност. Така например, когато едната страна в дадена сделка или комуникация, е държавен орган или орган на местно самоуправление е необходима по-голяма сигурност, тогава се използва т.нар. “универсален подпис”. Универсален е подписът, за който има издадено удостоверение от доставчик, регистриран в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В България има вече два регистрирани доставчика на удостоверителни услуги : Информационно обслужване АД и “Банксервиз” АД. Нерегистрираните в комисията доставчици могат да издават удостоверения за усъвършенствани електронни подписи.
Ако изобщо няма удостоверение, но страните съгласуват по между си по какъв начин да подписват електронните се съобщения, тогава става дума за обикновен електронен подпис. Ако обаче двете страни са на голямо разстояние една от друга или нямат изградено доверие, препоръчително е те да използват усъвършенстван или универсален електронен подпис, тъй като наличието на удостоверение от доставчик на удостоверителни услуги създава по-голяма сигурност. Регистрите на доставчиците трябва да са публични, така че всеки един участник в сделката може да направи необходимата справка в тях. Съобщението се подписва с помощта на частния ключ, след което се изпраща на адресата, който го проверява чрез съответния му публичен ключ.
Най-важното при електронната комуникация е на първо място да се докаже авторството на съобщението и на второ място, да може да се докаже, че съдържанието на съобщението не е променено при неговия трансфер. Другото са вече нива на сигурност.
В: Защо доставчиците на електронни сертификати не се лицензират, а само се регистрират?
М.Й.: При регистрационния режим, за разлика от лицензирането, няма място за субективна преценка от страна на регулаторния орган. В закона са изброени изискванията, на които трябва да отговаря доставчикът, и ,ако те са на лице, КРС не може да откаже регистрация. Доставчиците, които не са регистрирани, само трябва да заявят пред КРС, че започват дейност. Издаваните от тях удостоверения обаче няма да могат да се използват при комуникация с държавните органи, например при подаване на данъчна декларация ще е необходим универсален подпис.
Законът обаче допуска и възможността държавни органи помежду си да не използват универсален електронен подпис, а само усъвършенстван или дори обикновен, с цел да не се усложнява излишно кореспонденцията по между им. Министерският съвет обаче може също така да определи кои от подчинените му държавни органи са задължени да използват универсален електронен подпис. По този начин държавата може да ускори въвеждането на електронния подпис в администрацията. Органите, неподчинени на Министерския съвет (Народното събрание, БНБ, Сметната палата и др.) когато преценят, че са готови, ще решават със свои актове да приемат и издават електронни документи, подписани с електронни подписи Няколко услуги вече могат да се извършват и онлайн: адресна регистрация, справка за съдебната регистрация на търговско дружество в системата ДЕЛФИ, и на справките от НОИ за осигурителните вноски на физически и юридически лица. Това означава, че съответните институции приемат и издават документи по електронен път. До 2005 година се предвижда 20 услуги да се извършват по този начин. Предполагам, че следващата стъпка ще бъде осигуряването на възможност за подаване на данъчните декларации по електронен път.
В: Как се осигурява сигурността при извършване на сделки с чужди фирми, използващи услугите на доставчици в техните страни?
М.Й.: Самият търговец може сам да провери използвания подпис от другата страна в регистрите на съответния доставчик, независимо в коя държава извършва дейност. За улеснение и сигурност е предвидено създаването на акредитиращи организации. Тогава може български доставчик да се е задължил да отговаря за действията или бездействията на доставчик в друга държава.
В: През ноември месец 2003 година проведохте форум на тема “Прилагането на електронния подпис в публичната сфера: Първи стъпки и предизвикателства”. В нея участваха представители и на двата доставчика на услуги за универсални електронни подписи. Имате ли данни дали използването на електронния подпис нараства в България?
М.Й.: Засега хората са по-скоро въздържани. Все още има страх към електронните транзакции сред българските предприемачи. Най-готови от бизнес сектора са банките и другите финансови институции. Иначе на държавно ниво универсалният електронен подпис се прилага от НОИ (във връзка с регистрацията на трудовите договори и услугата, позволяваща на осигурителите и осигурените лица да проверяват своя осигурителен доход по електронен път), в отношенията между Министерството на финансите и БНБ и др. Министерство на финансите работи по проект за въвеждане на електронни обществени поръчки, основани на използването на универсални електронни подписи, с цел повишаване на прозрачността, ефективността и противодействие на корупцията. От края на миналата година има решение на правителството за създаването на правна рамка за използването на електронния подпис и в съдебната власт и Центърът за изследване на демокрацията е поканен да се включи, заради приноса му в областта. Работата по подготовката започва през януари месец тази година.
В: Може би причината за трудното навлизане на електронните комуникации в търговията е слабото познаване на материята. Имам предвид, че за неспециалисти самият Закон за електронния подпис е доста труден за тълкуване.
М.Й.: Това е точно така, тъй като той третира доста специфична материя. Затова е от особена важност да има коментар на закона, какъвто ние в момента подготвяме. Той ще излезе в книга, в която ще има обстоен коментар по текстовете на Закона за електронния документ и електронния подпис, както и по-важните международни актове, чуждото законодателство и българските инициативи по тази проблематика. Ще включим и резюме на английски език на закона, което ще бъде насочено към представителите на чужди фирми, които искат да осъществяват електронна търговия с фирми от България. Надяваме се по-нататък да подпомогнем и обучението на представители на държавната и общинска администрация и бизнеса.
В: Кога се очаква да излезе коментарът?
М.Й: През месец февруари. Той ще бъде представен на форум относно приложението на електронния подпис, по време на който ще бъдат обяснени някои възможни проблеми при използването на електронния подпис.
В: Към кого е насочена тази книга?
М.Й.: Към държавните органи, банките, търговците, които искат да извършват електронна търговия, и всички, които се интересуват от правната страна на електронния подпис.
В: Смятате ли, че след излизането на този коментар ще има по-голям интерес към електронната търговия?
М.Й.: Надяваме се, защото преминаването към електронната търговия един ден ще стане необходимост за всички търговци, които искат да бъдат конкурентноспособни. За някой това може да изглежда като екзотика, но в един момент тя ще стане неизменна така както стана с имейла, и изобщо с използването на компютъра, които вече са задължителни елементи в търговията и съвременното общуване.
---
*Очаквайте всеки понеделник на модула "Европейски перспективи" материали, свързани с темата "Електронната търговия".