Лутане във времето
(ДНЕВНИК) - 2002/9/11
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов се похвали, че е готов да пребори мръсните пари. Радикалните мерки на полицията срещу нечистите капитали обаче засега приличат повече на инструмент за разправа с икономически конкуренти, отколкото на меч срещу престъпността.
Рискът предложенията да се окажат неефективни е малко зло в сравнение с възможността за злоупотреба, която предлагат текстовете на новия закон. Ако той стане факт, всяка анонимка срещу бизнесмен в полицията ще бъде повод за ограничаване на правата му, за специално разследване на компаниите му и за пълнене на новинарски емисии. Дори на набелязания да докаже някой ден невинността си, репутацията му вече ще е минала на познатия принцип "той ли открадна палто, на него ли му крадоха...?"
По-важното е обаче кои ще са евнтуалните клиенти на правосъдието според новия текст - всички, които за последните 10 години са придобили над 30 000 лв. Доколкото те не са никак малко, явно целта е само специално подбрани богати да плачат.
Остане ли в този си вид, проектът на Петканов ще е поредното популистко решение и пропаганден лов на вещици. Защото единственото му ясно послание е, че благосъстоянието е престъпление по презумпция. Оказва се че и през 2002 г. най-сигурният източник на политически дивиденти е да обещаеш на бедните възмездие, като "наказваш" богатите. За българския преход това не е прецедент - имало е и други години, в които времето най-напред спира, а после тръгва назад.