Как не се прави иновационна по
(ДНЕВНИК) - 2008/2/18
През следващите 2-3 години българското правителство трябва да реши дали ще включи страната в глобалната иновационна икономика, или ще предпочете бавния път "на буксир". Това предупреждение отправя докладът "Иновации.бг" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", публикуван преди седмица. В четвъртък друг доклад, поръчан от Европейската комисия, запрати България на дъното на класацията в ЕС по иновационна политика. На страната ще са й нужни го години, за да достигне средното ниво за ЕС в областта на иновациите, е констатацията на изследването "Европейските резултати в областта на иновациите", подготвено от Центъра за икономически и социални изследвания и обучение в областта на иновациите и технологиите (Pro Inno), базиран в Маастрихт.
Авторите на това изследване са публикували и "рецептата" за стимулиране на иновациите На първо място като условие за напредък са поставили фактора търсене - от бизнеса за оборудване, от потребителите и правителството. По този критерий България е с най-нисък показател в ЕС, пред нея са Унгария, Румъния и Словакия. Най-взискателни са потребителите във Великобритания, показват данните. Друго условие е доверието у хората и борбата с корупцията. "Ако предприемачите отделят повече време да наблюдават вероятни злоупотреби на партньори, доставчици и служители, те имат по-малко време за иновативна дейност", смятат експертите от Pro Inno. По доверие у хората България е на 4-а позиция отзад напред. По показателя корупция страната също е на дъното на таблицата, макар и пред Румъния и Полша. На трето място е институционалната рамка - административна тежест, качество на образованието, защита на авторското право и ръстът на инфлацията. По всички тези критерии България има лоши резултати. Страната изостава и по брой заявления за патенти в пъти спрямо страни като Унгария и Словения. В националното патентно ведомство декларират "замразяване" на броя заявки, в същото време "активността" на българи в Американското патентно ведомство расте. Пазарната ефективност е четвъртият елемент за добра иновационна среда. Констатациите на експертите не са изненадващи: "конкуренцията е най-слаба в България и Полша; чуждестранните предприемачи са най-малко насърчавани в България, Италия, Полша и Словения". Експертите следят и показатели като "изтичане на мозъци", умението на фирмите да възприемат нови технологии и взаимодействието между науката и бизнеса. Всяка година над 20 хил. български студенти напускат страната, пише в доклада на "Иновации, бг". Едва 6% от иновативните предприятия в България си сътрудничат с университети, а само 4% -с държавни изследователски институти. За сравнение, във Финландия около 33 на сто от фирмите си партнират с университети, научната дейност там е насочена към I приложни, а не фундаментални изследвания и е инициирана и финансирана от бизнес сектора. В Германия делът на фирмите, сътрудничещи си с университети, е д%, популярна е вътрешнофирмената изследователска дейност. В България такава практика има само в представителства на големи международни компании или в софтуерните компании, коментира Руслан Стефанов, координатор на групата "Иновации.бг".
Експертите от "Иновации, бг" следят и процеса на навлизането на комуникационните технологии в бизнеса. Данните им сочат, че навлизането на интернет в българските предприятия е около 75 на сто (спрямо 95 на сто в развитите европейски страни). "Основен задържащ фактор е държавната политика - правителството, което е най-големият клиент на пазара на информационни технологии, не използва тази позиция за развитие на сектора и за стимулиране на иновационния потенциал на икономиката", пише в доклада. Според авторите едва 1/4 от предприятията у нас използват е-бизнес приложения, а делът от приходите им от електронна търговия е едва 1%.
Около 3/4 от българските предприятия финансират иновационната си дейност със собствени средства. В страната все още няма достатъчно фондове за рисково финансиране констатират още "Иновации.бг". Засега средства за такава дейност се отпускат от Фонда за научни изследвания към министерството на образованието и Националния иновационен фонд към министерството на икономиката. През 2008 г. този иновационен фонд ще започне да финансира проекти до 5000 лева чрез т.нар, ваучерна схема. Фирмите ще могат да наемат научни работници с ваучери, а заплатите им ще бъдат изплащани от министерството на икономиката. Според Руслан Стефанов обаче основното предизвикателство е да се сменят икономическите приоритети на България. Той цитира опита на страни като Швеция м Япония, постигнали силни икономически позиции чрез инвестиции в иновационната политика. "България е избрала по-лесния път -строителството. Но големите инфраструктурни проекти изсмукват свободната работна ръка, без да дават дългосрочна визия", коментира експертът.
Автор: Кристина Христова