125 хиляди рушвета на месец. "За да е всичко наред"
(ДНЕВНИК) - 2003/6/20
В криминологията има виждания, че съществуват безжертвени престъпления. Като такова се посочва корупцията. Според застъпващите това мнение при подкупа няма конкретни пострадали лица, тъй като това е сделка, в която и двете страни не са понесли щети и дори са доволни от постигнатите резултати. Даващият подкуп е платил реалната пазарна себестойност на търсената услуга, която приемащият подкупа му е предоставил. Дори когато става дума за деликатно изнудване, имаме съгласието на даващия, който добре е калкулирал какво ще спечели и загуби в тази сделка.

Тезата за безжертвеността на корупцията обаче е доста спорна. В своята същност корупционните сделки са дисфункционални по отношение на пазарното стопанство, застрашават съществуването на конкуренцията, утвърждават скритата икономика, засилват потенциала на организираната престъпност и уронват демократичните механизми. Всичко това влияе върху качеството на живота, макар и често да не се осъзнава от хората.

Членовете за подкуп в Наказателния кодекс (чл.301-307а) са "полумъртви" от години. Според съдебната статистика няма значим брой осъдени по тези членове: например за 2001 г. са осъдени 26 лица за 29 престъпления по тях, което е 0.12% от всички престъпления, завършили с осъждане. За периода 1989 г. 2001 г. осъдените по чл. 301- 307 средногодишно са 0.20% от всички осъдени за периода, а осъдените за подкуп - 0.17% . Преследването на корупцията е в състояние на "предсмъртна кома" и в данните от полицейската статистика (например за 2002 г. от полицията са регистрирани 60 престъпления по чл. 301 - 307а от НК, което е 0.04 % от всички регистрирани престъпления). В данните на официалната статистика на полицията и съда не се наблюдава значимо нарастване през последната отчетна година - 2002. Дори такова да се е случило през 2003 г., държавниците ни няма откъде да го знаят, за да вземат решението си за създаване на нов орган за борба с корупцията. "Коалиция 2000", "Прозрачност без граници", "Трансперанси интернешънъл" и други неправителствени организации, локализиращи и изследващи корупцията в страната, твърдят, че корупция все пак има и тя е достойна за изследователско наблюдение. Въпреки това и в техните последни данни не може да бъде открито обезпокояващо нарастване на корупцията. Например "Витоша рисърч", която провежда от 1999 г. мониторинг на корупцията чрез емпирични социологически изследвания на всеки три месеца и поддържа постоянни данни за корупционни индекси, предлага данни от октомври 2002 г., според които делът на хората, посочили корупцията като най-сериозен проблем на българското общество, се е понижил чувствително в сравнение с януари 2002 г. От всички данни става ясно, че не може да се говори за каквото и да било нарастване на корупцията през последните 1-2 години.

Най-впечатляващият факт от изследването на "Витоша рисърч" е посоченият приблизителен брой на корупционните действия, извършени през октомври 2002 г. - 125 000. Не са обявени данни за стойността на корупционните сделки, но и сами можем да направим груба сметка какъв обем финансови средства е сменил собственика си през месеца извън всякакво държавно облагане и за какви целогодишни финансови потоци става дума. Въпросът е откъде идват и накъде са насочени тези финансови потоци? Отговорът е видим и от данните на "Витоша рисърч" - в най-масовия случай от обикновените граждани към служителите на тяхна издръжка - лекари, полицаи, учители, данъчни и общински служители, служители от министерства, от съдебната система, магистрати и пр.

От своя страна, гражданите се опитват да намалят финансовото бреме на корупционния натиск в своето ежедневие. В масовия случай например българският мъж ще плати за раждането на детето си допълнително извън безплатното медицинско обслужване ,"за да е всичко наред", българските мъже и жени ще платят допълнително за провеждането на тежка операция на техен близък, "за да е всичко наред", българските майки и бащи ще платят за допълнителни часове за образованието на любимите им деца "за да е всичко наред", българските шофьори ще платят за неизвършено или спорно нарушение неотчетни пари на полицая, "за да е всичко наред", българските предприемачи ще платят за регистрация в съда, в данъчното и навсякъде другаде допълнително извън държавните и адвокатски такси, "за да е всичко наред" и пр., и пр.. Ако се приеме, че всички сме жертви на корупцията, то би следвало да се замислим как става така, че от такъв огромен обем на месечно извършвани корупционни действия, който като число гони това на годишно регистрираните всички видове престъпления от полицията, до органите на реда достигат едва шестдесетина на година? Очевидно е, че няма оплаквания. Защо?

По сега действащия Наказателен кодекс и двете страни в корупционната сделка са извършители на престъпление. Този, който дава подкуп, също носи наказателна отговорност, не по-малка от приемащия подкуп - наричат се активна и пасивна страна. Така е блокирана възможността пострадалите от корупционен натиск да търсят справедливост. Тази практика би имала смисъл, ако всички корупционни сделки в страната се осъществяваха по инициатива на даващите подкуп, както вероятно е било през 1968 г., когато е приет НК. Това обаче в масовия случай днес не е така - лекарите, полицаите, данъчните, служителите в министерства, митничарите, служителите в съдебната система, самите магистрати и т.н. са тези, които най-често оказват натиск за получаване на подкуп. Публична тайна са тарифите и ценоразписите, които са фиксирани за отделните "услуги". При това ценоразписи за извършване на дейности, които и без друго влизат в преките им задължения.

С акта на даването на подкуп изнудваната жертва моментално попада под ударите на закона и под опасността да си има неприятности с правоохранителните и наказателните институции. Затова и не се жалва в полицията. Необходима е законодателна промяна в чл. 304-304а от НК. Спрямо новата действителност тезата за носещите наказателна отговорност "активна" и "пасивна" страна на деянието е не само отживелица, но и основна пречка за противодействието и превенцията на корупцията. Трябва изцяло да отпадне наказателната отговорност и преследване за лицата, дали подкуп при определени условия - при данни за наличие на предварително оказван натиск или изрично искане за това, когато подкупът е даден изключително за извършване на законно действие по служба на лицето, поискало подкупа, и при условие, че лицето в кратък срок е уведомило компетентните органи за дадения от него подкуп. Като стимулираща основа за сътрудничество на пострадалия би могла да бъде направена и регламентация за връщане на полученото от взелия подкупа чрез граждански иск пред съда от страна на изнудвания, както и възможност за компенсация за нанесени морални щети. С подобна законодателна промяна противодействието на корупцията би било доста по-ефективно и при настоящите структури и наличните им правомощия, без да е необходимо създаването на допълнителни структури (каквато предложи например президентът Първанов) и оторизирането им със специални разследващи правомощия, изискващи и непостижима в момента промяна в конституцията.


Автор: ПЕЙЧО ПЕЕВ, СОЦИОЛОГ

Go back BG Online