Стил и метод на "държавния ръководител"
(ДНЕВНИК) - 2002/8/27
Президентът Първанов никога не е криел амбицията си да бъде припознат като незаобиколим политически фактор. Неговата хиперактивност, изразяваща се в словесно разливане по целия фронт на обществените проблеми и в раздаване на ордени, от самото начало на мандата му идеше да покаже, че държавният ни глава много иска да действа с размах. На стотния ден от своето пребиваване на "Дондуков"2 Първанов дори каза в прав текст: "Нямам намерение да бъда просто представителният държавен глава, нямам намерение да се крия зад крехките конституционни правомощия на президента." Тогава тази гръмка заявка се изтълкува по-скоро като поредната поза, която заема един обигран популист. Но с времето "социалният президент" показа, че не само иска, а смята, че наистина може.


Първанов обаче знае много добре, че за да бъде реално признат за "държавен ръководител", не са достатъчни нито акциите му по гарантирането на ежедневни вестникарски дописки, започващи с "Първанов каза..." и "Първанов се срещна...", нито многобройните съвети от "общественици" към президентството, чрез отразена светлина на които се надяваше да понатрупа имидж. "Обикновените хора" много бързо разбраха, че "авторитетите" не решават абсолютно нищо, както не решава и самият президент в повечето от областите, по които се говори на кръглите маси. Впоследствие не мина и номерът с наложените вета върху четири закона, с помощта на които президентът си бе наумил да демонстрира държавническа загриженост на фона на разпускащите по плажовете парламентаристи. Така жертва на кампанията станаха и някои от смислените възражения по предложените текстове.


Ето защо напоследък Първанов почувства силна вътрешна необходимост да намери друг, по-престижен аргумент, който да налее съдържание в претенцията му да ръководи. Дали той сам се досети да прегърне идеята за създаването на Съвет за координация по борбата с престъпността, или някой го посъветва да се възползва от предоставената възможност, така или иначе президентът се зае да лансира новия орган с особена страст.


Този съвет, чието първо заседание е свикано за днес, е много по-различен от останалите, макар да е деветият поред, сформиран към "Дондуков" 2. Замисълът той да обединява трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната, а като шапка над тях да стои самият Първанов, който да ги "координира", играейки ролята на демиург, очевидно цели да внуши, че органът няма да има консултативен, а институционален характер и ще взима конкретни решения. С други думи, търсеният ефект от поканените за участие е легитимирането на президентската институция като реално действащ щаб и първостепенен мозъчен тръст "по въпроси от национално значение". Дори само изброяването на "президентското войнство": председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, главния прокурор, министрите на вътрешните работи и на правосъдието, шефа на Националната следствена служба, главния секретар на МВР, председателя на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание и представители на всички парламентарно представени партии, е достатъчно, за да роди подозрението, че Първанов прави опит да разшири своите правомощия, прикрит уж зад голямата цел "борба с престъпността".


Тази постановка обаче се отигра и продължава да се играе бездарно.


Първо, ако президентът беше така притеснен от престъпността, беше съвсем логично да каже нещо в дните след трите показни престрелки в центъра на София. Още повече че на 2 февруари т.г. той заяви пред антикорупционния форум, организиран от "Коалиция 2000", как "не трябва да позволяваме на шепа бандити да петнят страната ни", а на 16 април се закани: "Държавата тръгва на тотален поход срещу "акулите". Нито по този въпрос, нито по съвпадналите по време скандални изявления на български политици и синдикалисти в подкрепа на Майкъл Чорни около сделката за "Булгартабак" държавният глава взе някакво отношение, ако не броим плахото му дистанциране от едно скандално изявление на лондонския професор Димитър Иванов, който му се явява икономически съветник.


Второ, когато СДС поиска от Първанов да свика Консултативния съвет по национална сигурност, чрез пресцентъра си държавният глава реагира подчертано презрително, като обяви, че темата вече била анализирана на заседанието на КСНС от април, т.е. мерките са набелязани преди четири месеца и той не би следвало да се занимава с актуалните подробности от пейзажа. Важно е обаче да се припомни, че КСНС всъщност не е орган, който се свиква веднъж на десет години по някакъв конкретен въпрос, за да вземе решение "за последно", а е най-подходящото място за стратегическо съгласуване между политическите сили и за междуинституционален дебат. Важно е и това, че президентът само възглавява съвета, но никой не му е дал правото да се разпорежда с него и да го използва за команден пул.


Трето, Първанов реши да се задейства чак след задушевната си среща със също мълчалия дълго време министър на вътрешните работи Георги Петканов, вместо когото ген. Бойко Борисов дни наред изпълняваше функциите на политическо ръководство на МВР. За закъснялата активност и показните срещи в президентството обаче трябваше да се намери приемлив аргумент. Как да се обясни отказът да се свика КСНС? Не кой да е, а заместник-председателят на БСП Румен Петков се изказа тъкмо навреме: в КСНС не участва съдебната власт. А какво да се измисли, когато някой оспори легитимността на съвета, както направи Владимир Дончев от НДСВ, или откаже да прати свой представител в него? Недоволните най-вероятно ще бъдат обявени за саботьори на борбата срещу престъпността, а президентът ще продължи да насрочва заседания на новия съвет, за да има поводи да демонстрира кой всъщност милее за нацията.


Четвърто, вчерашното изявление на СДС, че без да е създаден със закон, съветът няма да има ясни функции и правомощия, е абсолютно основателно. И не толкова защото този орган би отклонил институциите и лицата, пряко отговорни в борбата срещу престъпността, от оперативната им работа, а понеже сме парламентарна република и президентът не може на своя глава да решава кога да свика КСНС и кога да направи негово подобие за лично ползване. Какво ще стане например, ако ситуацията в страната излезе извън контрол, но Първанов реши, че става дума за престъпни действия?


Тук е удачно да попитаме защо президентът, който е и главнокомандващ, не стана инициатор по сформирането, да речем, на Съвет за координация на процеса по унищожаването на ракетите СС-23? Едното обяснение е, че такъв съвет би могъл да бъде само временен, макар и въпросният "процес" да изглежда вече безкраен, а Първанов явно се нуждае от орган с "постоянни задачи", който има вероятност да се сдобие със законова регламентация. Случи ли се такъв прецедент, е много възможно президентът по-нататък да си направи и други съвети, чрез които тихичко да си присвоява "координиращи" правомощия. Но не по-малко сериозно звучи и другото обяснение: по отношение на престъпността изглежда много по-лесно да тръбиш в светлината на прожекторите, че изискваш списъци с имената на освободени от ареста босове и бащински да гълчиш главния секретар на МВР, потупвайки в същото време по рамото министър Петканов, а по въпроса за ракетите се оказва трудно да поемеш категорична отговорност, след като се налага да лавираш между настроенията на съпартийците си, собствената си вътрешна съпротива, "загрижеността" за здравето на хората и задължението като президент да декларираш, че "така трябва" заради НАТО. Именно по тази причина президентът в началото на годината предложи ракетите да бъдат нарязани чак когато ни приемат в пакта и бъдем компенсирани с адекватно оръжие, после заяви, че "сигурността е по-важна от самоцелното бързане да влезем в сроковете", а накрая измисли хитростта с "унищожаването на части" - едните преди, а "по-опасните" - след срещата в Прага. И пак по същата причина Първанов нито веднъж не е подкрепил категорично министър Свинаров за военната реформа, нито пък е успокоил умело режисираните страхове на хората от "отровните ракети".


Всичко това наред с навика на президента да се разсейва по много и често второстепенни въпроси, но да мълчи и бездейства по темите, по които той не само би могъл, а трябва да предприема реални стъпки, е особено тревожна тенденция. Тя обаче би могла да стане и опасна, в случай че става дума за напълно умишлено подпомагане на "левия реванш", и то по всевъзможни, ако ще и нелегитимни, както е в случая, начини.






Go back BG Online