Съдебната реформа: Засега НПК, другото ще чака
(ДНЕВНИК) - 2005/4/11
Новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК), който се готви в момента и най-вероятно ще бъде приет от следващия парламент, до голяма степен решава основното изискване на Европейската комисия за по-ефективна досъдебна фаза на процеса. Ако следващото Народно събрание събере воля и съгласие за базисни конституционни промени на съдебната власт като преместване на прокуратурата и следствието в изпълнителната власт и реформиране на управителния орган на съдебната система - Висшият съдебен съвет (ВСС), тогава новият НПК с леки корекции ще може да се вмести и в структурната реформа. Това обясни министърът на правосъдието Антон Станков на международната конференция за досъдебната фаза на наказателния процес, организирана от Центъра за изследване на демокрацията с подкрепата на Европейската комисия. Така министърът уталожи препирните около голямата въпросителна: дали няма да се окажат напразни сегашните усилия за нов НПК, ако по-късно законодателите решат да направят радикални конституционни промени на системата, които неминуемо ще рефлектират върху процедурата и функциите на различните звена.


Министър Станков не се ангажира с отговор дали такива промени ще бъдат извършени. Но е факт, че БСП нарече управленските си намерения в областта на правораздаването "радикални", шефката на предизборния щаб на НДСВ Лидия Шулева междувременно посочи, че реформите на правосъдието и сигурността са приоритетни за царската партия след изборите, а формациите отдясно отдавна са се обявили за изваждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт.


В момента новият НПК се подготвя според позволените от сегашния конституционен модел рамки - то и няма как иначе, но са налице всички шансове той да изиграе прагматична роля, а не само да задоволи изискванията на Брюксел за приемането му до края на годината, стана ясно от изявлението на Антон Станков. Още повече че директорът на генералната дирекция "Правосъдие и вътрешен ред" в Европейската комисия Джонатан Фол дойде лично в София и повтори, че Брюксел не ни налага модели, но вече настоява за практически резултати от реформата.


Конференцията ще се запомни и с отсъствието на прокуратурата


въпреки че няма друга тема, която да налага в толкова голяма степен да се чуят аргументите на "господарите на досъдебната фаза". "Може би не са били поканени" - така ръководителят на пресслужбата на Върховната касационна прокуратура Николай Марков обясни отсъствието на държавното обвинение. В програмата обаче черно на бяло беше предвидено изложение от софийския районен прокурор Славчо Кържев, и то под забележителен надслов: "Реформа на прокуратурата и следствието - антикорупционни измерения." Докладчикът не се появи, което предизвика недоумение сред чуждестранните участници от новоприетите в ЕС държави и кандидатката Румъния.


Фундаменталните проблеми чакат за политически консенсус


Конференцията в Бояна разкри, че моделът на българската съдебна система е единствен в Европа не само заради мястото на нашето следствие като част от съдебната власт, а и заради уникалното положение на прокуратурата спрямо другите власти. Разбра се, че дори в страните, където държавното обвинение се намира в съдебната система, то не е откъснато от останалите две власти. Аргументът, че и в много други европейски държави обвинението е в съдебната власт, не може да служи повече като индулгенция за нашия устройствен модел, тъй като сравнителният анализ изкара на бял свят същностната разлика: не е важно мястото, а взаимоотношенията на обвинението с правителството и парламента. Във Франция, например прокуратурата е в съдебната система, но е "на паркет" в правосъдното министерство, министърът е с огромни кадрови правомощия, а освен това може дори да възбуди наказателно производство, ако прокуратурата откаже.


Общото в новоприетите членки на ЕС е, че главният прокурор се избира или от парламента по предложение на правителството, или се назначава от правителството по предложение на правосъдния министър, независимо дали прокуратурата е самостоятелна агенция извън всички власти или е част от съдебната. Йонко Грозев от Българския хелзинкски комитет обясни този общ белег на моделите с функцията на прокуратурата да провежда наказателната политика на държавата. Няма как правителствата да се борят с престъпността, както обещават политическите сили всеки път преди избори, ако нямат връзка с основния лост за целта, както е единствено в България, коментира юристът.


Полша е единственият пример от Източна Европа за пълно сливане на прокурорска и изпълнителна власт - там министърът на правосъдието е и главен прокурор, а Върховната прокуратура е част от правосъдното министерство, както е в САЩ. Внимавайте със сляпото копиране на точно този модел, предупреди Юлита Собжик, прокурор от полската Върховна прокуратура.


От изложенията на ораторите, ръководители на съдебни структури от Литва, Естония, Чехия, Унгария, се наложи изводът, че оптималният устройствен модел е прокуратурата да се конструира като самостоятелна структура извън съдебната и изпълнителната власт, но контролирана от Министерството на правосъдието. Така впрочем е било и в България преди тоталитарния режим. Устройственият проблем е изключително важен, защото от него произтича и начинът на управление на съдебната система. Недъзите в управлението на съдебната система са резултат от


порочното конституционно устройство


Само в България прокурори, съдии и следователи се управляват от един и същ орган. Това е недопустимо заради разнородните ни функции, подчертаха български магистрати, а чуждестранните от учтивост замълчаха. Съдия Нели Куцкова подчерта, че е недопустимо съдът и обвинението да имат общ бюджет, а представителят на Словения коментира в кулоарите, че е "доста странно" от обща каса да се плащат нанесените щети в хода на наказателния процес, без да се прави разлика дали причината е в досъдебните органи или в съда.


Борбата с корупцията вътре в съдебната система също е блокирана от недомисленото устройство. По настояване на прокуратурата антикорупционната комисия на ВСС остана за декорация, тъй като висшите обвинители решиха, че няма нужда от административно обсъждане на сигналите, щом си имаме прокуратура, която е задължена от НПК да ги разследва. Така остава без адекватен отговор въпросът какво става, ако някой гражданин се жалва от високопоставен прокурор. Затова заслужава внимание идеята на Центъра за изследване на демокрацията, отправена към бъдещия парламент: да се въведе институтът на длъжностното лице (или екип), упълномощено (от парламента или ВСС) да изпълнява прокурорски функции извън йерархичната система на прокуратурата - за случаите, когато са извършени престъпления от висши магистрати или при вътрешна корупция в самата съдебна система.


Тези проблеми очевидно ще се решават от бъдещите законодатели. И нищо чудно да си останат вечни, ако трябва да се свиква велик парламент за решаването им.


-----------------------


Какво предвижда новият НПК


- еднакви правила за следователите и дознателите като разследващи органи. Така към прокуратурата ще се движат по два равнопоставени "канала" събрани доказателства, без да се припокриват действия на полиция и следствие. Когато прокурорът преобразува дознание в следствено дело, събраните до този момент доказателства ще остават валидни


- прокурорът се институционализира като господар на досъдебната фаза: регламентира се изрично подчиненото положение на дознателя, въпреки че се намира в друга властова система - МВР


- разграничават се функциите на следователя и прокурора и се премахва частичното им дублиране заради сегашната непрецизност на НПК


- намалява се формализмът в събирането на доказателствата (смекчават се изискванията за процесуалната им годност)


- възстановява се правото на пострадалия да участва в досъдебната фаза. Магистрати оценяват това като популизъм, който ще утежни разследването за сметка на другите облекчаващи въведения


- въвеждат се алтернативни наказания при някои престъпления - вместо затвор - плащане на щетите от виновния


- въвеждат се механизми за ограничаване на връщането на делата в съдебната фаза: обсъжда се медицинските бележки, заради които най-често съдът отлага делата, да се издават само от специализирано звено към болниците и в тях да пише изрично, че ще послужат пред съдебен орган. Магистрати коментираха, че такава разпоредба ще бъде тест за отговорността на адвокатските лобита в парламента.



Автор: ПЕТЯ ВЛАДИМИРОВА

Go back BG Online